Jump to content

Вегетарианството като идея за побратимяване - Г. С. Г


Recommended Posts

ВЕГЕТАРИАНСТВОТО

КАТО ИДЕЯ ЗА ПОБРАТИМЯВАНЕ

Много и различни са идеите, които са сплотявали и сплотяват хората в по-малки или по-големи групи, общества или пък в масови движения.

Интересно е, че колкото една идея обещава повече преки материални облаги, толкова по-бързо се възприема, по-широко се разпространява. Вегетарианството не спада към тая категория идеи, защото то, освен че не обещава, а изисква от нас да победим своите недъзи, навици, нисши чувства и желания.

Вегетарианството е една от тези идеи, които имате свои привърженици между всички народи, през всички времена и то измежду най-великите представители на човешкия род, каквито са Рама, Кришна, Питагор, Буда, Христос и др. Те всички са се противопоставяли на всяко измъчване и всяко отнемане на живот, като противни на вложения в нас Божествен закон на Любовта.

Ако е права мисълта, че дълготрайността на известна идея е несъмнен признак за нейната истинност, то ние с пълно основание можем да приложим тази мисъл за вегетарианството.

Вегетарианството има за цел да пречисти както тялото, така и ума на човека от всичко чуждо, лошо и порочно, като по тоя начин го прави по-достоен ценител на красивото, благородното и доброто. По тоя начин вегетарианството приближава човека до Всемирното братство и го влива в това течение за пълно обновяване на. живота в атмосферата на чистата и възвишена братска любов.

Човек не може да се радва тъй чисто, тъй безкористно и тъй пълно на живота, докато огорчава човека-брат, докато пролива невинни сълзи, до като лее топла жива кръв. Не може да бъде нежно любящ този, който убива; не може да бъде добър - който върши жестокост, който убива.

„Насилието е закон за звяра, казва М. Ганди, а ненасилието - любовта, закон за човека".

Близко е времето, когато на месоядството ще се гледа като на един колкото дивашки, толкова и престъпен начин на хранене, който човечеството някога (днес) поради назадничавост, умствена закъснялост или недомислие е практикувало. Със съжаление за станалото и с недоумение ще се коментира тогава за узаконената престъпност на нашето време. Ще ни се чуди потомството, как ние хората на 19 и 20 век, които имаме големи претенции за култура и интелигентност, сме допуснали да се убива и да се яде месо.

Вегетарианството е начало, първа стъпка, врата за нов живот, за нови отношения. То е първа крачка по пътя на нашето духовно възрастване и възродяване, която трябва да се направи от всеки и да се продължи нагоре по пътя на индивидуалното себеусъвършенствуване. Грешат тези, които спират дотук.

Вегетарианството не е цел и като така не е и край. Това го съзнават всички напредничави хора днес, а утре вярвам, че не ще има вече хора, които да са на противно мнение.

Всяка идея, за да бъде добре разбрана и приложена в живота, трябва да започне от майчината утроба през време на бременността. Тя трябва да се развива и роди заедно с детето, да се подхранва от майката, едновременно с кърменето на детето. В млякото майката трябва да вложи тази идея за милост към страдащите, за обич и щадене живота на всяко цвете, животно или човек, защото „един" е животът и в дребната мушица, и в грамадния слон. Защото равни са пред Бога, защото в любовта няма предпочитание. Качеството на живота е едно.

Човек устоява докрай само в ония идеи, които са негови братя и сестри, т.е. в тези, които са родени заедно с него, които са внесени в неговото подсъзнание чрез млякото на майката или чрез приспивната майчина песен над люлката.

*

* *

Едно ново съзнание изгрява в света; съзнание за разумно отнасяне към всичко живо. Това ново съзнание ни шепне за езика на цветята, за безмълвния и неуловим говор на животните - нашите по-малки братя, и наши първи помощници в тежкия полски труд.

„Един" е животът, „една" е любовта, която говори на всички непокварени сърца. „Една" е любовта на майката-птица и тая на майката-човек. Един е животът, а милиони са формите, чрез които той се изявява. Формата се мени, тя не е постоянна, а постоянното е животът в нея. Не бива да се заблуждаваме от външния вид на нещата, от многобройните форми на живота, защото това са само различни степени на индивидуално съзнание. Това са само частици от Божественото съзнание, което работи във всяка форма поотделно и във всички заедно.

Ние хората, разумните същества, трябва да се отнасяме добре, т.е. съзнателно към всичко, което ни заобикаля, защото всичко е ценно на своето време и всичко е важно на своето място.

Не огорчавай Бога у съществата. Не отричай тяхната душа и не отнемай тяхното свещено право на живот.

