Jump to content
Ани

4. Как се ражда атеизма и анархизма

Recommended Posts

4. КАК СЕ РАЖДА АТЕИЗМА И АНАРХИЗМА

В.К. Искам да се върнеме, откъдето се отклонихме. Откъде идва родът на майка ви? С.К. Тя се казваше Стефания Симеонова Хисапчиева. „Хисап" по турски значи сметка, понеже дядо ми така правел сметки на хората, понеже са неграмотни. И тъй Хисапчиеви. Та тя е от Хисапчиевите моята майка, от Севлиево. От Хисапчиевите така има някои Пат Дафов, точно в туй семейство аз намерих тази революционна литература, която от дома на майка ми де, понеже нейните братя влязоха така в една анархическа група, която се е образувала доста рано след Освобождението. Нали в първите години от Освобождението на България. И тя е от този род. Нейните братя, имаше един Стефан, най-възрастния, който също тъй се е занимавал с всички тия анархически работи - Стефан Хисапчиев. Обаче той не е отишъл до тези крайни схващания за тероризъм, за насилия, той се е ограничил или е тръгнал така повече по Толстоева линия. Той беше един много благ човек, аз него го помня добре, един благ човек така и нали не се е увлекъл в такива крайни дейности. Другият брат е бил по-буен. В.К. От кои години идват тези идеи? От руските революционери ли идват, от Бакунин ли идват? Или откъде идват идеите за анархизма в България? С. К. Аз това, което намерих в тяхната библиотека, след като те заминаха на война. Христо Хисапчиев се казваше другия брат, той е бил в борбата на анархистите. Имаше един Михал, обаче аз в моето детинство не го познавах. Той много по-късно, той живя във Варна и само откъслено съм го виждал два-три пъти, обаче знам, че и той е бил вдаден много в тези работи и от някои изрази на баща ми. Но специално за този Христо Хисапчиев, в неговия дом намерих тази литература, която изглежда, че е била на групата общо, която сега вече не съществува. В.К. Какво представляваше тази литература? С.К. Ами виж какво, тази литература представляваше почти всичко, или по-голямата част от всичко, което в революционен дух е излязло до туй време, на български и на руски. Имаше и на руски много неща. Особено впечатление и особено ми въздействува на мене книгата, тя не е голяма книга, обаче като брошура на Михаил Бакунин на руски език „Церков и государство" - „Църквата и държавата". Тази книга упражни извънредно голямо влияние върху мен, макар, че не е само тя, аз още много подобни работи имам. Но Бакунин има особено силен стил, особено силен език така, особено силен дух и макар, че ако сега взема да я чета тази книга, тя сега абсолютно не може да ми въздействува. Но аз тогава съм бил на 14 години да речем, нещо подобно, човек, който току-що бях възприел и атеизма, пак от тяхната линия. Атеизмът по много пътища проникна, но между другото, аз сега се отклонявам, няма как. За атеизма, там всички неща ги имаше. Атеизмът, вярно е, че и в училище имахме един учител по история, който също така беше атеист. От една страна преподават ни вероучение, от друга страна учителя по история, той беше много симпатяга така, един едър така и изобщо много симпатичен. Обаче нали те хората тогава като свърши някой гимназия той трябва да е атеист вече, особено университет като свърши. Той беше свършил в Германия и често ни е говорил за Германия така, че хората били здрави и силни защото пиели много бира.

 

И спомням си при уроците по история, понеже той беше така много едър, добродушен и сърдечен човек, ама лицето му малко приличаше на, както портретите на Бакунин, малко така с дълга коса, и така малко на маймуна приличаше. Макар, че беше симпатичен така общо казано и така с ръкомахане и жестове. Ами казва, те, първобитните хора, те понеже нищо не знаят, нищо не разбират, като стане гръмотевица или някакво природно явление, по-особено, те понеже това им внушава страх и като нямат никакви обяснения казват: Е, какво е туй? - Бог. И казва, ето тъй се е родила идеята за Бога пред необяснимите и страшни природни явления, пред съзнанието на първобитния човек. От една страна един учител ми преподава вероучение, а той ни разправя как се е родила идеята за Бога. А ние сме хлапаци на 14 години, и туй въздействие обаче, окончателно въздействува, за да възприема атеизма беше книгата „Наука и религия", една малка книжка от сръбския социалист Светозар Маркович. Той изглежда е един от основателите на сръбския социализъм. Аз отначало мислех, че той ще бъде близко с Ботев, но той по-късно от Ботев се е проявявал. Та в същата библиотека съществуваше и тази брошура „Наука и религия". И като вземеш да я четеш и щом си на 14 години, щеш-не щеш ще лапнеш въдицата изцяло, щото той още от самото начало приказва тия работи, които и досега ги приказват всички като съкрушително доказателство против съществуването на Бог и на някакъв промисъл и на нещо друго освен смъртното същество. Но аз, който да речем бях, не най- напред съм прочел туй, а после съм прочел на Бакунин книгата. Знам, че когато четох на Бакунин книгата, аз си бях неверник вече. То тази „Наука и религия" на Светозар Маркович е едно най-обикновено изложение и обяснение на материализма, в смисъл започва се както и всички с туй, че това са глупости, басни, че там някой си Господ създал за 7 дена света, че Адам и Ева и т.н., че сега науката е толкоз напреднала и че всичко туй са фантазии и т.н. И сега ний хора, млади като нас, им изглежда категорично глупаво това. Дотогава, до нашето съзнание не е имало по кой път да дойде едно по-друго обяснеие на тия неща, изобщо да ти кажат, че тия книги са символични, свещените книги и че в тях не бива нещата буквално да се разбират, както за сътворението на света, така и още много други. Защото е пояснено от големите Учители, че това не са буквално седем дена, тъй както са в нашето съзнание, а това са огромни периоди в които се е развивала еволюцията на живота, на живите същества и на цялата вселена, те са огромни периоди, милиони години, нещо което в нашата християнска литература почти не е дадено, но в индуската литература, там много добре са описани тия работи, много подробно. Дали са им названието на тия епохи, тъй че фактически това не е истина, че са седем дни и с това да опровергаят цялата вяра. Но това са символични неща.

