Jump to content

Към езерото на Чистотата - Боян Боев


Recommended Posts

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ

Боян Боев

КЪМ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА

Кои са тези бели птици, кацнали край второто езеро „Елбур" от седмострунната арфа на Рила? Това са нашити светли слънчеви замъци! Това място, потънало постоянно в тишината на Вечното, сега е оживено. Млади и стари, от близо и далеч, са дошли тук, за да чуят Словото на Планината! Всички лелеят в душите си една радост, една надежда, че тук ще получат нещо красиво. Те са тъй отворени за онова, което Планината е приготвила за тях! И Планината обича всички, които идат при нея с желание да получат нещо!

Вече няколко деня сме тук. Бързаме още от първия ден да изходим всички онзи места, с които сме станали интимни приятели от миналите години! Как всяко кътче тук е скъпо за нас! Как то е свързано със свещени мигове от нашия живот! Но какви са тези мигове? Те сдържат вечността в себе си! Тези мигове не са отлетели в миналото. Те са вечно настояще. Тези мигове са вечно действуващи в нас. Те са скулпторът, който внася нови линии, нови черти в човешкото естество. Те са ваятелят, който работи върху статуята, която ще се поднесе дар на Безграничния в края на вековете. А този край е начало на нещо ново.

Каква мистична тишина цари тук, тишина, при която по-лесно можеш да чуеш гласа на Безграничния! Тихият зефир, който иде от снежните върхове, като че ти носи идеите на тези Светли Същества, които работят в тези чисти сфери! Около тебе цветя с особени ярки краски, с алпийски характер; около тебе кристални езера, бездни, стръмни висини и снежни преспи! Когато съзерцаваш всичко това, ти нямаш ли предвкусване на онази Хармония и музикална атмосфера, която характеризира Разумния свят! Тук, близо до свещените олтари на природата, ние през лятото работим интензивно.

Ранни зори. Всички ставаме радостни за това, което този ден ни е приготвил. Тръгваме за Изгревния връх. Красив е пътят до него. Той е тъй разнообразен! Минаваме по тесни пътеки всред гъсти клекове; тук-там вървим по скали, и най-после се намираме на отворено място, отдето се откриват широки простори, Ние сме вече на Изгревния връх. Ще имаме хубав изгрев. От тук се вижда голяма част от Рила. Виждат се ясно и Витоша и Стара планина. Ето Рупите, една свещена, мистична област на Рила. Какви фантастично извити контури забива тя в ясния фон на синьото небе! Това не прилича ли на един великан, обърнат с лицето си нагоре, вслушан в това, което му шепне Небето с вечния си език?

Под нас се виждат пропасти, в дъното на които текат буйни реки, които се подхранват от сините езера на Рила. Долу, в низините под нас, всичко е покрито с гъсти гори. Наляво от нас се очертават контурите на „Махарзи" - първото езеро, най-долният страж на Рила. Ето надясно виждаме в дъното на стръмно и дълбоко отсечени скали едно от най-мистичните езера: Езерото на Съзерцанието. Как на отвесните му високи стени ясно се различава фигура на пентаграм. Това не е ли повече от една причудлива игра на природата! Ето и „Салонът", надвиснал от шеметни висини над Езерото на Съзерцанието.

Лек ветрец иде от Мусала и околните му върхове. Да, той ни носи поздрав от нашите приятели на Мусала, от Манчо, от Сфинкса, от „Окото" на Рила, от езерата - извори на Марица! Благодарим ви!

Ние сме на Изгревния връх! Има ли нещо по-красиво от това, да очакваш изгрева! Когато детските уста изговорят първата дума, това не е ли изгрев? Когато то за пръв път стъпи на двата си крака и се изправи, ето други изгрев почва за него. Красиво е, когато всеки ден ни носи нов Изгрев. Вечен, непреривен изгрев, ето тайната, която осмисля живота!

Красиво е, когато видиш една душа, която живее в зазоряване и изгрев. Ако днес нова красива мисъл просияе ярко в теб, ако нов подтик разгори свещения ти огън, ако ново чувство получиш като скъпоценен дар, чувство, чрез което добиваш по-голямо прозрение за глъбините на живота, тогаз твоят път е зазоряване и е изгрев!

