Jump to content
Ани

1. Родът Калименов

Recommended Posts

1. РОДЪТ КАЛИМЕНОВ

САВА КАЛИМЕНОВ: Спомените в тяхната пълнота и в тяхната сила напълно мога да ги предам само писмено. Обаче въпреки туй виждам, че това е поне засега трудно, то е възможно да ги разкажа и да се запишат, за онуй другото да ги напша, нямам още време, още не ми е отпуснато, кредит нямам по отношение на времето, щото имам работа, която не мога да я изоставя. Та значи за всеки случай да ги разкажа и запишем, пък ако не може тука да го направим, пък аз сам не мога да предвидя какво и що. Но гледай сега, работата е там, че аз не мога да се отпусна пред магнетофона. Нито аз, нито Вие можем да запишем всичко, така че ще трябва по възможност, просто се налага така нещата колкото се може да се съкратят.
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Ние ще се опитаме подробно, но постепенно. Аз ще Ви разпитвам, Вие ще се отпуснете. В момента Вие ще се смущавате от магнетофона, но постепенно, постепенно ще се отпуснете. Аз искам да започнеме отначало. Вие се казвате? С.К.: Казвам се Сава Иванов Калименов, роден в гр. Севлиево 1901 г. на 19 октомври. Моят род от страна на баща ми Иван Михайлов Калименов. Някои мислят, понеже има, нали „Кали", че имаме нещо гръцко в рода си, обаче фактически името води от едно село, в което дядо ми Михал е бил роден, в село Каломен, Дряновско. Едно село така местността е малка, аз преди две години едва можах да отида там, малко планинска е местността, така дава вид, де. Дядо ми оттам е дошъл и нали, и баща ми и той се подписваше Каломенов, Каломенов. Но по-късно сестрите ми за по-меко изглежда са го променили на Калименов и аз така си го възприех вместо Каломенов да бъде Калименов. Кал - това значело на гръцки значело добро нещо, добре. Калимера, калиспера, нали, това значи добър вечер, добър ден, оттам. Обаче селото е така може би пък туй село, то съществува още със същото име. Съществува, обаче то е почти безлюдно, много малко. Хората са се изселили и тук-таме има само къщи. Ходих там преди две години, сега сме 1982 г., то значи през 1980 г. може би, може и три години да има вече. Прави впечатление на балканско място така. Хубаво място, психически така аурата, хареса ми, но както казах хората са почти изселени. Те са повече по градовете, идват с колите си да си вземат някои продукти и временно през лятото само го посещават. Живеят пак хора, но малко. Има къщи от миналото, стари къщи. Такива къщи има навсякъде, но особено там нямаше туй, старо присъствие, както сега навсякъде има все нови къщи. Там малко са новите, повече бие на старо така, не е обновено селото по строежите, де. Понеже хората са се изселили.
Значи село Каломен, Дряновско. От дядо ми, а баща ми е роден в Севлиево. За дядо си почти нищо не знам. Знам само, че е бил добър човек, виждал съм го така на портрет заедно с баба ми. Аз мога да кажа за баща си някои работи във връзка пак с дядо ми. За дядо си, мога да кажа, че те тогава семействата са били големи, та не мога да кажа точно броя им. Може би 5-6. Баща ми имаше двама братя: чичо Колчо и чичо Петьо и няколко сестри, така че те са били най-малко 5-6. А моето семейство, на баща ми сме били 10 души, мои братя и сестри. За моя баща, аз съжалявам, че не проявих така любопитство един ден да седна, да го поразпитам, н откъслечно зная някои работи. Например, когато се е проявил той като млад опълченец е отишъл и е участвувал в Освободителната война. Той е бил съвсем млад тогава между 18 и 20 години. Но бил се е оженил вече, те се женят млади. И така са ми казвали, че той само няколко месеца след женитбата си, нагласили се така с няколко души приятели и без да се обаждат на близките си тайно, но казал на жена си, на майка ми. Но й казал: „Сакън, да не казваш на буба", „буба" казвали на бащата, тази дума са употребявали. Вместо да кажем татко, казвахме буба, моята майка. Тя е турска дума - означава баща, а пък „аме" - означава майка. Та той е казал последната нощ на жена си, обаче няма да казваш на мама, няма да казваш на татко. Обаче нали все пак трябва да знаят те, защото ако изчезне, нали ще се тревожат много, пък тъй като знаят. И са отишли с тия приятели в Габрово и там се записват в опълченските дружини. Били са на Шипка. Подробности не знам. След туй бяха дошли русите вече, тогава те се записват като опълченци. Не е бил нараняван, но е бил награждаван няколко пъти. Имаше някои кръстове знам. Възможно е при сестра ми да има нещо от тях, но знам по едно време на Шипка имаше някакъв голям събор, та лично ги награди тогаз цар Борис III, поединично. Те бяха останали вече малко опълченци и имаше такова нещо. Той беше деловодител на старите опълченци, понеже те имаха дружество. Казваше се опълченско дружество „Лъв", така му беше името в Севлиево. И аз като малък много се ровех из архивите на туй дружество, та съм намирал много интересни работи там в тия, аз мисля, че завчера загатнах, намирал съм интересни работи в архивите на опълченското дружество и на баща ми така: първото нещо аз от там прочетох стихотворението на Иван Вазов „Шипка". То е първото стихотворение, което ми направи таквоз дълбоко впечатление, че просто аз така като, че бях пренесен в някакъв друг свят. Толкоз силно ми въздействува. Аз трябва да съм бил между 8 и 10 години тогава, когато съм го прочел. То е първото стихотворение, което с най-голяма сила е въздействувало на мене. Това стихотворение съм намерил там в архивите на баща си. „О Шипка, три деня младите дружини как прохода бранят ..." и накрая там: „И днес Балкана, щом буря захваща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек, от урва на урва, от век на век".

Тия неща се запечатаха в мене, като с не знам как да се изразя. Те са живи и до днес така. Туй е, пак да повторя, едно стихотворение, което толкоз много, ама целия ме обзе така и тогаз съм може би и почувствал така, че имам голяма склонност към поезията и че поезията има извънредно голяма сила върху мен така

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×