Jump to content

7.1. Бележки на съставителя на „Изгревът...”


Recommended Posts

БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ..."

ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА В ТОМ XXVI

Вергилий Кръстев

1. В „Изгревът" том IV от 1995 г. на с. 575-576 има очерк, написан от мен, за Олга Славчева. Трябва да се проучи много добре. Важи и за днес през 2012 г., м. октомври.
 
2. В поредицата на „Изгревът" за нея са публикувани много неща.
 
Така например в „Изгревът" том I (l-во издание, 1993 г.), с. 210-213
- „Думите на Паневритмията" от Мария Тодорова или в „Изгревът" том I (II—ро издание, 2011 г.), с. 242-246.
 
3. В „Изгревът" том III на с. 100-106 има 7 материала от Борис Николов за Олга Славчева. Трябва да се проучат много добре.
 
4. В „Изгревът" том VII на с. 147-148 има очерк за Олга Славчева от Драган Петков. Проучете го добре.
 
5. „Кога и как бе създадена Паневритмията?", виж в „Изгревът" том I (l-во издание, 1993 г.), с. 550-556, а за текста на Олга за Паневритмията, виж на с. 554 или в „Изгревът" том I (ll-po издание, 2011 г.), с. 644-650.
 
6. В „Изгревът" том II, на с. 381 виж „Чай с лимон", на с. 384 - „Заклинанията". Това са случки за Олга Славчева, разказани от Борис Николов.
 
7. В „Изгревът" том IV, с. 78-79 има разказ „За празника" за Олга Славчева от Галилей Величков.
 
8. В „Изгревът" том IX, с. 156-159 е „Как се създаде Паневритмията" от Елена Андреева. А на с. 158 е описано как е създаден текста.
 
9. В „Изгревът" том IX има бележки за Олга Славчева от Елена Андреева на с. 188-189.
 
10. В „Изгревът" том XVI, който е том за Пеню Ганев, има няколко разказа от него за нея. Те са записани на магнетофона ми - „Литературното творчество на Олга Славчева", с. 70-71. Всичко разказано от Пеню е верно. Аз съм го проверил. Целта бе да се разбие нейният архив, за да се затрие и да няма следа. И това се направи от т.н. братя. Унищожиха всичко от омраза, че тя бе създала нещо. Или по-точно творческия дух се бе излял от нея във вид на поезия. Затова разбиха всичко и в мен дойдоха неща, които в момента не им трябваха и смятаха, че са безполезни. Затова ми ги предадоха да ги съхранявам.
 
11.
Малката буболечка не е съгласна" - „Изгревът" том XVI от с. 71-72. Музикантите да го проучат добре. Вие да не мислите, че някой музикант да си е купил този том XVI и да го е прочел? Това е изключено, макар че аз ги качих за пръв път на сцената през 1990 г.
 
12. На с. 126-128 в Изгревът" том XVI - „Малката буболечка", е историята на тази песен на Олга Славчева. А къде са музикантите да проучат това? Няма ги.
 
13. В „Изгревът" том XVI за Пеню Ганев на с. 158 съм публикувал музикалния текст на „Малката буболечка" по песнарката на Мария Тодорова, а на с. 159 съм публикувал нотния текст по Пеню Ганев. Така че ги има и двете за доказателство, че разказа на Пеню е верен.
 
14. В разказите за Олга Славчева най-точен бе Пеню Ганев. Той си беше свършил отлично работата, но другите след него се явиха, за да разрушат всичко, за да няма следа. И успяха.
 
15. Снимки за Олга Славчева бяха събирани една по една в разстояние на 40 години. Някои от тях бяха публикувани в „Изгревът", том XVI, XVII, XXI, XXII, XXIV, том I - второ издание. Тези снимки сега са подредени за този том.
 
16. Притежавам един ръкопис от ръката на Олга Славчева, озаглавен „Слово от Учителя, отнасящо се лично за Хелмира и Асинета, изказано през ред години." Тя ги е описала по точки, които ние ще публикуваме. Това всичко е вярно, което е написано.
 
