Jump to content
Ани

21. Спиритизмът в света и в България

Recommended Posts

21. СПИРИТИЗМЪТ В СВЕТА И В БЪЛГАРИЯ

B.К.: Искам да питам какви са били тези окултни движения между 1900 година и края на Първата световна война до 1920 г. Какво се е издавало в България?

C.К.: Сега вижте какво, то туй нещо е написано така, от много източници може да се почерпи. В.К.: Това, което е въздействувало на Вас. С.К.: Да. То най-напред тази окултна теософска литература, но ако е въпроса исторически как е протекъл процеса, той е протекъл както в България, така и в целия свят. Първият удар, първата съпротива, която се е оформила срещу материализма, това е спиритическото движение. С него се е почнало. До началото на спиритическото движение изобщо като че ли интелигентен човек не е можел да оспори, да възрази, да опровергае, да се противопостави на материализма, който е минавал като абсолютна научна истина, която нищо не може да помръдне. И едва, когато започва движението на спиритизма, което започва там от Америка чрез някои така явявания нали и т.н. и т.н., което тъй да се каже с магическа бързина се разпространи по целия свят и започват навсякъде сеанси да правят. И литература се появява, списания се появяват, големи учени, големи учени особено в Англия, големи учени всепризнати авторитети се заинтересуват и макар, че отначало и те са имали да речем известни съмнения, известни резерви, като почват да практикуват се убеждават в реалността. Това са: Уилям Крукс, той е един голям учен, всепризнат в целия свят като откривател на „лъчистото състояние на материята”, така поне аз го оприличавам: лъчисто, което значи, това е четвъртото измерение. Този Уилям Крукс - професор, голям авторитет, химик. Като вземем след туй да речем, понеже сме в Англия още, аз преведох от френски книгата „Поркуа же кроа лемортате персонал” („Защо вярвам в безсмъртието на човека”). Сега на английски оригинала как е не зная, но французите така са га превели. Преведох я още в първите години, когато се върнахв Севлиево и я издадох там самичък на малката машина на баща си. И после цяла една група учени английски - Магерс Подглор. Не мога сега в момента да го спомена, но голяма група сериозни учени така, задълбочени хора, изглежда, че са били и верующи повечето.

В.К.: А в България, слушал съм за Софрони Ников. С.К.: Не, аз ще се върна и към България, но нали понеже е от световен мащаб това. Има една голяма книга, която са написали няколко души, четирима като че ли бяха авторите и четиримата учени на английски език, но това е специално проучване на духовните феномени, такива, на духовни явления, които са констатирани, записвани така, дадени на хартия, проверени от тия учени, обаче това са неща, които са в абсолютно противоречие с вярванията на материалистите. Значи те опровергават вярванията на материалистите, че няма нищо духовно, че няма, в нашия физически свят не се намесват други сили. Всичко туй, цялата тази грамадна книга, единият беше Под Мор, другият беше Магерс и още двама учени и четиримата учени, забравих заглавието. В.К.: Той и Фламарион пише. С.К.: И Фламарион, той във Франция. Той отделно, но в Англия по-голяма група има. Фламарион във Франция до голяма степен е бил по-самотен така. Подели са и други учени.

А, Шарл Рише се явява по-късно. Шарл Рише във Франция. Аз преведох неговата книга и я издадох в Севлиево „Нотър Сизием Псалм”. А, първото издание го преведох така по-формално „Нашето шесто чувство”, защото по теософската литература пишеха шесто чувство. После се разбра, че по-точния превод е „Шестото сетиво на човека” и второто издание така озаглавих „Шестото сетиво на човека”. Това е един голям биолог, всепризнат авторитет, учен във Франция, който се е заинтересувал от всички тия работи и с редица експерименти, които той лично е провеждал, лично е провеждал той сам тези експерименти, той е дошъл до убеждение, че съществува едно шесто сетиво в човека, което не може да бъде опровергано по никакъв начин. Гледай сега какво, един от неговите случаи, от тази книга представлява следното: по него време е живяла, по времето на Хюго, тази, голямата световна артистка Сара Бернар, която е световно известна и ето случая с нея. Той, Хюго, и той се е занимавал със спиритизъм, той по-рано е бил и той се е занимавал. Става дума за Рише, той е професор. Той влиза във връзка с нея и отива в Полша. Сара Бернар е във Франция, в Париж, но той от Полша влиза във връзка с нея. В Полша той отива да изследва един полски ясновидец Осовиетци се казва, този ясновидец. И той отишъл специално да изследва, да прави експерименти с него, и след като е направил напълно задоволителни експерименти с него. А Рише има връзка със Сара Бернар, пък във връзка с нея е. Сара Бернар му праща от Париж писмо до Шарл Рише, който е във Варшава. Обаче те са се уговорили предварително. Той не знае какво съдържа писмото. Той не знае какво съдържа и то е увито в няколко плика, така, да бъде непрозрачно. И без сам той да знае, без да го отваря, по съображение, да не би ако той знае по телепатически начин да прочете мисълта му, този ясновидеца, но да се избегне и тази възможност на телепатия, представя писмото на ясновидеца и ясновидеца го прочита. Прочита съдържанието на писмото без да го отваря, така както е запечатано и увито. Туй от Сара Бернард, даже то е фотографирано от нея с нейния фотоапарат, нали знаеш на по-големи хора си имат такова нещо. И почти абсолютно е точно туй, което тя пише. Това е един от експериментите на Шарл Рише, който лично е правил. Той е правил и много други и заради туй той казва: „Аз, казва, умножих доказателствата и това не е теория, а това е факт”. Съществуването на шестото сетиво на човека, то не е теория, то е факт. Сега понеже ми питаш, за началото, началото е спиритическото движение.

