3. Максим Горки и Леонид Андреев

[Ани]

3. МАКСИМ ГОРКИ И ЛЕОНИД АНДРЕЕВ

През 1926 г. от руски език се превеждат спомените на Максим Горки за Леонид Андреев от 58 страници в превод на Цв. Байрактаров. Накрая е сложен послеслов от Георги Константинов, който тук прилагаме, за да се видят взаимоотношенията на тези велики личности в руската литератур

^а

> които принадлежат на двата различни полюса в следвоенна Русия от 191/ г. и след Октомврийската болшевишка революция в Русия от 1918 г.

ПОСЛЕСЛОВ

Георги Константинов

Максим Горки и Леонид Андреев. - И двамата са известни на нашата интелигенция. Те дори до известна степен бяха у нас в мода. Идеите, които ни носеха техните произведения, подхраняха настроенията на цели кръгове от тая интелигенция и в тоя смисъл те са във връзка с историята на последната. Па и днес дори техните почитатели у нас не са малцина. Политиката от последните години, обаче ни отчужди. Дори и те двамата - Максим Горки и Леонид Андреев - някога добри другари се разделиха като два врага. В следсмъртния дневник на Леонид Андреев се намираха следните и странни, и страшни дори слова: „...Моята ненавист и презрението ми към Горки ще останат бездоказателствени, трябва да се напише цял обвинителен акт, за да се докаже престъпността на Горки, степента на неговото участие в разрушението и гибелта на Русия".* /Заб. под черта. Вж. Евг. Чириков, Смерядков. Руской революцм, София, 1921 г./

Странни са тия слова, защото се отнасят до един добър бивш другар, а и страшни са, защото голямото обвинение, което съдържат е недоказано. Но с това ще има да се занимае историка на руската обществена мисъл. Ние, обаче, мислим, че и Горки и Андреев са преди всичко личности на литературата и като такива ще живеят през десетилетията. Тяхната политика е до голяма степен, може би техен пасив - кой знае! А може би политическата история на Русия ще отбележи с големи букви техните имена - за добро или за зло. И ние, съвременниците им, които следим с внимание обществения живот, които държим сметка за добродетелите и пороците на големите личности - също тъй се мъчим да проникнем в мрака, който крие трагедията, що се разигра на великата руска земя, трагедия, която постави на изпитание толкова големи умове и честни сърца! Истината, за жалост, идва късно. Нея ние, може би, няма да научим.

В предлаганите спомени на Максим Горки няма политика. Те са чиста литература: и с техния обект, и с начина по който са написани, и с истините, които носят. На ония, които имат по при сърце делото на Анреева и Горки, те ще кажат много нещо. Но, освен това, тия спомени имат и друга цена - написани с рядко спокойствие и обективност те, като ни говорят за две големи и противоположни по характер личности, като ни рисуват някои инак скрити подбуждения на техните души - представяйки ни ги в ред изключителни, трагични и интимни настроения - ни дават ценни указания за благодатни психологични заключения. Като ни разкриват душите на тия две големи личности, те разтварят и нашите, разширяват кръгозора ни.

В тях ще намерите и красивата външна, словесна игра и рядката понякога дълбина на мисълта и настроението, които така характеризират Андреева - изразявани тъй често не само в разговорите му, но и в произведенията му, с рядка, внушителна сила. В тия спомени вие ще почувствувате и голямото спокойствие, хладината, разумния и практичен поглед на Максим Горки. Оная ненавист към Горки, която Андреев така силно и с присъщия му хиперболизъм е изразил в горните думи, ще си обясним най-добре чрез тия именно данни, които Горки изнася с похвална правдивост. Рядко писател към писателя е бил тъй искрен - дори и като се знае по аксиома, че за умрелите се говори или добро или нищо. Своята жестока правдивост Горки и тука е проявил в голяма мяра...

И още колко нещо друго, което мъчно се изразява, ще има да намерите в тия спомени. С една дума: от тях вие може да почувствувате онова потайно, странно внушение, което ще ви разкрие загадката, основата в настроенията и мислите на две големи личности...

А, струва ми се, това не е малка печалба.

София, 6 май 1926 г.

Г.К. Константинов