Jump to content
Ани

22. Александър Кръстников. Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев

Recommended Posts

22. АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ

Та сега понеже въпросът ти беше за духовните движения у нас, аз мога да ти цитирам и да ти кажа де, че освен това имаше и движението на Кръстников.

В.К.: Какво представляваше това движение? С.К.: Кръстников отначало е бил в Братството на Учителя, бил е последовател. Аз в късните му години го видях веднъж и се запознах с него. Обаче гледай какво сега, изглежда, че той е бил отдаден на това движение, на спиритизма и окултизма, обаче нали като всеки човек и той си имал нещо, някакво мнение за себе си, нали съвършени хора ние нямаме, но специално за него, имал е някаква амбиция. Той си е представлявал, че е нещо повече от Пеню Киров, такива му са сведенията и искал той да застане начело на Братството в Бургас. Смятал е, че той трябва да бъде, а не Пеню Киров и на тази база, на тази амбиция се е отделил от Учителя, без според мене да съм видял да е казал нещо против Учителя, но все пак има нещо. Той, как да ти кажа, той си служеше с медиум повече. И той беше ограничен човек. Ограничен в такъв смисъл, той няма тая пълна, голяма широта на един абсолютно духовен човек. Той пак е духовен, верующ и т.н., но той пак има едно ограничение, няма проникване в духовния свят. Понеже аз получавах неговата „Витлеемска звезда”, той издаваше вестник в осем страници от 1921 г., обаче не в цял формат, а долу-горе в такъв формат намален.

„Витлеемска звезда” издаваше в Бургас, нали аз си я получавах, ний я получаваме в замяна. Аз му пращам вестник „Братство”, той ми праща „Витлеемска звезда” и така, нали има и други вестници и списания са получавани в Севлиево, за редакцията на вестник „Братство”. Та съм имал на ръце всичката негова дейност и негови прояви, обаче може да се каже, че никога не съм срещнал нещо, което е, как да кажа, от извънреден характер, нещо така за мене, нещо като ново, като разкриване на някакви големи работи. Той изглежда знаеше френски, този човек и голяма част от съдържанието беше преводи от разни френски такива списания, пак окултни. Не, той превеждаше и въвеждаше вътре за събуждане на интереси и някои светски работи от по-външен характер. По съображение, че читатели разни има, такива, които и на външни работи държат. Обаче той не беше от, как да кажа, такава величина духовна, както той си е въобразявал и може би до много късно, защото лично аз четох ли, не четох или други беше ми казал, обаче той имал някаква ясновидка, някаква медиумка, която се проявява така и му услужва на него. И един факт е важен в туй отношение, че той някъде пак в тази „Витлеемска звезда”, аз не мога точно да си спомня, чел ли съм го туй, обаче той е категоризирал духовете, в смисъл на тези, духовните водачи на човечеството от някога си. И сега така като ги категоризира на духовни степени, иерархии някакви и изкарва Учителя така някъде, към края го изкарва така. Пък виж да ти кажа сега, като да речем Кръстников, какво сега виждам, зная, абсолютно, никакво сравнение няма между едното и другото, между Учителя и Кръстников.

Кръстников макар и и окултист той е ограничен човек, той вижда толкоз, под носа си само. Нищо не съм намерил в него така, нещо особено, а Учителят е бездна несравнима. То е все едно да сравниш нашето слънце, което не знам какво представлява по своя обем, да го сравниш с една запалена лоена свещ, такова. Обаче амбиция голяма имал и главното, че е бил много деятелен. Много деятелен. Аз когато го видях, той беше отпаднал вече. Той беше почти на заминаване, и свърши. То беше и след 9.IX. 1944 г., той няма и какво да работи вече. Обаче беше разсял из цяла южна България групи кръстниковисти, навсякъде. Много деятелен бил и изглежда дар слово е имал много и на младите години, пълен с енергия, кръстосвал е цяла южна България и имаше много групи „кръстниковисти” на негово име. Той си бе създал още от 1911 г. в гр. Бургас, наричаше се „Общество за психични издирвания и духознание в България”, „Витлеемска звезда”, орган на „Обществото за психични изследвания”, така го формулирал той. Обаче между неговите последователи имаше хора, които го превъзхождаха по духовност, по преданост, може да се каже и по чистота и във всяко духовно отношение го превъзхождаха. Аз например съм имал контакт с такива хора, но той понеже е бил деятелен, успял е да спечели много хора, особено в Новозагорско, в Пловдивско, там даже той работеше и в стопанската област. В такъв смисъл, той на много места със своите хора, групите по селата, основа кооперации, не комуни, а кооперации, дето се казва горе-долу формата, каквито бяха по-рано и нашите потребителски кооперации, обаче в тази кооперация ръководните лица и членовете са окултисти, членове на неговото движение. И особено в гара Раковски, която стана основна на сегашния Димитровград.

