Jump to content

5. Анархистични групи


Recommended Posts

5. АНАРХИЧЕСКИТЕ ГРУПИ

С.К.: Та сега можем да се върнем за учениците и т.н. Това през Първата световна война, то и след Първата, но това ми е по-прясно и то в по-големи размери беше, но за Първата световна война. В Севлиево имахме вече анархическа група от моето поколение. Сега другите по какви пътища са дошли до анархизма и до тия революционни идеи аз не съм ги разпитвал, но факт беше, че съществуваше така едно силно анархистическо движение, специално около Търново и селата Дебелец, Келифарево. Много силно е било движението. И този човек, с когото аз се запознах беше от село Дебелец и се казваше Христо Кузманов. Но същевременно аз от тях научавах за Ямбол, за Сливен и за други места. Анархистите бяха дошли в Севлиево от Ловеч, от Троян по-скоро и от троянско. Движението, макар аз да не съм ходил настрана, много ми беше ясно. Между другото по времето на Първата световна война, тогава аз така се оформих, аз самичък така с книгите, но после направих връзка с другите, които наистина не ми е дошло наум да ги питам, пък те по какъв начин са дошли до анархизма, чрез какво. Аз чрез тази литература, която намерих и я прекарах всичката. Всичко каквото имаше социализъм, кооператизъм, анархизъм, тероризъм, до най-голямата крайност - всичко имаше вътре. Имаше голяма част на руски, имаше за такова за акции, за атентати, обир на банки, ей за такива работи, които са били за идеята, а не за лична полза. Цяла книга имаше на руски. Та сега политическите движения около Първата световна война. Аз вече бях оформен с тия идеи. Аз гледах на всички видове революционери да речем комунисти, социалисти - тесни и широки. За мен бяха всичките тъй да се каже близки като едно, да не се отклонявам, те едни други се гонеха така не се понасяха, не се признаваха. Но след Първата световна война бидейки, в дюкяна на баща си, печатничка малка и книжарничка на главната улица, изглежда всеки ден е минавал този човек, аз съм го виждал няколко пъти, така хубав човек, интелигентен, пък името му таквоз Йордан Хубавенков, той с едни големи ботуши и изглежда всеки ден е отивал да вземе пощата. И аз по-късно разбрах, че той е анархист, понеже друг един мой приятел там от тази група - Стефан Табаков е имал връзки с него и с още един от Плевен, водач пък на комунистите, само, че забравих му за сега името. Те го знаят, защото той е един от водачите на комунистите в Плевен. Та този Хубавенков, нали така беше много симпатичен човек. Сега други анархисти имаше в гимназията - Петко Хасъмски, той беше един много интелигентен, по-възрастен от мене, ние бяхме по-млади, той беше в последните класове. Обаче и с него почти не съм имал контакт, освен веднъж, една така разходка из лозята. Този Табаков имаше, той беше по-общителен, той ме извика веднъж на разходка из севлиевската околност, така и сме отишли непосредствения повод, за череши, да ядем череши така у лелени Люцкини, така на шега сме приказвали. Та не си спомням кои други бяха тогава освен Табаков и аз. Може би 7-8 души сме били.

 