Мълчаливо съзерцание. Слънцето изгрява, поздравява ни с първия си лъч. Всички размишляваме върху Любовта на Безграничния. Сърцата, душите са отворени като цветя, за да приемат това, което им праща Неговата любов. Как всички същества тук са близки и мили! Ти тук ги виждаш вече в нова светлина. Погледът на душата ти вече надхвърля външните форми на съществата и ти ставаш способен да се свържеш с неугасимия огън, който гори във всички тях. Как почваш тук да разбираш красивото, което живее и работи във всяко същество. Учителят почва да говори. Красиво се очертава фигурата му на фона на изгряващото слънце! Той ни говори за зазоряването на човешката душа, за красивото, което се разцъфтява в нея; всички напреднали същества със свещен трепет очакват това разцъфтяване на човешката душа. Музикално се лят думите на Учителя и неусетно той ни въвежда в един музикален свят. В очите на всички четеш радостта на онова зазоряване, което те чувствуват в душата си. В лицата им виждаш нещо ново. В техния поглед четеш нещо светло и детско. Красиво е, когато винаги имаме нещо детско в нас. Новият човек ще запази винаги, до напреднала възраст, известни детски черти. Учителят свърша. Слизаме долу.

Днес ще направим ритмичните музикални упражнения при Езерото на Чистотата.

След известно време тръгваме.

Вървим към Езерото на Чистотата! Целият живот с всичките му радости и скърби не е пи красив Път, който води към Висините на Чистотата? Всяко твое преживяване, всяка твоя опитност те води към тези Висини. И мисълта, че всяка стъпка в живота те води към сферите на Чистотата, няма ли да внесе нова поезия и красота в твоя живот, няма ли да ти даде крила?

Вървим към Езерото на Чистотата! Когато стигнеш до Висините на Чистотата, ще се преобразиш. Радостта, която ще чувствуваш тогаз, ще покаже, че си влязъл в контакт с по-изобилен живот. Тогаз всеки слънчев лъч ще ти говори нещо повече от това, което ти говори сега! Тогаз всяко цвете, всяка тревица, всеки извор ще ти разкрива нови тайни; те ще ти разкрият онзи мир, в който живеят. И всички същества ще имат доверие в теб и ще те считат близък. Ти ще станеш способен да четеш буквите на свещената книга. И споменът за езика, на който е писана тя, ще се събуди в теб И изворите, които са в глъбините на твоята душа. Ще забликат и ще образуват мощна река, която ще слезе в долините и ще напои всички цветя, треви, всички плодни дървета, които среща на пътя си. Тя ще внесе радост в тях и ще им занесе поздрав от върховете, от които слиза. Птичката без боязън ще каца на твоите рамена и ръце. И звярът, като те види, ще те познае и ще седне кротко при нозете ти. Защо? Защото през тебе ще блести лъчът на Безграничния.

Вървим към Езерото на Чистотата! Стръмна и тясна е пътеката, която води към него. Изкачваме се вече на доста голяма височина. Под нас е второто езеро. Ето, показват се третото езеро и четвъртото. Наближаваме към острия връх, наречен „Харно ми е". Той е надвиснал над три езера, като че ли е верен пазител на съкровищата, които крият тези места. Той бди! Той с вкове бди над този приказен мир! Той бди - верният страж!

Изкачваме се на една широка поляна, която е при самото подножие на върха „Харно ми е". Езерото на Чистотата е вече близо до нас. Зад тая полянка ни се открива съвсем нов свят. Пред очите ни е нов циркус, от многото такива, с които изобилства Рила. Всеки циркус е красив накит на Рила. Всеки циркус има оригинална красота, има нещо свое и говори по особен начин на душата.

