Jump to content

3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година


Recommended Posts

ЛИЧНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ

реферат 1935-1936 уч. година

Понятието „личност" подразбира съвокупност от физически и духовни качества на едно лице. Едната личност ние схващаме с някои от нашите високи сетива, а другата - духовната, ние интуитивно долавяме. Ние знаем за личността на монарха, генерала, войника; личността на морския капитан, въздухоплавателя, изследователя на полюси - непознати земи, хора на науката и изкуството и пр. пр. Но ние не можем да мислим тия хора отделени от предмета, с който те боравят. Царят е цар, защото има зад себе си народа, генерала - има войската, войника - дълга - отечеството, морския капитан - изкуството на мореплаването, пилота -въздухоплаването, художника - картините, майката - детето. Ние тука виждаме, че с известно звание в света иде, поне така изглежда, а не може винаги да се докаже, но не може и винаги да се отрече - званието, казвам, иде всякога от едно вътрешно призвание. Значи всеки човек носи известно звание, само, ако той борави, манипулира - има известно отношение към обекта си. За всички тия звания, за които споменахме, па и за тия, които не споменахме се изисква пълно хармонично вътрешно единство. Има ли го това пълно единство, тогава можем да кажем, че имаме Личност в пълния смисъл на думата, тогава можем да имаме към него и неговата работа подобающи отношения.
Думата ми е тук за личността на учителя. Като кажем учител - веднага по съседство казваме и ученик. Зад учителя стои училището, учениците. Като кажем учител, пред нас може да изпъкне някое частично понятие - за нашия учител, или учители на наши роднини, или пък лицата на наши колеги. Ще се постарая да говоря за общото понятие учител - учителя, който говори по целия свят, обучава деца и юноши; учителя, за който цял свят знае; човекът, който се явява като помощник на природата -да развие умът на ученика и да облагороди сърцето му, за да му даде възможност и той да се яви като творческа личност. Учителят - това е човек здрав физически и духовно. Ако ученикът трябва да отговаря на тия условия, за да възприема дадено знание, колко повече учителят трябва да бъде такъв, за да може да предаде своите знания, да надделее над множеството спънки, които среща у себе си при преподаването, и спънки у самите свои ученици. Пред тая младежка стихия, пред този мощен порив на нови сили, които искат да се проявят каква крепка и във висша степен хармонична трябва да бъде личността на учителя. Както генералът потънко трябва да изучи военното изкуство, та сигурно да има повече славни победи, въздухоплавателят, художникът - изкуството, за да има поне 2-3 велики произведения, то колко повече учителят трябва потънко, всестранно и дълбоко да се подготви за своя свещен пост, за да се яви като асистент на природата, която е сложила дарбите у човека, а асистентът-учител да се яви на помощ, да подпомогне развитието и проявлението на тия заложби. Знанието е в ученика - где по-дълбоко, где по-плитко скрито. Ти, учителю, трябва да му бабуваш на тия способности, както казват гърците - didaskalos mitrikes...
О, колко велик си ти, учителю, в своята дребна наглед творческа работа. Или по-право казано - колко велик ти можеш да бъдеш! Но за да се явиш на сцената като такъв велик помагач на човечеството какво сам ти трябва да бъдеш! Как дълбоко трябва ти да си свързан с делото, на което си се посветил! Каква велика подготовка трябва да имаш ти, за да носиш достойно името учител, а не „даскал", както сега те наричат. Защото всяка умствена дейност е свързана със сърдечна такава. Събудиш ли умствените способности и съумееш ли да направиш правилна връзка със сърцето, ти вече си изпълнил дълга си, ти вече си помогнал на младия човек. Защото, една висока умствена дейност, ако не остави някакви следи върху емоционалния живот, или едно прекрасно чувство, ако не стимулира умът към нов градеж и работа, на място ли са? Великите алтруисти, помагачи на човечеството са били същевременно и хора на дълбоката наука, на строгите изчисления.
