Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г.

[Ани]

ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

Експериментални изследвания

Изтъкнахме, че жизненият магнетизъм или анимизъм, подобно всички други природни агенти, проявява полярност. С други думи, имаме положителен и отрицателен анимизъм.

Един класически опит за установяване полярността на анимизма е опита с магнетизираната вода. Експериментаторът взема чаша вода и, или я държи 2-3 минути от първом в дясната ръка, или насочва над повърхността й, без да я докосва, върховете на пръстите си. Водата добива, за вкуса на сензитива, ясно определен възкисел вкус - тя става приятно-свежа и лека на пиене.

Намагнитизирана по същия начин с лявата ръка, водата добива за вкуса на сензитива алкален, лугав, блудкав вкус, дотолкова противен, че предизвиква повдигане.

Знайно е от друга страна, че положителният електричен полюс на един елемент, както и южният полюс на магнита предизвикват - подобно излъчванията на дясната ръка - кисел вкус. тъй както пък отрицателният полюс на един елемент и северният полюс на магнита пораждат - подобно флуида, що изтича от лявата ръка - алкален вкус. Макар че при анимистичното действие на магнита и на ръката не става никакво химично разлагане, както при електрическия ток, аналогията е очебийна.

Ето защо, въз основа тъкмо на тази аналогия, анимизмът на дясната ръка е наречен положителен, а този на лявата - отрицателен.

Само този опит вече е достатъчен, за да ни наведе на мисълта, че и човешкото тяло ще да е анимистично поляризирано.

Ето накъсо някои от опитите за установяване на тази полярност.

1. Експериментаторът насочва дланта на дясната си ръка или върховете на пръстите си на няколко сантиметра, срещу лявата половина на гърдите на един силно-чувствителен и добре трениран медиум. Последният чувствува приятна свежест и въобще благотворно влияние, като същевременно дишането му се усилва. Насочи ли се дясната ръка на същото разстояние към дясната половина на гърдите медиумът ще почувствува, напротив, едно общо неразположение, възбуда и безпокойствие, като при това дишането става по-тежко.

Същите въздействия се получавате, ако се оперира в противоположно направление с лявата ръка.

2. Експериментаторът насочва върховете на пръстите на дясната си ръка срещу дясната ръка на сензитива. Ръката се възбужда. Явяват се контракции, а у високочувствителни субекти се констатира пълно мускулно вцепеняване. Ако веднага след това се насочи дясната ръка срещу лявата ръка на субекта, контракцията в дясната му ръка ще изчезне, без обаче да настъпи в лявата. При по-нататъшно облъчване с десен магнетизъм, лявата ръка на субекта ще се парализира - ще се отпусне халтаво и безжизнено, неспособна за никакво движение. Изобщо, ако се насочат излъчванията на двете ръце едноименно дясна към дясна и лява към лява - и двете ръце на субекта се вцепеняват. Насочат ли се разноименно – парализират се.

Същите ефекти се получават като се действува върху краката, респ. бедрата.

Многобройни опити от този характер, в най-различни вариации, както върху дясната и лавата страна на тялото, тъй и върху предната - лицевата и задната (гръбната) страна, са установили по един безспорен начин анимистичната полярност на човешкото тяло.

Дюрвил представя схематично общата полярност на човешкото тяло с помощта на два подковообразни магнита. На фигурата това ясно личи.

С (+) е означена дясната страна, респективно предната. С (–) е означена лявата, респ. задната страна. Големият магнит представя страничната поляризация (лява и дясна страна на тялото). Малкият магнит представя сравнително по-слабата предно-задна поляризация.

Това представя, както подчертах, общата и главна анимистична поляризация на човешкото тяло. Съществува обаче и второстепенно поляризиране. Именно, оказва се, че ръцете, краката, китките на ръцете и ходилата на краката, а също и пръстите притежават една друга, вторична полярност. Без да се спирам на тия подробности - за да дам една представа за вторичната полярност – ще помена, че дясната ръка запример, откъм дланта е положителна, а откъм горната страна - слабо отрицателна (при лявата е обратно); после, половината откъм палеца е отрицателна, а другата половина, откъм кутрето - положителна. Накрай ще предам накъсо - според Дюрвил - физиологичните действия на жизнения магнетизъм или анимизма, който - както многобройните, отлично поставени опити на ред експериментатори са безспорно установили - се отличава съществено от всички останали природни агенти: електричество, магнетизъм, топлина, светлина.

Едноименният анимизъм, отдето и да произхожда - от човек, магнит, светлина, топлина или звук - предизвиква у слабите е или средни сензитиви усещане на топлина.

Наблюдава се същевременно повишение на органичната дейност, на телесната температура, на чувствителността и мускулната сила. Едноименното действие е почти винаги възбудително, раздразващо; то е съпроводено с едно чувство на неразположение и тежест в главата.

У високо-чувствителни субекти действието настъпва много по-бързо и по-интензивно. Малко време след възбудата, при която се повишава както чувствителността, тъй и мускулната сила, настъпва състояние на анестезия и мускулна отпуснатост - очевидно като реакция.

Ако един силен сензитив възприема въздействието прав, той бива силно отблъснат назад при едноименно облъчване, особено ако то е насочено към горната част на тялото.

Продължи ли се въздействието, субектът пада в хипнотичен сън, като минава едно по друго в различните му фази: силна внушаемост, каталепсия, сомнамбулизъм, летаргия.

Разноименното действие упражнява, напротив - според степента на сензитивността - освежително, приятно, успокоително и благотворно влияние. Температура, чувствителност и мускулна сила обикновено се намаляват. У силни сензитиви туй може да стигне до анестезия и до пълна парализа.

Ако субектът е прав - при разноименно облъчване, той се силно привлича към експериментатора. Ако е бил в хипнотичен сън - събужда се.

Положителното лъчение изобщо поражда по-приятни усещания от отрицателното. То оставя у повечето сензитиви едно радостно и леко чувство. Отрицателното, напротив, настройва тъжно, мрачно. Особено са характерни тия явления при въздействуване с цветни лъчи.

Вкусови усещания. Положително намагнитизираната вода - както вече имахме случай да изтъкнем - предизвиква у сензитива усещане на кисел вкус. Такава вода е приятна и лека за пиене, свежа и дори ароматична. Отрицателно намагнитизираната вода действува алкално, основно, тя е блудкава и крайно неприятна за вкуса на сензитива. Причинява дори повдигане.

Действието на анимизма върху сензитивите се проявява и чрез зрителни усещания. Дори и слаби сензитиви, било в будно състояние - в тъмна стая - било в сомнамбулно състояние, виждат предметите светещи с бяла или възсива светлина.

Средните сензитиви виждате човешкото тяло, да речем, много по-светещо. При това дясната му страна им изглежда синкава, а лавата - червеникава или оранжева. Положителният полюс на магнита свети със същата светлина, както дясната половина на тялото, а отрицателният - като лявата.

Високо-чувствителни субекти виждат още по-подробно светещата аура на човека.

Всичките тия физиологични действия на жизнения магнетизъм ясно показват както основните му свойства, тъй и полярността на човешкото тяло - нещо, което е позволило на Дюрвил да формулира следните основни и общи закони на тази полярност:

Човешкото тяло е анимистично поляризирано: дясната част е положителна, лявата - отрицателна.

У левичарите полярността е обратна.

Едноименните полюси действувате възбудително, разноименните - успокоително.

Г.