Jump to content
Ани

6. Република или царство?

Recommended Posts

6. РЕПУБЛИКА ИЛИ ЦАРСТВО?

В.К.: Сега твоите подвизи, анархистични подвизи. С.К.: То сега, ако е въпроса за отначало, трябва да кажа отначало как съм влязъл. В.К.: Точно това искам. С.К. До подвизи не се стига изведнъж така. В.К.: Искам отначало да започнеш. С.К.: Ами може това да стане. Сега аз, като всеки един член така, дете на едно тогавашно семейство, в семействата си имаше вяра, религиозност. Де повече, де по-малко в нашето семейство баща ми никога не е проявил особени симпатии към църквата и той като че ли плащаше вътре в себе си, макар, че външно почти не е изразявал нали туй, че като че се отнася скептично към църковните работи и ги смяташе само за една външна формалност така. Сто на сто не мога да кажа, но знам, че по отношение на постене и такива работи беше скептичен така, но майка ми беше религиозна и естествено и аз съм бил така. В първите години така като малък съм разлиствал Библията, драскал съм даже като дете по нея, но вярвал съм и съм имал така един страх или едно такова особено отношение към туй, което нали понятията и стои зад понятията Бог и духовен свят и т.н. още повече, че тогава доста бяха разпространили разни религиозни книжки. Аз при баба си съм намирал така, нали, едни брошури в смисъл за задгробния свят, за ужаса на туй грешниците, измъчване и т.н. Туй е всяло в мене някакъв страх. Както и да е, нали то са минали в един период на, ако е въпроса две-три думи да се каже. На млади години човек минава един период на такова, туй което някои пък го минават за цял живот като патриотизъм, нещо като патриотизъм така си спомням в училище. Искам да кажа, че учителството по мое време, аз бях вече 8-10 годишен, но когато съм бил в отделенията още в първите класове, учителството почти изцяло е било в течението на социализма, но както в цяла България, така и в Севлиево се делили на две - широки социалисти и тесни. У нас, що се отнася до интелигенцията в Севлиево специално, що се отнася до интелигенцията и до голяма част от учителството, особено градското, те са били на страната на широките социалисти, с тях са били.

И между другото, може би затуй, защото в тях е имало и големи умове и големи способни, издигнати хора. Например Кръстю Пастухов, той е от Севлиево, който по-късно стана Министър на вътрешните работи, в коалиционния кабинет непосредствено след Първата световна война, когато бяха демократи, широки социалисти и земеделци. То е може би за кратко време, имаше коалиционен кабинет, непосредствено след войната. Земеделците малко изглежда при следващите избора са получили пълно болшинство и дойде чисто земеделска власто, но преди това имаше коалиционен кабинет и доколкото си спомням така бяха. Широки социалисти, земеделци и демократи, те бяха. Та Кръстю Пастухов беше тогаз Министър на вътрешните работи, комунистите постоянно го клепаха така, рисуваха го с калъч и т.н., но той беше издигнат човек много.

Сега пак да се върна към мисълта. Учителите в училищата бяха почти всички или широки социалисти или комунисти. Изключение бяха съвсем безидейни хора и с други някакви убеждения. Та искам да кажа, един от моите учители, то е един спомен, с туй исках да изразя, че сме някакъв патриотизъм и аз в малките години. Имахме един учител, който ме е учил двете втори години в началното училище, както ги казвахме отделения. Първо и второ отделение ни учи една жена учителка, той в трето и четвърто - Захари Златев. Беше един висок, представителен човек така, интелигентен, но спомням си, то е било в трето или четвърто отделение, отговарящи на днешните трети и четвърти клас. Спомням си този случай, че той така искаше да ни представи на нашето съзнание, на деца още така, да ни даде представа или да ни посочи разликата така и да ни внуши някаква идея за разликата между царство и република. И той ни говореше сега какво е царство какво е република. Трябва да сме били в четвърти клас, до там предаваше, след туй нали отиваме в прогимназия.