На истински храм уподобявам училището и на истински Жрец - учителя. В училищните стаи са дошли творения и пратеници на великата природа. Тя ги праща при теб, учителю - свещенослужителю, да им помогнеш... Я ги виж те колко са на брой, я ги виж как те гледат! Едни едвам те разпознават, че ти си учител, някои съвсем не те виждат и не те усещат, други плахо, богоговейно те гледат, трети с дълбока преданост и любов. И ти към всички трябва да погледнеш като предметно учение, което тебе е съдено да разбереш и хармонизираш. С какви очи трябва да погледнеш тоя млад народ около себе си - това грядущето поколение? С очите на велик познавач и искрен и пламенен работник. Знай, че най- хубаво назидава този, който сам непрестанно работи. Ти сам трябва да учиш мъчни и трудно обясними задачи, за да можеш мъчнотиите и трудностите на ученика да разбереш и облекчиш... Защото ако на ученика да не е известно някое математическо или граматическо правило, тебе пък не ти е известно колко е разстоянието от тук до Сириус, или до Луната, или още много по-малко - ти не познаваш до съвършенство функциите на твоите вътрешни органи и тяхното изтънчено взаимодействие...
Учителят сам трябва непрестанно да обогатява своята духовна съкровищница, за да има вечно какво да дава и да дава на тия, които непрестанно вземат от него. Изворът трябва винаги да извира и нова струя да дава, за да бъде оная животворна влага, която носи живот. Но ако изворът не е съединен с една подземна река, ще може ли вечно да извира нови води? Ако учителя не работи сам върху себе си ще може ли да се обогатява с нови знания и нови начини за преподаване сухите познания от разните отрасли на науката? Ако той постоянно преподава едно и също нещо по един и същи начин, това няма ли да отегчи слушателите и да механизира и самия него до самоунищожение?
Трудът е вечно обновляюща сила. Мозъкът, който не работи затъпява и се изражда. Ако учителят работи над някоя възвишена проблема и цял е вдаден за нейното разяснение и реализиране, не ще ли се напълни самия той с тази радиоактивна сила на деятелността и не ще ли излъчи от себе си тази радиоактивност в поглед, в жест, в слово и в дело. И не ще ли повлияе постепенно на средата, в която се намира. Само този, който непрестанно претворява себе си към по-добро, по-благородно, ще може подобающе да повлияе На тия, около които се движи, ако не пряко, то косвено, ако не веднага, то в последствие, но винаги сигурно.
Учителят трябва да се вдъхновява от един висок идеал на служение, а не служба. Този висок идеал трябва да му бъде като високо горящ факел, като една блестяща и чудна звезда, която да го ръководи. Той трябва да знае, че е не чиновник на едно министерство, а слуга - помагач на природата, служител на човечеството. Иначе кой би му заплатил за оная огромна душевна сила, която той иждивява всеки ден? Кой може да му заплати за трудовете му, старанията му, огорченията, мъките му при работата, обезсърчението при несполуките, отчаянието при наглед непоправимите. Наглед той остава невъзнаграден, но какво дълбоко удовлетворение, каква спокойна съвест пред изпълнения дълг!
А мога да кажа това, което само косвено подсещах - примерът, който той дава! Това, което учи, наставлява, просвещава, повдига или принизява, въодушевява или обезсърчава, или стимулира за велики дела, не е ли примерът! Учителят трябва да бъде пример. А детската душа прилича на мека глина - можеш всичко да моделираш от нея, но не само със слово, но най-вече с дело, с пример. Учителят да бъде за пример във всичко. Учителят да дава пример във всичко! Изтъкал своята същина във висша самодейност, той и да не иска ще бъде пак за пример. Има личности, които отдавна са отминали във вечността, а светят по-ярко и по-величествено от тия, които едвам що са заминали, или пък още живеят и уж светят с пълна и ярка светлина. .
Не зная, ако Сократ не беше дал пример със своя живот - тясна последователност между философия и дело - дали щеше да има един Платон и Аристотел, висша философия, която е вдъхновявала не малко школи по онова време, па и сега. Дали щеше да се появи като тяхна издънка мощното новоплатоническо учение на Плотина 200 год. сл. Христа, който бидейки езичник е носил в душата си великият възторг на един истински първохристиянски апостол. О, нека не се отвличам в историческа словоохотливост и лакомо използвам записаните имена на тия знаменити личности, защото пък те и не са малко, а са безбройни; а те и не са всичките писани, както казва Метерлинк, повечето са незаписани - безименните, мълчаливите творци на доброто.