 

В.К. Какво става с вашите вуйчовци-анархисти? С.К. Най- възрастният Стефан доживя дълбоки старини, той е баща на така доста издигнат син Симеон Хисапчев, който е жив още, който стана голям лингвист може да се каже и особено деятел в есперанто. Тука е сега в София, но ранните години ги прекара в Севлиево. В.К. Как старите анархисти посрещнаха революцията през 1917 г. в Русия? С.К. Този вуйчо Христо, у когото беше останала цялата тая анархична литература, щото водачът им беше в Севлиево убит, Христо Илиев се казваше той. Водачът на тази група, е бил убит тайно от полицията. Един голям богаташ е бил наплашен от него, но както и да е, намерили са трупа му в турските гробища. Там накрая на града има турски гробища. Но аз с този ми вуйчо Христо, аз по тези въпроси с него не съм говорил, защото той рядко идваше у дома и много е интересно сега едно положение, неудобно така, обаче ще трябва да се кажат тия неща. Този мой вуйчо, аз го помня като стражар, така го зная и така съм го запомнил, рядко е идвал у сестра си, майка ми, но не съм имал приказки с него. И интересно е значи, един член на тази анархистична група да стане стражар, тъй ги наричаха, обаче той имаше така една много особена външност. Беше пуснал брада, с брада ходеше и до голяма степен като че ли копие на Ботев, такава външност имаше. И той отиде в тая, Втората световна война и не се върна. Допуска се, той е бил в Сърбия убит. Баща ми живя 80 години и си замина 1934 г., в началото на 1935 г. Баща си не съм го разпитвал за опълченските години. Той беше възрастен и не е участвувал във войните. Участвувал е в тази Сръбско- българската - 1885 г. Ние почти не сме имали редовна армия. Армия е имало обаче така малко още, щото другият ми чичо пък е бил редовен войник. Обаче баща ми, заедно със свои приятели там се събират като доброволци, отиват доброволци, независимо, че не са мобилизирани и че не са служили, създали са дружина в Севлиево и се присъединяват към войските. Спомням си по този въпрос следното, баща ми разправя: там видях кай, като отидох, кое село разправяше там на сръбската граница, при Сливница там, видял го моя по-малък роден брат, срещнал се с него! той е редовен онзи войник, бил е във войската, а пък моят баща като по- възрастен не е бил във войската. Видях го кай, целия му шинел продупчен от куршуми, а той жив и здрав. Значи туй си спомням да ми е разправял. Върна се той, помня го, много добре и после късно умря. Но трябва да кажа. Той се занимаваше с пчели така. Ние му викахме чичо Петю - Петър Калименов. Понеже той често идваше вечер у дома, нали понеже неженен намираше атмосфера така у нас и беше много словохотлив и приказваше така до късно. Но туй, което искам да подчертая бе, че в него живееше една страшна омраза към Фердинанда, разбираш ли. Той говореше против него, а същевременно боготвореше Александър Батемберг, този, който е бил начело 1885 г. Тогава беше Батемберг и понеже Батемберг е бил непосредствено до войниците си. Той не е стоял в София, а е бил с тях и затуй те са го обикнали и този го много обичаше, и го възхваляваше, а пък постоянно говореше против Фердинанда. Туй ми са спомените и те са детински. В семейството ни изобщо имаше заложено една симпатия, една любов към Русия, към славянството, която и този ми чичо и баща ми, аз от баща си съм я приел. И той боготвореше русите и така сме учили и песни руски от баща си, песни, които се отнасят до Освобождението. Зная една руска песен, която е характерна и която съм научил от баща си. Тя я пееше дълго време сестра ми Иванка. Аз може да бъркам малко, но тя е така: Ще я пея. Може да има и други куплети, но аз това съм запомнил. За българите и за Балкана, и за преминаването на генерал Гурко през Балкана. Нея русите са пеели. Има още една песен. Тя е за Сюлейман, тя е при Шипка за обсадата, когато се мъчел да я превземе. „Там над Шипка, над Балкана пъстра зора вече грей, предвещава, че този ден много кръв ще да се лей". И друг куплет, в който Сюлейман се обръща към своите хора и им казва: т.е. султана се обръща към Сюлейман. „А падишаха ще ми каже: аферем бе Сюлейман...Аллах нека ти поможе да спасиш девлет Осман". Нали е обграден в Плевен.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×