В-К.: Ав България. С.К.: В България същоспиритизма е почнал. Сега виж какво, когато Учителя се завръща в България, тука вече спиритизма е бил вече доста разпространен. Един от неговите разпространители в България е първият ученик на Учителя д-р Миркович, д-р Георги Миркович. Той изглежда е бил и малко по-възрастен от Учителя и Миркович е бил във Франция, там е учил, там е завършил медицина. Там е имало някаква ясновидка, но как я казваха, аз я забравих. Той е ходил при нея и е мислел той да остане във Франция. Обаче тя му казала: „Не, тя, твоята задача и твоето предназначение е да се завърнеш в България, защото там ще се срещнеш с една голяма личност, която е дошла с една специална мисия на света, тъй че работата ти не е тука в Париж. От Франция ще отидеш в България”. И действително тогаз е било времето, когато спиритизма с голяма сила се разпространява по целия свят и д-р Миркович, може би пръв, може и да не е пръв, може и преди него някои да са проникнали, обаче почва да издава в Сливен списание по спиритизъм.

В.К.: „Нова светлина” и „Виделина”. С.К.: „Нова светлина” и „Виделина”. „Духовен мир” ли имаше едно, ама дали той го редактираше или друг някой, не мога да си спомня. Както и да е, обаче може да се каже, че с най-голяма сила така, най-голям авторитет въздействувал върху тогавашната интелигенция точно д-р Георги Миркович, който е именно първия ученик на Учителя.

Първият ученик на Учителя, след това са следвали други двама - Тодор Стоименов от Бургас, когото аз много добре запомних, имал съм контакт с него, той беше ръководител. Учителят го беше оставил като ръководител на Софийското братство. Той Учителят си е, ама за някои формалности отговаряше специално той - Тодор Стоименов. Но той е бил сравнително доста млад.

Ама по-възрастен, по-близко до възрастта на д-р Миркович е бил от Бургас Пеню Киров. Сега тази тройка са били първите ученици на Учителя и сега между другото може да цитирам нещо, което се отнася за тогавашното състояние. Макар, че сега за друго говорим. Обаче чел съм така едно нещо. Когато те са заедно, Учителят, д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, те го наричали Стоянов тогаз, но Стоименов са го знаели. И сега Учителят им разправя за великите задачи, които са възложени от една страна на туй движение, което започва, от друга страна на България, като един народ, който трябва да стане народ, който трябва да приеме това нещо и да го даде на другите народи, на другия свят. Стоименов бил много млад още, те са му викали Тодорчо. Даже Учителят му е викал Тодорчо. Бил е млад, може би към 20 години да е бил. Както и да е, това не е толкоз важно, обаче той задава въпроси така: Тогаз не са казвали „Учителю”, тогаз е имало „г-н Дънов” са казвали, даже аз като се завърнах от София в Севлиево, Тошев още наричаше Учителя г-н Дънов и покрай нас викаше „Учителят”. Още така беше свикнал „г-н Дънов”. Той е свикнал още отначало. Казва му: Вий сте вече на доста напреднала възраст, става въпрос за д-р Миркович, той така казва, за Пеню Киров не знам какво казва: „Аз пък съм, рекъл, съвсем млад. Ами кой казва ще я извърши таз работа? Кой ще я свърши работата, ний сме трима души тука само, кой ще я свърши?” А Учителят казал: „Вий сте сега трима, но ще станете хиляди!” Сега може и други работи да е казал, но специално тогава туй е казал. И наистина Тодор Стоименов дочака да има хиляди ученици. Защото аз, който присъствувах за пръв път през 1925 г. на събора в Търново, действително видях тъй да се каже хиляди, без да съм ги броил и после в съборите тука на Изгрева.