Защото ако река да преровя историите зная, че ще намеря не малко имена и факти на велик пример и тук лично да си ги припомним и да се поучим от тях, но мен не ми се ще да отивам много по далечни страни, нито да се връщам много назад във вековете, за да търся великите примери. „Доброто ни е съсед, доброто ни е роднина", казва една индийска поговорка.
Тогава нека да го потърсим. Като Паисия, ние ще прегледаме сия историйка - нашата и ще намерим не един от възвишена учителска служба - работа между народа. Кое накара Софроний Врачански да препише Паисиевата история? - Примерът на Паисия. - Кое накара първите откриватели на класни училища? Не примерът ли, който дадоха нам Априлов, Палаузов, Филаретов, Фотинов и др., които не само училища отвориха, но и сърца и джобове отвориха за подпомагане своите сънародници. Пак в историята се споменава този многозначителен факт - Априлов, бидейки изпърво гъркоман, живеейки с гърци, видя голямото родолюбив у гърците и голямото тяхно самопожертвование за обществени работи. Той взе пример и поука от тях и даде подтик за същото в своето отечество.
Велико е въздействието на примерът и учителят не трябва да забравя това. какво той мисли, какво той прави, всичко служи за пример и поука. Той никога не може да скрие това, защото то радиира от него - то е неговата вътрешна светлина, която го издава. То се изобразява върху неговото лице, походка, жестове, глас, които упражняват психическо въздействие.
Ако искаме учениците да са нравствени, учителят трябва да бъде нравствен. Ако искаме учениците да са послушни, то учителят трябва да бъде послушен на високия идеал на служението. Ако искаме учениците да обичат Бога, то сам учителят трябва с живота си да дава примери на една истинска практическа набожност. Смееме ли да укоряваме учениците в користолюбие, ако ние сами сме користолюбиви. Смееме ли да ги осъдиме в завистливост, ако ние сами сме такива? Ученикът рано или късно ще разбере какви сме ние и ще даде преценка на това, което ние сме наставлявали. Лека полека в него се сформирова критическия ум и той вече не се задоволява само със сухи максими, защото пред него е неумолимият живот.
Учителят може да спъне учениците си не само в настоящето, но и в бъдащето. Всемогъщ е примерът. Той оставя своите еманации дълго още след като обекта им си е вече заминал. Примерът може да въздействува дори през вековете и за това велика е нравствената отговорност на тия, които са се сподобили да бъдат учители и наставници на човечеството.
Колко велик е примерът ще видим от долния случай. Един проповедник горещо искал да убеди главатаря на едно дивашко племе да приеме християнството, като казвал че християнството като вяра, правда и истина стои най-високо от всички други религии. На тия думи главатарят с негодувание отговорил: „Християнинът лъже, християнинът мами, християнинът краде, пиянствува, убива, християнинът ми е усвоил всичките земи и ми е изтребил племето. Християнинът е дявол, аз не искам да бъда християнин!"
Зарад свещената длъжност, която заема учителя трябва да бди до самоотречение за своята нравствена чистота. Както лекарят оператор преди да пристъпи към пациента, за да извърши проста или сложна операция, преди всичко дезинфекцира сечивата, с които ще манипулира, себе си в чисто облича и ръцете си няколко пъти пречистя и тогава пристъпя към работа, така и учителят - човекът, който се е посветил на учителското поприще, трябва да внимава над себе си, над своят вътрешен живот, за да влезне подобающе в чистата атмосфера на крехките души, които ще възпитава. Защото вътрешното естество се отразява на външното - физичното естество и му дава свой израз, свой колорит. Физиологията вече до съвършенство дава маските на различни хора, отдали се на известен порок, или работейки за своето усъвършенствуване. Кой не познава увисналата и подпухнала фигура на алкохолика, треперящите му членове, изсъхналите му устни? Кой не познава скъперника по стиснатите му и опнати устни като канап; или развратника по разкиснатия поглед и усмивка и прогнилата атмосфера, която той носи със себе си, по-воняща, по-заразителна и от вонята на прогнил труп? Статистиката в Америка изчислява, че крадците имат дълги ръце и убийците къси. Крадецът с поколения като е проектирал постоянно мисълта си към чуждата вещ по направление ръката, най-после чрезмерно я е продължил. Или убиецът, благодарение късия и бърз удар при убийството - психологически е повлиял за съкратяване на своята ръка.
