Jump to content

Когато бях - Мара Белчева


Recommended Posts

Мара Белчева

КОГАТО БЯХ...

Когаго бях за погледа им праздник,
весталка, неразбулена мечта, -
не се докосваха до мен съблазни;
гнездото си аз свивах в песента.
 
Молитвата си къпех във зората.
Над розовите снажни висини,
пред мене се усмихваше дъгата.
Дружах с орли, елени и сърни.
 
Морето си издигаше гърдите
и кораба ми с девствени платна
на свойта мачта нижеше звездите:
и озарена в бяла светлина,
 
в съня си бдях, сънувах се наяве;
и във стихиите дома си бях.
Не хвърлях мрежата си в земна слава,
не чувах ехото на ничий грях.
 
Под ясний свод, в чаровната градина,
берях цветя за скръбните сърца.
От Божий образ всякоя картина -
прилиташе с невидими крилца...
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...