Почнаха след туй съборите на Изгрева и действително се събираха много хора, дето се казва, от тези, особено от южнобългарските села идваха много хора, много хора идваха така, значи имаше хиляди вече около Учителя. Даже непосредствено през таз седмица, независимо от туй, че още много са останали така, не са дошли пък всичките на събора я, доживя Тодор Стоименов до туй време да види, че има хиляди хора край Учителя.

Така сега за спиритизма, нали като пръв удар срещу материализма, като първи пробив в материалистическото съзнание на световната интелигенция, включително и на българската, е така почнат спиритизма. Самият брат Тошев, нашия севлиевски ръководител, за когото казах, че е свършил право и беше следовател тогаз, млад човек още, той е бил и в Русе, Свищов, Видин, на много места. И в Кърджали беше прокурор, но по него време аз когато взлязох в Братството, той беше още млад следовател. Самият той, той преди да следва право е бил учител, даже е бил учител в селото на Колю Нанков - с. Кръвеник и Колю изглежда от него се е заквасил, щото имаше цяла група в туй село. Но Тошев казва, че „аз бях материалист”. Нали всеки интелигентен трябва да е материалист.

И чрез спиритизма се преобръща. И аз помня като дете още, дете бях, буквално дете, като говореха у нас из къщи, че у Хаджикънчовчини, така се казваше, правят сеанси и извикват духове, такива работи се говореха постоянно. Пък Хаджикънчовчини, това е къщата при която брат Тошев, той живееше тогаз, тя е къщата на жена му, те се казваха Кънчеви, туй семейство и Хаджикънчовица, тя мъжът й беше умрял, аз не го помня мъжът й и брат Тошев там живееше, той ръководеше тия сеанси. Той има голяма опитност така, но и той като е минал през материализма, чрез спиритизма е станал верующ. Щото е правил много сеанси така и много опитност има, и разбира се паралелно с туй почва да се издават и списания спиритически и литература, както виждаш.

„Тайнството” от Фламарион доста отдавна излиза. Софрони Ников от друга страна почва да издава книгите на теософите, на Ледбитер, да речем тази „От другата страна на смъртта” и „Ясновидството”, „Древната мъдрост”, „Великите посветени”. Те са по-късно на Едуард Шире и такава литература започва да тече така много. Та първия пробив в материализма не е теософията, но спиритизма. Спиритизмът тъй да се каже отваря вратите и после постепенно, постепенно спиритизма загасва, загасва и на негово място застава теософията, една вече по-голяма обоснованост, едни по-големи прозрения, защото спиритизма даже големите авторитети на теософията казват, че в спиритизма могат да станат грешки, може да станат заблуждения, има опасни възможности за обсебване. Например, Тошев ми е разказал следното. Ето той понеже отначало почнал със сеанси, със спиритизма. Кога се е запознал с учението не зная, малко по-късно се среща с Учителя. А, да, той ми е разправял кога. Учителят е идвал в Севлиево, той там е направил контакт с него. Но Тошев ми каза един такъв случай. Понеже те редовно са правили сеанси, от едно друго семейство, пак близко на тях, и то Кънчеви, а пък жената на Тошев е от тоя род Кънчеви. Както и да е, един от синовете им бил голям медиум, значи проводник така. Добре, ама веднъж казва, идва един дух и като влиза в него, обсебва го и почва да буйства, да пее разни македонски песни, революционни такива и това-онова и не ще да излезе от него. Та нали правят молитви туй-онуй и много трудно било докато го изпъдят този дух. Туй Тошев ми го разправя лично на мене. А пък това е било едно добро кротко момче, този който е, даже бил е медиум, но онзи влязъл в него така, може би този дух да е някакъв убит македонски дух. Духът на някакъв убит македонски революционер, обсебил го и не ще да излезе. Та струвало им голям зор, много молитви докато го изпъдят, да се освободи това момче. Та така погледнато и Ани Безант казва и Ледбитер, че в спиритизма действително съществуват опасности, щото когато да речем един човек не е много издигнат духовно, има известни слабости, може, то всъщност е ежедневна действителност да го обсебят такива по-лоши духове. То си е ежедневно, но тогаз при спиритизма им се отваря вратата тъй да се каже, понеже те и без туй се събират да викат духове, това е. Отваря им се вратата, някои такива зловредни, които са се проявявали. Това е случай така, един от може би много други и заради туй при спиритизма препоръчват да започват с молитва, с песен духовна, да се запази една атмосфера, при която по възможност да бъдат оградени от лоши духове

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×