За доказателство, че психичното влияе на физичното ще приведем следния пример: Веднъж Микел Анджело - великият италиански художник и скулптор излязъл на римския форум да си търси модел за сюжета „Христос на младини". След дълго търсене той намерил подобающо лице, извикал го в ателието си и въплотил своята идея. След десетина години същият художник намислил да нарисува и Юда Искариотски. Пак потърсил подобающо лице, намерил такъв в ателието си и почнал да работи. Когато картината била свършена и моделът, който позирал я видял, казал с огорчение: „А защо вие преди 10 год. ме рисувахте Христос, а сега Юда?" Микел Анджело нищо не му отговорил, но разпитал за неговия живот, че този човек отдавна бил тръгнал по нанадолната плоскост, докато най- подир от едни префинени черти на непокварен човек дал предателския профил.
Да, вътрешният образ детерминира външния! И затова, учителят работейки в една среда от нежни формиращи се души трябва да свещенодействува в живота си, за да не спъне тия, които възпитава, нито в настоящето, нито в бъдащето.
Учителят носи голяма нравствена отговорност. Заради великия пост, който заема той трябва да се ограничава в много отрицателни свои прояви, за да не предизвика и най-малката съблазън, да не събуди и най-малкото подозрение. Той трябва да търси велики характери и да им подражава. Той трябва непрестанно да чете и да се обогатява с нови знания. Или хубавите неща, които знае, които е приложил вече с успех, да търси нови форми в които да ги изрази, нови методи, с които да ги покаже. Защото дори и най-красивото нещо, ако го виждаме винаги в една и съща форма дотяга. И най-красивата статуя гледана постоянно омръзва, докато живия образ, макар и не до там красив, вибриращ постоянно от вътрешните промени на духовното естество е винаги по за предпочитане.
Всичко до сега казано звучи като една поетическа възможност, като че ли човек щом като каже и ще стане. Не мисля така. Зная, че пътят е осеян с камъни и тръне. Зная, че пречките са големи и разочарованията ще дойдат на всяка стъпка. Но, побеждавания никога не трябва да се остави да бъде победен. И обезсърчения - никога да се отчае. Дори ако обезсърчението и отчаянието заседнат у човека като неканени гости, той не бива да чака те да го освободят, та тогава да работи. Но ти човече, заедно с твоето отчаяние - продължи своята работа! Преди да имаш крайния резултат, ти трябва да имаш множество по-мънички, които ще ти осигурят големия. Малкото дете не става изведнъж голям и силен човек. Неговата мощ се изплита в микроскопическите мигове, които изтъкават целия му живот. Колко слаб, немощен щеше да бъде той, ако не беше минал трудните фазиси на растенето! Също тъй волята изплетена от всекидневни едвам видими постъпки изтъкава в края на краищата великото дело - крайния резултат. Казват, че хора, които издържат на много болести като пораснат добиват здрав имунитет и живеят по-дълго от ония, които не познават болестите. И човек, който много е страдал и е устоявал на много несполуки в своя живот има по-голям нравствен имунитет и е по-ценна обществена личност. Такава личност трябва да бъде и учителя. Макар и възвишен труженик, той може да остане завинаги и неизвестен. Никой няма да пише за него по вестниците, може и никой да не му благодари,но, той ще има спокойна съвест, че вярно е изпълнил своят дълг. Той е благодатния дъжд, който като престане попива се от земята и вече не се вижда, но в резултат се явява зелената трева - живота, що дава красота и свежест в природата и после принася добри плодове.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...