В К. Как се въртяха концепциите и в какво се изразяваха идеите на анархизма в онази епоха? С.К. Сега вижте какво, анархизма, главната според мене отклика от другите правоверни социалдемократи, които вървят по линията на марксизма и на това голямото революционно течение така в по-голямата част според мене главната разлика е по отношение на това са всъщност две неща: едното е свободата на човека а другото е, че анархистите отричаха държавата принципно, това беше принцип в тях, че отричат всяка държава и всяка власт. Това е главната отклика и тя голяма отклика в сравнение с тези социалисти и комунисти за които е важна властта, те винаги са се стремели към нея. Сега у онези е повече теоритично така, теоритично отричане на властта, защото, то когато дойде време да речем да се приложат тия неща. Те като не са прилагани надали ще могат да се приложат, защото няма как тази власт да се приложи, тази власт, без власт. Щото най-малкото фактически проявяване на една личност върху другите, то е власт. Аз си спомням следното - един разказ. Този мой приятел Христо Кузманов от Дебелец, който тъй да са каже пожертвува живота си, за да ме освободи мене от затвора, пожертвувал се в известен смисъл понеже излезе из България и не се върна. Аз се върнах. Този мой приятел като говорехме за тези неща изобщо, даде ми следния пример, докато е бил той в Дебелец. Дебелец беше анархистически център, Келифарево, Търновско още повече. В Келифарево не съм ходил, но в Дебелец аз прекарах три месеца, като нелегален, избягал от затвора. Това беше 1919 г. В.К. За какво? С.К. Ех, това постепенно ще дойде. Правих една пряма акция, която другарите ми, особено един голям монархист, уж планираше. Единият беше Христо Куманов, другият Тинко Симов, който е много известен. Той беше много по-възрастен от нас, интелигентен и оставиха ме така и видях, че не се съгласиха понеже той е така, той е всъщност, който ръководи. И викам, аз ще ви науча, аз ще го направя самичък, едно нападение за вземане на пари. В.К. Къде от банка? С.К. Не, от частна къща. И заминаха си те за Дебелец изглежда. И го направих там, като раних двама души, трима ли, с оръжие. Те бяха с конвой. И сутринта ме заловиха. Затуй бях в затвора. В.К. А парите? С.К. Парите останаха там, те тежки, аз само се допрях до сандъчето, те бяха повече метални пари. В.К. А парите за какво ви бяха, за оръжие ли? С.К. За революционна дейност, това ни беше идеята. Сега както и да е. Да се върнем пак към разликата между анархизма и че те са срещу държавата. Те отричаха държавата макар, че точно в мисълта ми беше, че цялата книга на Бакунин „Церков и государство" беше от първа до последна страница изпълнена само с проклятия против църквата и държавната власт. Туй беше отличителната черта.

 

Та, сега във връзка с туй относно възможностите за реализиране на този идеал, който може да си бъде идеал много велик, много светъл, възвишен, обаче много далечен и като че ли непостижим за човека. Та във връзка с туй, Келифарево и Дебелец, големи центрове на анархисти, бяха обикаляни често от други анархисти, от други места и особено един специално, който е много известен в редовете на анархизма, който е един от големите техни хора, който е млад загинал, убиха го след 1925 г. или 1923 г. ли година. Може би след 1924 г., когато дойдоха тези тогаз, след юни 1923 г. Живял е, казваше се Георги Шейтанов от Ямбол. Имаше един необикновен характер, много дързък, много силен, много смел, запознат с много работи. Той имаше някакъв псевдоним, не си го спомнях, но хайде да се спрем на името му - Георги Шейтанов, то е пак турско /шейтан - дявол/. Христо ми е говорил много за него, щото той пък беше влюбен в него, той беше за него идеала. И той често е идвал в Дебелец и един от случаите по таз тема ми разправя така: Сега дошъл веднъж Георги Шейтанов в Дебелец и те там групата, които са се събрали всички така нали, понеже голям човек идва. Той млад и той човек, ама за тях той по- възрастен ще е бил малко и е бил нещо като идеал, който стои високо и те се строили така по военному, другарчетата анархисти-младежи, строили са се по войнишки, застанали и той като ги гледа, разправя после на Христа. Вика, аз като ги гледам, чудя се на акъла им, строили са се, а ние нали сме за свобода, за равенство такова, те заели една такава строева линия така и той като видял, че няма какво да им въздействува, така просто и той е постъпил, пак така и не знам какво им казал: да се снабдявате с оръжие, че дяволите ще ви вземат. Той самият казал на Христа, на моя приятел де казал: анархисти, анархисти, ама няма туй съзнание така, че да се отхвърлят всички авторитети, да се отхвърлят началства, да се отхвърлят по-големите хора, че да са равни. А те застанали като войници пред офицера си. Туй във връзка с тази работа.