Паневритмията почва. Потопяваме се в един музикален мир. И как подхождат тези музикални движения на тая обстановка. Тук по-ясно чувствуваш, отколкото на всяко друго място, че с тези движения влизаш в един свещен свят, че в тях има нещо духовно! При тези върхове, при това изобилно слънце, което те облива, при тези чисти езера, при тези цветя, които изобилстват около теб, ти по-ясно чувствуваш вътрешния смисъл на тези движения! Мисълта ти става по-ясна, за да схванеш вечното във временното, реалното в преходното. Ти почваш да чувствуваш, че онова, което твори в глъбините на живота, е Музика, Доброта, Любов. Ти почваш да разбираш вътрешната страна на Природата. Отвън тя може да изглежда понякога строга, но това е привидно: тя е препълнена с неизказана нежност към своите деца и то еднакво, както към праведника и светеца, така и към една мушичка или цвете. И при всичките си отношения към тях, тя е проникната от тая нежност. И в радостта, и в скръбта си долови този неин език на Нежността, с която тя те обгръща от всички страни! Нейното строго лице е привидно! И крилата на нейната Нежност са винаги над нейните деца. И тя ги води към красиви върхове, дето слънцето не залязва и цветята постоянно цъфтят.

След незабравимите минути на Паневритмията приближаваме се до Езерото на Чистотата! Ние сме вече край самото него. От снежните преспи на близкия циркус тя черпи водите си чрез няколко поточета. Около него има такива грамадни каменни блокове! Някои от тях са съвсем равни отгоре. Сядаме на тях. Ние сме в друг свят. Тъй са чисти тези обиталища! Тук много рядко стъпва човешки крак. Тишината, която изпълва тези места, почва да ти говори! Те са били свидетели на много сбития! Нали тези места не са били дъно на море от милиони години насам, когато останалите части на България много пъти са били дъно на море в течение на земната история. И затова колко много могат да ни разкажат тези скали, тези върхове! Всички тези сцени, истории, които са ставали тук в миналото, всичко това е записано от тях.

Поглеждам наоколо. Каква стройна архитектура! Какви музикално извити линии, контури на всеки хълм, на всяка низина, на всеки склон. Всички тези места със своите чудни върхове, долини и езера, не приличат ли на кристализирана музика? Как правилно са наредени езерата амфитеатрално едно под друго, при което водите на по-горното се вливат в по-долното, а най-долу една река отнася водите, които идат от свещените обиталища на Рила! С каква голяма грижливост и усет е работил онзи архитект, който е построил по своя чуден план тези приказни дворци. Когато гледаш тези места, неволно чувствуваш разумността на тези сили, които са изваяли тези форми.

Учителят почва да говори. Като че ли не сме само ние слушателите! Като че ли самото езеро, околните върхове, скали, цветя се вслушват и разбират Словото Му. Ето Словото на Учителя при Езерото на Чистотата:

„Любовта е велика наука, която трябва да се изучава. Тя е най-великата сила. Силата на човека седи в любовта му. Да се обичат хората, значи да се изучават. Да обичаш, да любиш един човек, значи да четеш от книгата на неговия живот, всеки ден да я прелистваш. Дето няма любов, животът е неразбран. Иска ли човек да обича някого, трябва да разбира езика, на който е написана книгата на неговия живот. Разбира ли този език, сърцето му ще се запали и ще гори. Това е свещеният огън, за който се говори в Писанието.

В Любовта няма никакво изключение. А пък в закона на безлюбието всичко е изключение. Някой пита: „Защо се случва в живота така и така?" Защото няма любов! - Не може да учи. - Защо? Защото няма любов! Едно липсва на съвременните хора: любов. Който има любов, и знанието го търси, и силата го търси, и светлината, и въздухът, и водата го търсят, всичко го търси. Защо? Защото в него живее любовта - магическата пречка. Дето е любовта, там е животът, там е светлината, там е радостта, там е мирът. В любовта е всичко. Без любовта животът няма смисъл. Сега по какво се познава любовта? В любовта няма смущение. Онази любов, в която няма смущение, в която няма болести, в която няма страдания, е любов. Любов, която внася смут в човешката душа, това не е любов. Знание, което възгордява човка, не е знание. Свобода, която прави човека своеволен, не е свобода.

Трябва да се направи опит, какво нещо е любовта. Това е най-хубавото нещо, което човек може да направи. Това ще бъде най-знаменитият ден в живота му, когато направи първия опит, Аз го наричам зазоряване! При първия опит ще види той, как слънчевият лъч се показва на хоризонта. Човек да има само едно мнение за любовта. Той трябва да пази името на любовта свещено в душата си. Като говорят за любовта, всички трябва да имат свещен трепет. Една работа, която не може да се извърши с любов, тя е пресилена работа. Усилие има там, дето няма любов. Това, което трябва да внесе човек в себе си, това е любовта която трябва да почувствува към Безграничния! В любовта всеки човек е отражение на божественото.