17. В едно писмо на Боян Боев до Олга Славчева от 12.111.1942 г., където е учителка в с. Мисловщица, Трънско Околие, съобщава за наставленията на Учителя за нейната работа. Ще публикуваме това писмо.
 
18. В писмо на Боян Боев до Олга Славчева от 27.II. 1944 г., съобщава, че Учителя е в Мърчаево от 14 януари 1944 г.
 
Това писмо е не само важно за Олга, понеже Учителя одобрява това, което работи, но и за света. Има пояснение за мира, за войната, за промяна на живота след войната.
 
19. Попаднахме на нещо, което от години търсим. В „Изгревът" т.ом I от 1993 г. сме публикували накрая нотния текст на песента „Писмото" от Учителя, заедно с думите.
 
20. Историята на тази песен е описана в „Изгревът" том III, с. 332­335, която я свързват с устави и организация.
 
21. За своеволията на т.н. ученици, виж в „Изгревът" том III, с. 335­339 - „Уставът на Русенското Братство".
 
22. За съдбата на Русенското Братство ще прочетете в „Изгревът" том VI, с. 664-700 от Марийка Марашлиева. Провалът е описан много добре. Тук се споменава за устави и за членски карти на общество Бяло Братство. Но тези членски карти бяха изчезнали, и това, което говорехме, казваха, че сме си го измислили.
 
23. Тук в архива на Олга Славчева намерихме членска карта № 969, с гербова марка и платен членски внос от 1925-1926 г. на името на Олга Славчева. Представяме я в раздела сканирани документи, вж т. 1.6.3.9.
 
24. Тогава ще си отворите „Изгревът" том III на с. 332, още от 1995 г. сме публикували заглавната страница на Уставът и почерка на Учителя за „Писмото". За документация към с. 333-334.
 
25. През 2011 г. публикувахме в „Изгревът" том I (И-ро издание, 2011 г.), с. 823-824 нотния текст на „Писмото", както и текста на „Писмото" с почерка на Учителя до „Учениците на Великото Бяло Братство".
 
До днес никой не изпълнява думите на Великия Учител. А защо? Защото не Го смятат за такъв, а за някакъв си проповедник.
 
26. Вижте сканираната членска карта. Отпред е написано „Общество Бяло Братство". Дадена е емблемата с котвата, но не са дадени думите „Глава на Твоето Слово е Истината".
 
Отдолу е написано: Членска карта на Олга Славчева от общество Бяло Братство - Централа, гр. Русе.
В средата е залепена гербова марка от 3 лева. Написано е гр. Русе, 10 август 1926 г. Председател с подпис „Никола Ватев, а секретар Петко Епитропов. Сложен е печат на „Общество Бяло Братство" - гр. Русе.
На втората страница е отбелязано, че е платен членски внос 60 лв. от 1 септември 1925 г. до 1 септември 1926 г. Касиер Иван Дойнов. Има графи за плащане до 1930 г.
 
27. В „Изгревът" том VI, с. 640-649 има очерк за Олга Славчева и разказани случки за нея, както и писма до Марийка Марашлиева. Навремето ме питаха кому е нужно това, което отпечатвам. Ето, дойде това време, че е нужно на самата Олга Славчева.
 
28. Публикуваме копиран печатния оригинал на „Паневритмия" от 1935 г. от Асавита и стихове за песни.
 
29. Публикуваме и копиран печатния оригинал на „Асавита: Божествена песен" от Хелмира със стария ръкопис.
 
А историята на Асавита и Хелмира ще научите в „Изгревът" том I (ll-ро издание, 2011 г.), с. 244-245.
 
30. Представяме ви едно писмо от Анина Бертоли, която пише от Париж на 8.XI.1954 г. до Олга Славчева, която разказва за своята работа, за Михаил Иванов, поставя въпроси за неуточнени неща от Паневритмията.
 