И нали той ни тълкува в такъв смисъл, иска да ни приобщи към идеята за република, макар, че бяхме тогава царство, Фердинанд беше тогава цар. Но неговото желание е било да ни внуши така идеята за република. И след като той ни говори накрая запитва така: как мислите вий кое е по-хубаво, република или монархия? Аз не си спомням тогава кой как реагира, но лично за мене си спомням, че ние бяхме свикнали, абе деца още, цар за нас, царството нали история сме учили, там Крум страшни, царство за нас. Та си спомням, че след този негов час, тогаз в момента различно сме реагирали. Спомням си, че сме имали някаква разправия учениците помежду си, разделихме се на две партии: едните за царство, а другите за република. Тъй се разделихме след тия негови тълкувания и аз бях с тези, които са за царство. Бакунин го няма още, аз си зная царство, то от другото нямам понятие, деца бяхме. Случая беше такъв, че един от тия, които бяха за република между нашия клас да речем или между учениците в междучасие някаква борба стана така на тази тема, че в туй спречкване му раздрали ризата и ние викахме: „Съдрахме ризата на републиката”. Искам да кажа, че съм минал и аз такъв един период на патриотизъм, който се изпари после.

По-късно като минах вече в прогимназията, в по-големи класове си спомням, че една от съседките, аз така съм бил любознателен и кой знае как, може би съм направил впечатление, тя беше доста по-възрастна от мене, учителка беше. То е едно семейство на хора интелигентни, така бащата Стефан Беязов, синът беше мой приятел архитект, който умря преди две години тук в София. При тази сестра, ние й викахме Тефа, Стефана е била, та Тефа й казваха. Знам си, че аз вече доста четях и размишлявах за това и онова, тя ми даде една книга, малък съм бил, 12-13 години, обаче книгата носеше доколкото си спомням заглавие „Кооператизъм, социализъм, анархизъм”, като че такова беше заглавието, от три думи. И аз я взех и чел, какво не чел, обаче вътрешно се противопоставих, реагирах. А, ще ме правиш ти мене социалист така. Туй беше първото докосване до таз идея, обаче аз я отхвърлил, щото я почувствах като една така намеса на моя вътрешен духовен живот, нали аз тъй реагирах. Туй беше първото съприкосновение с таз идея. От учителя си не съм чувал, защото той за социализъм не ни е говорил. Той съвсем малко, но туй ни беше казал за република или монархия. А от нея, туй ми беше първото съприкосновение с таз идея, когато аз я отхвърлих. Обаче, когато вече отидоха на война моите вуйчовци и този ми вуйчо Христо също и братовчед ми, аз чрез братовчед си Иван Хисапчиев, син на вуйча ми, чрез него, той беше една-две години по-млад от мене, обаче аз чрез него проникнах в тази библиотека, ходех там, вземах книги и почнах да чета. Дали той сам ми предложи, но почнах аз книгите да чета една по една така и там вече нахълтах здравата. Щото тези книги не е някой да ми ги дава така с някаква цел, а аз сам си ги ровех и както ти казах, аз руски научих сам, понеже тогава беше Първата световна война и ний влязохме със съюз с германците, аз когато трябваше да уча руски, ние бяхме заангажирани вече с германците и нашето правителство изхвърли руския език от училищата. Та сестрите ми бяха учили, ама аз като дойдох до руски да учим, пети клас ли беше по старому, не учехме руски. Обаче аз учебниците на сестрите си вземах и научих руски от тези учебници. Научих го, как да ти кажа, тъй спонтанно. Помня следното: попадна ми „Евгений Онегин” на руски, по него време, след като съм чел тези христоматии, и докато го прочета от начало до край „Евгений Онегин” казва се, че съм научил напълно руски, в смисъл да чета свободно и да разбирам. И той толкоз много ми хареса, тоз „Евгений Онегин”, на български едва ли ще ми хареса, ама на руски, както го излял Пушкин така, че и сега има откъслеци в паметта ми от „Евгений Онегин”. Значи от тогава има най-малко 65 години.