 

Значи практически не можем да ги осъществяваме тия неща, после трябва да кажа, че между анархистите имаше идейни хора, но имаше и престъпници. Точно там, в туй село аз се срещнах с двама престъпници, даже в единия ние квартирувахме тия месеци и той не беше толкоз чак, но другия - имаше особено един Тодор -Тумбито, той буквално беше престъпник. Един като го гледаш и чувал съм, че са правили убийства, той така, не за друго, а да се възползват сами, така и един страшно отрицателен тип, казваше се Тодор Цумбаров. Между анархистите имаше всякакви. А другия се казваше Марко Цеперски. У този Марко Цеперски ние преживяхме три месеца, три ли бяха, два ли бяха, не си спомням, но преди да избягаме в Румъния. В една маза се крихме там през зимата. Ний късно през есента избягахме от затвора, освободи ни Христо с още един там, изживяхме какво нещо е затвора. Та бяхме при този Марко Цеперски.

 

В.К. Искам да разкажете последователно този период. Да започнем от нападението. С.К. То трябва да се почне отначало. В.К. Ще се почне, да. С.К. Аз мисля тези работи да ги прескочим. В.К. Не, те са необходими, защото са етапи. С.К. Мислех, че ако ги напиша и ги напиша по-приемливо. В.К. Сега вие ги разкажете. С.К. Понеже за Цеперски съм го споменал ще кажа туй, което се отнася за него. Този Цеперски, ний отивахме у тях. Аз, Стефан Табаков, другия анархист, който е заедно с мене, бяхме освободени и Христо Кузманов - трима. Кузманов и той е нелегален вече. А го познава един стражар, който остана жив, един стражар беше убит, един ранен при нашето освобождаване. В.К. Ний да почнем отначало. С.К. А бе това е започнато, да го закръгля само. Христо Кузманов и той беше с нас и той се криеше там в тази къща, щото още първата сутрин ний видяхме като от Севлиево идват полицаи. Ний спяхме горе в една висока стая „дялът" му казват и видяхме по шосето как идват конна полиция от Севлиево, отиват в Дебелец да търсят Христа. Единият стражар, живия, е познавал Христо Кузманов, преди туй го е познал при нападението и затуй те отиват да го търсят при баща му. Та този Цеперски, ние спяхме у тях, храниха ни това-онова в мазата, но после им е платено така де, но както и да е той и Тодор Тумбев станаха на полицията хора, полицаи станаха и почнаха да издават. Значи и двамата се продадоха. То от една страна под насилие, заплашване, как е било, що е било, как са ги съблазнили, не знам. Сега за Тумбев хич не ми е, защото той може да се продаде на всекиго. Онзи Цеперски ми се струваше малко по-свестен човек, но и двамата се продадоха. Това го научих аз по-сетне след като се върнах, знам, че това е станало след 1923 . когато дойдоха тия – Александър Цанков и когато дойде една по-друга система, щото докато беше Стамболийски още не са били тъй натискани, но после станаха много убийства, това-онова и те са ги хванали и са ги заставили. Но знам че предавали са там анархистите, понеже те са имали връзки, станали са агенти на полицията и двамата. Сега виж каква истина казах.

 

Бележки на съставителя:

 

1. За анархизма и новото учение виж „Изгревът , том I, с. 251-256.

 

2. „Анархизмът и новото учение", с. 28-31 - I Младежки събор- 1-5.VI 1.1923 г.

 

3. Спомените на Методи Константинов за проникването на анархизма и етапите през които преминава човешкото съзнание, за да стигне до учението на Учителя Дънов - виж „Изгревът", том IV, с. 263- 381.

 

4. Спомени на Методи Константинов - „Изгревът", том IV, с. 438- 446 за анархизма и новото учение.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...