31. В писмо бт 27.1.1955 г. до Олга Славчева, Анина Бертоли повдига въпроси за изясняване на някои положения при играта на Паневритмията.
 
32. Според Елена Андреева, то Анина Бертоли е забелязала, че не е описана точно Паневритмията, и тя е причината да се съберат 3-те сестри и да дадат новия текст. Това е описано в „Изгревът" том VII, с. 660-661 - „Паневритмия в Париж". Издаден превод на френски език от Анина Бертоли и с рисунки, показвана от Елена на български художник. Издадена е на циклостил, което притежавам за архив.
 
Виж в „Изгревът" - том I (l-во издание, 1993 г.), с. 254-256 или в „Изгревът" том I (ll-ро издание, 2011 г.), с. 649-650.
 
33. През 2011 г. бе решено да се издаде един том на „Изгревът" за Олга Славчева. Решението е взето, но трябват хора, които да го осъществят. Прегледах за 3-4 месеца нейният архив. Направих си план и започнах да действувам. Но това са думи. А да се придвижи това е непосилно за един човек. Дойдоха и сътрудниците. Без тях не може да се стори нищо. Разбирате ли това? Нищо без тях.
 
34. Започнах да търся „Екскурзиите". Но тях ги нямаше. Те бяха разбити умишлено, за да изчезнат. Онзи, който се докопваше до тях, имаше една цел - те да изчезнат. Първият опит се състоеше в това да ги препишат на пишеща машина. Това го направи Сава Калименов, и започнаха да ги разпространяват. А защо? Да се покаже, че нещо се прави. А тогава милицията и властта правеше всеки месец обиски и унищожаваше всичко, до което се докопа. Аз бях против това. Но материалите не бяха в мен. Преписваха ги, разчитаха ги, и ги променяха. Оправдаваха се, че не може да разчитат почерка. Това не беше вярно. Искаха да пробият, за да изменят, за да може да изтече творческия дух от нейното творчество. И го направиха. Попаднаха ми някои страници от „Екскурзиите". Нищо не можех да разбера, защото бяха променени.
35. Още не мога да си обясня, как така ръкописите на Олга за екскурзиите с Учителя дойдоха при мен. Години наред ги нямаше. Що разправии съм имал със Сава Калименов и Борис Николов за материалите на Олга! Пеню Ганев ми разказваше историята на нейния архив. Всички се учудваха откъде знам тези работи. И накрая дойдоха не един, а два- три преписа на пишеща машина. Накрая изскочиха изневиделица самите оригинали. Някой ги спусна от небето. Взеха ги от крадците и ми ги донесоха. Аз седя, гледам и не вярвам на очите си! Пред мен са оригиналите! Вие това можете ли да изтърпите? Няма да можете!
 
36. Един-два месеца ги подреждам, правя опис. Имах оригинала и имах 2 преписа на пишеща машина. Сава Калименов ги беше разчел, но беше ги променил, защото не звучали добре. Реших, че неговия препис ще послужи за разчитане на оригинала. Така и стана. Яви се момче, което четеше една от страниците на пишеща машина на Сава Калименов, а после сравняваше с оригинала. Така се научи да разчита оригинала. Накрая ми каза така: „При Олга е поезия, а при Сава Калименов е проза." Беше уловил точно, че при преписа бяха изменили думите и чрез тях беше изчезнал Духът на творчеството. Ето защо от поезия беше станал на проза.
 
37. Следващия материал бяха нейните спомени за Школата. В едно писмо до Борис Николов съобщава, че е приключила един труд от 40 години. Аз този материал го нямах. Бяха го прибрали, за да могат да го променят.
 
Но този материал един ден го намерих на пода. Някой го беше оставил. В апартамента ми никой не бе влизал. Аз живеех сам и с никого не контактувах. При мен никой не идваше, само моите сътрудници ме намираха. И така този материал дойде изневиделица! Дойде, предадоха ми го и аз го придвижих. Той беше набран, направена бе корекция. И подготвен за печат.
 