Туй го казвам, за да обясня, че като съм хванал тия руски книги от тая библиотека, аз съм можел вече макар и много млад към 14-15 години ще е било. Как да ви кажа, войната ний я почнахме 1915 г., аз в 1915 г. съм бил на 14 години. Абе 15 години да са. Та искам да обясня, че намирайки книгата на Бакунин на руски, чета я свободно. Намирайки сборници други така със стихове на руски, чета ги така свободно и се ползвах още от тогаз. Та значи от таз библиотека попих аз всички тия работи. Щото в нея наистина имаше и по-други и на кооперативни теми и всичко, което е долу-горе революционно, връзката я имаше. А, между другото, там или по-късно са излезли от тези издания анархистически, които излизаха в Разград, може би от тях да е имало нещо, но специално мисля, че от там ми попаднаха също специално антимилитаристични книги, като че ли някаква антимилитаристична библиотечка излизаше в Шумен. И тогаз, независимо от туй, че е провинциален град, то тогаз кой каквото иска таквоз печата бе, може да псуваш царя. А царя му рисуваха карикатури - нашия Фердинанд по вестниците и пишеха против него. Тогава всичко можеше. Нямаше толкоз страшно. Спомням си, че в тези антимилитаристични книги, туй ми направи впечатление, тъй като отделни брошурки така, малки така две-три ли съм взел, в една от тях, виж как е да речем положението е било. След като говориш за общото туй в милитаризма, срещу военщината, наистина те и сега говорят, но поддържат армиите с милиарди, уж пък говорят против военщината. Както и да е, в тия книги изрично, разбираш ли, изрично поименно казват: тоз полковник тъй, тъй направил, тоз майор тъй, тъй, туй се отнасяше май за шуменския гарнизон, изобличаваха ги. Поименно, лично така, то туй е нали сега - изобличение. Но казвам го като факт, че хората си говореха свободно. В туй отношение мога да приведа и друг пример, който сега изпъкна в съзнанието ми. Точно за моя учител, тоз, който искаше да разграничи република от монархия. От 1912 г., когато обявихме заедно със Сърбия, Гърция и Черна гора война на Турция, Балканската война в самото начало, то тогаз беше един особен момент. Тогаз, тъй да се каже целия народ, куцо и сакато тръгна, там у нас не оставиха учител, разбираш ли, всичко взеха. Нали много от нашите хора взеха на кого кой са - всичко взеха за войната и писатели, и всичко, всичко, никого не са оставили. Нашето училище спря тогаз. Една година не учих. По селата бяха учили и като дойдоха учениците от селата ни застигнаха. Спомням си Колю Нанков ме достигна, щото той е бил на село, там са учили. Но случая е такъв, който заслужава да се отбележи. Тогаз, значи хората и специално тия по-будните, по-интелигентните, по-издигнатите, не е имало страх така в тях. В.К.: Кое е било характерното? С.К.: Сега този случай илюстрира тогавашното състояние на хората, че те не са треперели така пред власт, пред тази сила, физическа сила на насилието, не само пред тези цивилните власти, но и пред самите военни. Случаят е такъв. В Севлиево, на площада главния, имаше едно кафене централно. То беше единственото място където, нали имало е по краищата разни кръчми, това-онова, но тука вечер се събираше интелигенцията, елитът на града, там се е събирал. Това е мястото досущ срещу паметника, който сега си стои там. Разбира се това кафене „Централ” отдавна е съборено и го няма вече. Но тогава в това кафене се събира интелигенцията.

В таз интелигенция влизат между другото чиновници, офицери и учители. И случая е такъв. При обявяване на Балканската война в 1912 г. този мой учител Захари Златев, тогава интелигенцията ходеха с бастунчета. Сега аз не съм видял, но съм слушал тоя случай. Моят учител Захари Златев, който ме е учил в трето и четвърто отделине бидейки в това кафене „Централ”, то през лятото и вън имаше маси както и вътре, къде точно е било не зная, обаче непосредствено след обявяването на войната, той е влязъл в стълкновение с един от военните там и се обявява против войната. Той протестира и се обявява против войната, разбираш ли и става спор и идва работата до бой. И той с бастуня, кого е ударил, не зная, но този случай ми е разказан, че моя учител Захари Златев се е бил там с един от офицерите, един от по-големите чинове, като се е обявил против войната. Това е един характер, защото такива работи.

B.К.: А след като загубват войната интересно е как са реагирали тогава.

C.К.: Кои? В.К.: Вашият учител. С.К.: Моят учител, виж какво, аз след като съм напуснал четвърто отделение, почти не съм го и видял вече, може би е пратен на друго място, не знам. Ами как ще раеагира, той си остава със своите лични убеждения. Само не зная дали е бил от тесните или от широките социалисти, но това няма значение. Аз не съм го видял повече. Той изглежда някъде е преместен на друго място.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×