Jump to content

3.2.2.3. Пришествие


Recommended Posts

ПРИШЕСТВИЕ

Житно зърно, Год. 7,1933, кн. 7-8, с. 215.

Ето, срещнах те тази сутрин. О, колко прекрасно нещо съзерцаваха очите ми. Но аз никого не гледах, никого не виждах, очите ми бяха затворени. А тебе те ограждаха светли души, усмихнати лица, лъчезарни образи.
Видя ли ме Ти? Позна ли ме измежду многото? Аз се прислоних до нозете ти и вътрешно те съзерцавах. И дордето другите Те ограждаха с лъчезарен венец, аз .мислех за Теб и тези мисли бяха най-светлите ми целувки. Душата ми Те съзерцава като едно бяло слънце. Ти си тъй хубав! Твоята аура се разтворила като крилата на летящ гълъб, който лети към гнездото на викащите го.
Косите ти блестят като диамантена корона, по които сияят скъпоценните камъни на твоите благородни мисли.
Челото прилича на разгънат лист от цъфтяща роза, която украсява венеца на своите благоуханни дружки.
Аз седях до тебе мълчаливо и плаках, и плаках от радост. Не бих сменила това светло щастие за никой земен дар.
И ето, върнах се през снеговете. Снежинки се топят по лицето ми. Те се сливат с калящите ми радостни сълзи. Минавам през гората. Боровете са окичени със сняг. Тъмните им стволове, горди и благородни под скъпия снежен товар се издигат към небето като молитвени погледи.
Спирам се при тях и ги прегръщам. По грапавата им кора остават следи от моите сълзи. Шепна Твоето име, целувам ги благодарна.
За мен Ти си празник. За някои, може би, той е възкресението, а за мен - Твоето светло пришествие.
Възлюблени! Възлюблени мой!

О. Славчева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...