38. Най-голямото ми затруднение бе със снимките на Олга. Има ги, а после изчезват. Криеха ги от мен. Целта е да ме ядосат, защото чак тогава се пропуквам и от мен изтича енергия, която тези разбойници улавят и се хранят с нея. Това е механизмът за сега.
 
39. Искам да благодаря на всички сътрудници! Без тях нямаше да излезне нито един том. Заради тях излизат.
 
40. От Олга има много тетрадки с поезия, които ще напълнят цели два тома от „Изгревът". Но трябват сътрудници, трябват средства за издаване. И накрая трябва да дойдат читателите на „Изгревът".
 
41. Преди няколко години направих три концерт-рецитала за историята на Паневритмията - от 30.IX.2006 г., 18.XI.2006 г., 31.111.2007 г. Те са качени на интернет страницата на „Изгревът" -
.
 
Освен това са преведени на руски език, френски и английски. Към тях добавихме и музиката на Паневритмията в аранжимент на Филип Стоицев от 1972 г., както и текста й на английски, преведен от Весела Несторова. Пуснахме и архивния филм с Паневритмията от 1947 г. с оператор Георги Парлапанов и музика на Филип Стоицев.
 
42. Това е един опит да възстановим не само Паневритмията, но и да възстановим спомена към Олга Славчева. Тя заслужава.
 
43. Дано мога да си изпълня задълженията към нея. Искам да ме освободят. А тези останалите са се наредили на опашка и всеки си чака реда. Чака, за да се докопа до мен, да се вкопчи в мен и не ме пуща докато не му свърша работата. Да полудее човек от тях!
 
44. Имам задължение към всички. Имам тежка карма към всички. А искам да се разплатя, за да ме освободят. И да побегна надалече, и да се върна в моята Родина. Тази земя тук, не е моя Родина. Тук съм изпратен на заточение и на вечна каторга! Жестока прокоба!.
 
Затова искам Свобода.

5.IX.2012 г.

Вергилий Кръстев

45. Началото на връзката на Олга Славчева и писмата й до и от Добринка Емануилова виж с. 154 на настоящия том.
 
46. Олга Славчева има приятелка в Невидимия свят, с която поддържа писмена връзка. Писмата са цяло съкровище за млади момичета, млади жени и за пенсионерки.
 
47. Олга получава духовното си име Хелмира (виж с. 200) и започва да се подписва с него. Под някои от поетичните си творби се подписва с X., т.е. Хелмира. В настоятият том тези творби не са публикувани - пропуснати са.
 
48. Олга получава пари в плик от Добринка - тя наистина получава пари, но те са изпратени от Учителя Дънов чрез различни лица.
 
49. «Гостуване у слънцето» (с. 255) - две души на земята Хелмира и Асавита пристигат на слънцето. А ние научаваме, че Добринка е Асавита.
 
50. Писмата, които си разменят ги окачват на различни дървета. Това за нас е наивно, но е литературен способ в развитието на действието. Накрая приемат, че пощальони трябва да са хората, а не дърветата на Изгрева. На с. 296 се предлага да бъде Паша Тодорова - стенографката, а по-късно и Боян Боев, но те отказват тази служба.
 
51. Учителят говори за творческия принцип в природата, който хората приемат като полов въпрос (виж с. 339), но чрез него човека слиза на земята. Някой трябва да те роди и да ти даде тяло. А без тяло на земята не можеш да пребиваваш. Дори Петър Дънов, за да слезе на земята, трябва някой да го зачене и да го роди, но друг начин няма.
 
52. Олга в влюбена и обичана от Colombo. Тя пише: «Аз съм негова и той е мой». Какво означава това? Днес всеки знае какво означава това. Когато споделят за това с Учителя, той отговаря: «Тя ще има богат материал за писане" (виж с. 386).
 
53. При Учителя отиват трите сестри Маргарита Давидова, Олга Славчева и Кичка Вълчанова за да искат разрешение да се омъжат, защото вече са на възраст, но той не им разрешава (виж "Изгревът", т. XXIII, с. 537-538). Това е финала на всички целувки, милувки. Те се предават с вдигнати ръце пред онези, които трябва да родят на земята, но Учителят ги спира, защото ще се отклонят от пътя си.
 