В духането на вятъра, в течението на водите, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на Безграничния. Човек трябва да изучава езика на живота. Тогаз и в духането на вятъра, и в течението на реките, и в бликането на изворите той ще почувствува гласа, говора на всички, които го обичат. Дето има любов, реалността се разкрива във всичката си светлина. И в малка доза да я възприемете, тя се увеличава. Когато говоря за шестата раса, подразбирам любовта, проявена по новия начин, за който сегашния свят има смътна идея. Страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките си с любовта. Човек не може да стане силен, ако не се освободи от вътрешния страх на душата си.

Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства. Тя трябва да проникне във всички области на човешкия живот, за да постигне човек това, което мисли и да бъде доволен в своите постижения. Любовта е път за постижение на това, което човек желае. С любовта всичко се придобива. Всички блага идат по закона на любовта.

Без онзи свещен трепет на любовта човек не може да има живот. Любовта е, която носи живот. И по какво се познава това? Ако си болен, ще оздравееш. Ако си тъжен, ще станеше радостен. Ако си бездарен, ще станеш даровит. Любовта носи светлина; при нея всички дарби на човека ще се развият. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е любовта. Който възприеме любовта, има всички възможности. В нея не съществува нещо невъзможно. Небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключ за отварянето му. Ключът за небето е любовта. Живот вечен е познаването на любовта.

Животът е това, към което се стреми човек и което осмисля неговото съществуване. Когато той живее вътре в любовта, животът се осмисля. Ако в света човек няма кого да обича, той не може да живее. Той трябва да следва великите закони на живота, за да живее. Далечният, Божественият идеал е да обичаш всичко! Любов към едного е любов към всички. Който обича едного, сърцето му се отваря за всички. Когато човек обича Безграничния, той ще се научи да обича и вечното множество в свята.

Не си лягай, преди да си свършил една работа. Не яж, преди да си направил едно добро. Не говори, преди да си обикнал. Някой може да се спре върху завършените резултати и да каже: „Какво ще постигна, като обичам?" Всичко! Пред човека седи едно велико бъдеще.

Любовта е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде любовта в него. Днес е денят, когато всеки трябва да възкръсне. Познаването на любовта, това е възкресение. Житото, което е посято, трябва да възкръсне. Човек като проявява любовта, проявява едно божествено качество. Богатството седи в проявата на любовта. Тя е истинската пълнота. В проявената любов, там е щастието на човека. Познае ли той любовта, тогаз и животът ще стане за него по-реален. Щом той разбере правилно живота, тогаз и да го гонят и хулят хората, това няма да го смущава. Сърцето на човека трябва да бъде огнище, на което постоянно да гори огън. Когато тя дойде, ние ще бъдем носители на великите блага, на новото. Щом човек стане носител на новото, той става извор, който постоянно блика, тече, без да пресъхва.

Любовта е учение за слугуване. Всички хора са дошли да станат слуги. Някой казва: „Аз трябва да се науча на нещо". На какво трябва да се научи? Да слугува! В това седи истината. Това слугуване как може да се нарече? То е предварителен изпит, за да те приемат в университета. Сега трябва да дойдем до онази любов, която дава. Бъдещата културата е култура на даването.

Същността на нещата е в непреривната връзка с любовта на Безграничния. Какво определение можем да дадем на любовта? Тя съдържа всички придобивки на миналото, всички възможности на настоящето и всички възможности на бъдещето. Единственото нещо, с което човек може да привлече вниманието на любовта, това е Истината. Единственото нещо в света, което не се мени, е любовта. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Без любовта всичко е мъртво. Знание, мъдрост. сила, красота, добиват ценност, само когато любовта влезе в човека. Ако той наруши закона на любовта, веднага смъртта идва вече като едно ограничение в него. Не че любовта може да се ограничи, но като престане тя да действува в човека, той ще изгуби смисъла на живота. Без любовта, т.е. реалността на живота, всичко е страдание и нещастие. Без любовта човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах; той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: „Празен е животът".

Без любовта не може да има вяра в света. Само любовта е ценното, в което човек може да вярва. Там, дето няма любов, има суеверие.

