Jump to content

3.2.3. Статия във вестник „БРАТСТВО” 1942 г.


Recommended Posts

СТАТИЯ ЕЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО"

3.2.3.1 ДНЕШНАТА БЪРКОТИЯ

в-к „Братство", бр. 289 от 15 януари 1942 г.

Ако погледне човек земното кълбо, ще види върху по-голямата му част страхотна картина. Обръчите, що стягат границите на държавите силно огънати - на места дори начупени и разхвърляни в безпорядък. Почти цялата карта на Европа - променена: Англия е заплашена, Франция е притисната, Полша унищожена, Гърция и Югославия смазани, Русия разнебитена, а Турция, получила цял сноп изпълнителни листове с ужас се оглежда кой път да хване. Ако погледът ни прехвърли океана, ще видим, че и оттатък нещо не е наред - готви се нещо небивало.[1] Какво става? Защо е този безпорядък? Какво се е случило? Дали е станало голямо природно бедствие - катаклизъм, който посещава земята през векове и я раздрусва до основи: наводнения, пожари, изригване вулкани, земетресения, паднал някой метеор от небесното пространство или в океана се появил нов материк върху мястото на потъналата нявга Атлантида, та затова земята се е разлюшкала и придобила този странен и нежелан вид?...
Нещо необикновено е станало, някакъв небивал безпорядък е изпълнил света, та човечеството прилича на обезумяло. Нареждане, разреждане, катурване, кръв, буря, огън, дим, гръм и мълния... Грамадна коса в нечии ръце безспирно покосява безчислени човешки създания: хиляди, стотици, милиони. Тия ръце бързат да натрупат определено количество човешки снопе, поспрат за миг, после отново, с удвоена бързина косят, за да наваксат изгубеното време...
Дали не се е събудил някой нов гений на земята, който иска нов свят да създаде, та старият гледа съвсем да изличи, за да разчисти мястото на новия.
Дали? Дали?
Който е бил в корабостроителница, в железопътно, или в аеропланно депо, видял ще е навярно различни части от проектирания обект, който отсетне инженерът знае как да съедини. Те изпърво са разхвърляни в безпорядък тук и там, и непосветеното око ще се чуди за какво е всичко туй!
Какъв безпорядък! - би казал невежествения педант, който само в статичния порядък - мъртвото бездействие - вижда един хармонично устроен свят.
Но в тая колосална работилница, гдето се чува само адски шум от чукове, наковални, пили, където зеят искрящите очи на разкалени огнища, гдето под зоркото око на техника металът се разтопява и става удобен за всевъзможни форми, гдето са разхвърляни безчетни материали, като че ли безсмислено натъркаляни в огромната мастерска - там, в тоя привиден хаос, се готви изграждането на нещо ново, разумно, целесъобразно.
И светът днес не прилича ли на огромна работилница, гдето се чува адския пукот на изтребителните оръдия, гдето хвърчат навсякъде, като ненужни вече развалини от стари социални постройки негодни вече за новата човешка мисъл материали - които трябва да минат през огън, да се претопят и отлеят на нови форми, необходими за новия замисъл на великия Строител - природата, в която всички действуващи сили са целесъобразни, гдето няма произвол, както нам се чини, а ред и дивна хармония.
Кой непосветен би помислил, че от разхвърляните форми в една огромна мастерска в края на краищата ще се създаде една „Нормандия" или „Куин Мери", тая мечта-утопия още на Жюл Верна, ония плаващи градове, снабдени с всички удобства за едно отбрано общество, което, носено от величествения параход, често пъти няма никаква идея за всичкия огромен труд на хиляди техници: инженери и работници - изпълнители на първоидеята на главния инженер, който е изработил плана?
Днешните събития на приличат ли също така на една велико замислена драма, изпълнена в няколко кървави действия, играна от велики в света артисти, от която драма са ни известни само първите актове, а последующите още се не знаят и напразни са опитите на несведующите да ги предугадят?
И ако за „Нормандия" бдят интелигентни съзнания за нейната цялост, издръжли-вост и рекордност всред четирите елементи на природата, та здрава и невредима да обслужва движението по мощните океани, колко по-велики, пропорционално на величието на природата, интелигентни съзнания, свръхгениални инженери и архитекти пазят този грандиозен параход - земята, да пристигне навреме на своето отвеки определено място, пазят стъпка по стъпка, действие след действие, да се изпълни мощния план на ония интелигентни сили, които управляват природата, които са велики и прекрасни, както в атома, така и във вселената, и които имат за цел само благото на човечеството?
Нека спокойно чакаме да се изпълни замисъла на Великия творец - Автор.
Нека знаем, че въпреки шума и грохота на разрушителните инструменти, се строи един НОВ СВЯТ, чийто замисъл не е още на всички изявен, но досегашните действия на великата световна драма са вече хвърлили чистите и здрави семена за едно ново бъдаще в едно ново човечество, сбъдването на отвека изказаните копнежи за щастие и благоденствие на земята.

Олга Славчева

------------------------
[1] Забележка: Статията е писана преди избухването на войната в Далечния Изток, Б. Р.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...