54. Властта забранява събора през 1928 г., който до този момент ежегодно се провежда на 19-25 август. За спирането на събора - виж "Изгревът", т. VI, с. 514-516 за 19 август 1928 г., неделя, описан от Донка Илиева.
 
55. Учителят знае за решението на властта. Ето защо гласът на Учителя гърми на 27 юли 1928 г. Това е записано от Олга Славчева и може да се прочете на с. 415 и всеки да си го закачи на стената за да го чете сутрин и вечер определението на Учителя за българите: «Българи,
 
груби и присмехулници, варварски народ, дебелоглави и зли човеци.......
Простаци, по-страшни и от еврейския народ". Не съм срещал по-хубаво определение! Но съм срещал по-страшни неща, които съм публикувал в «Изгревът», като са отбелязани откъде са взети. Цитирал съм точно.
 
56. Олга Славчева описва спирането на събора на 19 август 1928 г. на с. 422, а на следващата страница - защо някои изгревяни стават врагове на Учителя. Разучете го много добре - това важи и за днес, и за утре.
 
57. На с. 426 Олга заявява, че и след 20 г. тя още не знае коя е Асавита и не се е срещала с нея, но е уговорена среща при Учителя. И така завършва кореспонденцията между Хелмира и Асавита. Така завършва тази литературна форма на изложение.
 
58. Коя е Асавита? Тя е от Невидимия свят и диктува писмата си на Олга, а тя ги записва и ги предава на Жечо да ги напише на пишуща машина. Тези писма са отпечатани тук и в бъдеще ще бъдат изучавани.
 
59. Ръкописът на Олга Славчева е работен в продължение на 40 години. Аз го предадох на Николай Бояджиев от гр. Правец за да го разчете и въведе на компютър си. Направо е удивително, как можа да го разчете и набере. Проверката на текста е направена с помощта на Найден Найденов, също от гр. Правец. Много трудна работа, с която и двамата са се справили отлично!
 
60. Последните години враговете на «Изгревът...» вървят и говорят, че томовете са «жълта преса», с измислени неща. Като доказателство, че материалите в него са непроменени ръкописи сме ги включили в по- голямата си част като сканирани документи, с което се надяваме да запушим устата на злосторниците. Нашите бележки са въведени в прави скоби.
 
61. Екскурзиите с Учителя са описани и подбрани от Олга Славчева (виж с. 499-697.
 
62. Публикуваната "Паневритмия", с името Асинета е сканиран материал (виж с. 724).
 
63. А името Асавита е в публикуваната книга - също като сканиран документ от с. 737.
 
64. "Изгревът", т. XXVI е голяма сграда. Вие не можете да се качите на 26 етаж, ако не сте започнали да се изкачвате от етаж 1., после следвашия и т.н.
 
65. Изучаването на "Изгревът..." е много трудна работа. По 3 тома на година, прочетени по 3 пъти. А за 26 тома трябват 8 години. Без тях няма да ви се отвори "Изгревът". Той е заключен с 9 катинара, а отключат ли се ще влезете във вътрешната Школа на Учителя. А това е пътят на Школата.
 
66. Кой е Учителя - ще си го прочетете от "Изгревът", т. I. 2.изд.2011, с. 795-798.
 
67. Благодаря на сътрудниците и на онези, които съдействаха за "Изгревът", т. XXVI. Без тях не може да направи нито крачка напред. А има още много дълъг път.
 
68. Благодаря на всички онези, които ни помагаха от Невидимия свят. Потърсете и ми предайте онези материали, които бяха задържани от злосторниците на "Изгрева", за които учителят Дънов ги нарича така; "Мой мили разбойници на света, от памти века, та чак до сега".

Амин

30 октомври 2012 г.
гр. Своге

д-р Вергилий Кръстев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...