— „Животът е „един", тайнствен дар свещен.

На всички еднакво драгоценен.

Да се отнема, е грях неизплатим..."

(Будийска мъдрост)

Да обичаме човека като свой брат, да обичаме всичко живо, както обичаме ближния си, а него да обичаме, както обичаме себе си. Да подаваме своята братска ръка за помощ на намиращите се в нужда, като същевременно се постараем да доловим, че Бог - разумното ни говори най-красноречиво чрез тяхното мълчание и пак чрез мълчание изказва своето одобрение или неодобрение. Чрез техните кротки очи все Той - Бог ни следи на всяка крачка, където и да сме, във всеки момент, в морето, по земята или във висинето, нищо няма тайно, скрито за Него, защото чрез всички очи все Той ни наблюдава.

От нашето добро отнасяне към животните много зависи нашият успех, нашият прогрес.

Сега по-конкретно на въпроса. Идеята за вегетарианството трябва да се схваща в нейния широк смисъл като идея за съзнателно отнасяне към всичко живо, като идея за побратимяване.

Някои схващат вегетарианството само като режим на безмесно хранене. Макар само така схващано, като режим - не е лошо, то пак има своите предимства. Но така схващано, вегетарианството няма голямо бъдеще, защото е лишено от съдържание. Защото един режим на хранене не може да бъде идеал за човека, а всякога само средство към някоя по-висша цел.

Вегетарианството като идея има свое минало, има своя история, интересът към която се усилва толкова повече, колкото по-бързо се разраства то в масово движение. Но тука не му е мястото да се занимаем с неговата история, която може да бъде тема на крупно съчинение.

Първите пионери на тази идея, които по-горе споменахме, са дошли до вегетарианството по един вътрешен път, по повелението на един вътрешен глас, който казва:

„Не убий и не причинявай страдания". Кой е този глас? Не е ли това гласът на съвестта, този вечен спътник на човека; този строг, но винаги справедлив съдия?

Почти погрешно е схващането, че като не ядял човек месо, щял да стане по-добър.

„Добротата не е механически резултат от ядене или не ядене на месо."

Добротата е плод на дълги и системни усилия на човека над нисшата му природа да я завладее и покори на висшето, на разумното.

Човек може да яде или да не яде месо, но щом като мисли лошо за ближните си, щом като в него бушуват животински инстинкти необуздани, щом пороците, по-малки или по-големи, намират прием в неговите желания и в неговата неразумна воля, такъв човек не е никакъв вегетарианец. Той дори понижава своето човешко достойнство и престиж. Не е вегетарианец този, който изнасилва, хули, лъже или клевети и пр. Не е вегетарианец дори и този, който се доволствува с яденето. Кой е тогава истински вегетарианец? Такъв е само оня, който в стремежа си да слуша повеленията на своя вътрешен глас на съвестта, се отказва от всичко порочно и нечисто. И в тоя си стремеж той се отказва както от всяко убийство, тъй и от всякакво ядене на труповете на своите по-малки братя животните.

В такава светлина ние вече по-правилно и по-пълно можем да разберем думите на Христа, който казва, че не осквернява човека това, което влиза в устата, защото отива в търбуха, а осквернява това, което излиза от сърцето, т.е. лошите мисли и лошите чувства.

Като казвам горното, че храната сама по себе си не прави човека по-лош, нито по-добър, с това не отричам преимуществата на растителния, и по-специално на плодовия режим, пред месния. Почти всички знаят, че месният режим огрубява тялото, а с това и характера, докато растителният и плодов режим пречистят тялото, освежавате ума и правят човека по-чувствителен както към доброто, тъй и към неговата сянка - злото. Това е гласът на опитността. Само тези знаят, които са наблюдавали, а най-вече, които лично са опитали.

Нека не се самозаблуждаваме, като мислим, че с неяденето на месо сме се изкачили на най-високия връх. Не! Победили сме само един извратен навик. Но не спирайте тук! Вървете напред! Пред нас е цяла планина за изкачване, окичена както с много красоти, тъй и с много опасности.

Вървете, не бързайте, но и не спирайте.

Стъпка по стъпка, крачка по крачка, но все напред!

Сега е пролет, нека бъде пролет и в нашия ум, а той е градина; нека я обработим, като отгледаме най-чистите мисли, а в сърцето си най-благородните чувства и само тогава можем да очакваме хубаво лято на живота, когато всичко благородно, което сме посеяли и всичко възвишено, което сме проявили, ще даде своя добър плод.

Само така, в такава светлина разбирано и прилагано, вегетарианството има да изиграе важна роля, както в индивидуалния, тъй и в общия живот.

Г. С. Г

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...