За човека любовта трябва да бъде идеал, който трябва да реализира.

Последната победа в света принадлежи на любовта. Всеки враг ще капитулира, всички ще капитулират. Единственото реално нещо в света - това е любовта.

Любовта е майката в света. Тя е велик закон. Тая любов, която е създала всички организми, всички растения, тя е родила и слънцата.

Цялото небе не е нищо друго освен изложба на любовта.

Цветята като че ли почват да блестят с по-ярки краски! Те като че ли ни казват: „Да, разбираме Го! Той говори за онези чисти сфери, отдето идем ние. Той ви говори с езика на нашата родина!"

Вятърът, който едва полюлява стъбълцата на тревите и цветята, като че ли ни казва: „Ще отнесем Словото Му долу при душите,чийто поглед е обърнат към зората на раждащия се ден!"

На връщане имаме малка спирка на полянката, на която правихме ритмичните упражнения. За малко време затварям очи. Но какво стана ? Върхът „Харно ми е" е преобразен. Нещо ново виждам в него. Странно ми е, как не съм го съгледал до сега. Ето, по стръмните му склонове красива постройка, която наподобява древен храм, с особен стил. Пред нея има широка тераса с красиви колони, снабдени с орнаменти. На терасата излизат от зданието много същества в светли дрехи и златни пояси. Лицата им имат младенчески израз. От лицата им вее чистота, благородство, мекота, мъдрост и сила! Те почват една песен. Думите са на съвсем друг език, може би на един древен език, но ти живо чувствуваш, че песента възпява Безграничния и величието на Неговото дело. Песента като че ли се придружава от всички канари, езера и върхове. Всичко като че ли оживява пред мен. Езерата, върховете, канарите и пр. не са вече мъртви, те живеят, чувствуват; тяхната мисъл се възнася към Безконечния. Всички сме в един неземен свят. Отварям очи. Дремнал съм само за няколко минути. Всичко това изчезва. Какъв красив сън! Сън ли беше това или реалност?

На връщане се отбиваме при „Ръцете, които дават". Когато за пръв път посетихме тези места, това беше извор, заобиколен с кал, мочурища. Задачата ни беше да вложим, да въплътим в него реално, конкретно новите идеи. Събирахме от близки и по-далечни околности бели кварцови скали, съперничещи с първокласния белоснежен мрамор. Изчистихме извора и наредихме белите камъни по дъното и бреговете му. И след неколкодневна работа радост изпълни душите ни. Всичко беше преобразено! Пред нас изникна чешма в съвсем нов стил! Колко са красиви фигурите, образувани от нареждането на белите скали! Водните струи, които бликат от извора, минават по украсено дъно и се изливат чрез мраморни ръце! Какъв красив символ са тези ръце! Това са ръцете, които дават! Те ти казват:

„Влез в живота на даването! Така ще осмислиш живота си. Ще влезеш в живота на вечната радост! Вземай от божествените извори на живота и раздавай това, което получаваш! Раздай всичко! Раздай и себе си! Влез в новия красив живот на даването и поезията на Новото Слово ще прозвучи в душата ти! Бъди като нас и ще влезеш в живота на вечното подмладяване! Бъди като нас и тогаз ще ти разкрием тайната на твоята същина и ще влезеш в свръзка с всички, които работят за Безграничния!"

Вие, бистри кристални води, които се струите от ръцете, които дават, идете долу при всички и им занесете новата вест, радостната вест, че Новото с тихи стъпки пристъпва към земята и това Новото е живот на братство и сестринство, на самоотричане, на радост на мир, на небивал разцвет на заложбите, скрити в душата! Занесете новите идеи долу и внесете светлина в душите на търсещите, надежда в душите на обременените, радост в душите на отчаяните! Кажете им, че това, за което копнеят в душите си и за което бленуват в свещени часове, е самата реалност и същината на живота и че се носи вече из въздуха аромата на първите пролетни цветя.

* * *

И сега, когато сме вече долу, на полето, ние постоянно живеем там горе. Всеки ден се пренасяме с мисълта си там, в рилските висоти, в онзи неземен свят; всякога сме при „Ръцете, които дават", на Изгревния връх, при Езерото на Чистотата при „Сърцето", при „Махабур". Всеки ден се свързваме с този красив свят и получаваме нещо.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...