Jump to content
Ани

14. Бягството

Recommended Posts

14. БЯГСТВОТО

И сега аз като видях, че той така разбра, че аз съм кротък, няма да бягам, втория път като ме пратиха, хвърлям кофите и бягам, бяг, пък то една горещина беше след обед. Бягам, та прекосих цялото село разбираш ли, бягайки силно излязох вън от селото. Като излязох вън от селото, почувствувах се в по-голяма опасност, защото на открито поле е. На открито поле е, вече там полицай да го пратят, на всички посоки има хора, ще ме видят на полето, а пък така настрана около един километър се зеленеха високи такива царевици, много високи и аз бягам с всички сили да се домогна до царевицата. Туй беше задачата в момента. Щото като влеза в царевицата, те вече не могат, тя много пространна и висока и такова и бягай, и достигнах царевицата, и викам свърши се, отървах се. Те са ме търсили, разбира се, и сигурно този, който ме пазеше ще са го мъмрили и може да са му направили нещо, обаче аз избягах. Без да съм имал спрямо румънците някакво провинение не съм се провинил с нищо, обаче избягах, щото аз исках в България да бягам. Избягах и се завърнах пак в същото туй място - лозарството. То е само лозя там. Казва се местността „Сарика”, близо до Тулча и все е лозя. Много лозя, обаче то имаше румънски чокои, те имаха по сто декара и повече, или по-малко големи лозя, не са тъй на дребно по 2-3 декара. Върнах се, а именно, май, че тогаз аз се услових за пазач на лозето на този, на чокоя. И си спомням такъв случай, че по едно време в лозето дойдоха някакви въоръжени хора, изглежда, че войници бяха, не бяха стражари и де да знам, може хич да не са се интересували, но аз се уплаших, като смятах, че може би са дошли мен да търсят, може би по нареждане. Затова като още отдалеч преди да са приближили, аз избягах и се скрих. Нали тъй мислех, че дошли са за мене и реших да избягам. Те после се смеели и ми се присмиваха и румънците, които бяха там, че много страхлив съм бил, като съм ги видял, съм избягал. Пък аз понеже имах известна вина, нали бях избягал от тях вече, когато ме пратиха за вода, втория път, избягах и заради туй исках да кажа, които не са съществени тия работи.

Обаче за да се завърна после в България, тогаз именно работих десетина дена в една кожарска фабрика в Тулча преди да отида и там взех малко парици така и викам, отивам вече. Този път се качих пак на влака, обаче слязох, не съм слязъл в Добрич, а слязох много по-рано, там дето прекръстосва линията от Букурещ, какво беше Черна вода май беше, се казваше гарата. Значи слязох далеч от българската граница, защото бях забелязал, че в Добрич вече имаше съзаклятие, щото там имаше революционно българи, български добружанци, които са против румънския режим. Може би за туй са следили. И от там тръгнах пеш. Полека лека тръгнах пеш от село на село, движа се право на юг към България. И нали не съм отивал в много големи селища или съм ги заобикалял, гледал съм да си имам хлебец, колкото да се поддържам и за два дена ли какво наближих така границата. Аз попитвам за селата, пък имах някаква карта и знаех горе-долу кои села са там, наближавах границата. Една нощ, когато бях близо до границата и то близко до черноморския бряг, по този край, не на средата, а близо до морето, даже покрай морето минавах аз там. Видях един много красив кът, викам си: тука да съм свободен, да дойда тук да си направя къща. Толкоз ми хареса един кът. Той трябва да е бил към Балчик някъде. Защото тя беше на румънците тая Добружда: Балчик, Каварна, Добрич, Силистра, Тутракан, това беше румънско. Но ми хареса и след туй после нали замръкнах така, изчаках да се стъмни добре, като знаех вече, че е близо границата, изчаках така тъмно да стане и хванах един път, който водеше право на юг. И в тъмното се движех полека, много бавно се движех, та ако река да се услушвам, да се огледам и действително по едно време пътят се изгуби, значи той е бил прекъснат там на самата граница. Понеже нашите казват, че е близко границата, прекъснали са го пътя, щото те имат други пунктове, които трябва да се минава. И аз разбрах, че той е бил съвсем близо до границата и даже чух лай на кучета, който ми направи впечатление, че това не са обикновени овчари, а са кучета на някакъв пост наблизо и това ме накара още по-предпазлив да бъда. Бавничко съвсем бавничко и не съм усетил кога съм минал границата. Понеже тъй да се каже цяла нощ съм се движил, не съм спрял никъде. Непрекъснато съм се движил през нощта. Тя не е била много голяма нощта, щото то към есен отиваше вече, но както и да е, когато се зазоряваше, аз бях на краката да се движа, щото хванах пак един път. Като съм минал границата, то може същия да е бил, обаче е пресечен там на границата, хванах пак и се движа по път вече и движейки се по пътя, нали отстрани има това ланшеите, се наведох, гледам един вестник. Пише на български. Разбрах, че вече съм в българска територия. И полека лека отправих се към Варна.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×