Димитровград се състои от три села, които са съединени и след туй става един голям център. Обединяват се селата и почва индустрията. Та гара Раковски беше един голям център на „кръстниковистите”, много хора беше спечелил там и те си имаха кооперация, мисля, че се казваше „Братско дело”. Тази кооперация работеше извънредно много. Може да е била главната му крепост там на кръстниковистите и в стопанско отношение, иначе и в идейно. Та имаше много честни и духовни хора, които влязоха в неговото учение и така подир него и така не му са намирали махна, кусури, и знам, че са го наричали учител. Макар, че по моя преценка не беше истински Учител, а действителното положение е, нали е бил енергичен, бил е много деятелен, обаче сам по себе си доста ограничен е бил. Но главно по селата се разпространи неговото движение, а може би в градовете, като Нова Загора, може би в Сливен. Повечето бяха от селата в южна България. Той в северна България не се е проявявал. Вестникът му се е разпространявал навсякъде. Та това е за Кръстников.

Поместваме три негови стихотворения: „На окултистите”, „Власт” и „Възмездие”, публикувани във вестник „Витлеемска звезда”, орган за „Общество за психични издирвания и духознание” в България.

22.1. НА ОКУЛТИСТИТЕ

Витлеемска звезда,
Бургас. Г. 9, бр. 3,10.11.1929, с. 1.
 
„Защото земята, която е била поена
от дъжда, що пада често на нея и която
ражда трева полезна на тези, за които
се и обработва, приема благословение от Бога.”
 
Поел. Евреи, гл. VI:7
 
Вий дигнахте знаме в жестока борба,
Служейки с чест на народа,
Борихте се храбро с невидими враг,
Борихте за скъпа свобода.
 
В събрания мирни гонеха те вас,
Считайки ви секта безчестна;
Но вий се молехте за хулника зъл,
И срещнахте участ злочестна.
 
Със силния на власт черковник сдружен
Подава усмихнат ръка и кръст,
Но дух един мощен в чудно видение
Явява се в страхотен там ръст.
 
„Аз с тях съм до века и те чада мои
Ще бъдат народ един велик;
Махнете се вий, що с меча си служите,
Махнете се от светли ми лик!
 
Модри небеса и те са в борците,
- Туй мой ще е род славен и велик;
Махнете, що Мамону служите,
Ще поразя хулни ви език”.
 
Ал. К. К-в

22.2. ВЛАСТ

Витлеемска звезда,
Бургас. Г. 9, бр. 24,19.06.1930, с .1.
 
„Господ влиза в съд със старейшините
на своя народ и с неговите князе: вие
опустошихте лозето; плечкосаното от
сиромаха е във вашите къщи”.
 
Кн. пророк Исай 3:14
 
Разшетаха се и политиците -
Гъмжило светско, гладно за власт;
Дръстят вееден в тревога улиците,
Чакат момент - прокобен час.
 
Ей пада управник, друг го заместя;
Епоха кърмачка настъпва.
Смяна в управа. Газетни известния.
Службогонец засмян пристъпва.
 
Не идат те нам товар да отнемат,
Песента им стара, забавна;
За тях важи сал властта да спечелят,
За нея въздишат отдавна.
Ал. К.К-в

22.3. ВЪЗМЕЗДИЕ

Витлеемска звезда,
Бургас. Г. 9, бр. 25, 30.06.1930, с. 1.
 
Пространството става чисто и
нечисто от делата на духа.
Кн. 12 зодиак, знакове, издан.
Пс. 06.1925, с. 256.
 
Небето се мръщи с гръмове си пламенни,
И гледа на тучни поля;
Човекът потънал е в страсти алени,
Страстите на грешна земя.
 
Убиват те с градушка си страшна
сърцата,
Разплакват ступан на угар;
И огнена стихия обгръща земята,
- До края се сипе удар.
 
Димят като кадило страсти из душите,
Зачернят те нашите дни;
И смрад от пожара пилеят бурите,
Натрупват грамада беди.
 
Небето се мръщи с пламъци си алени,
И строгост над нази цари;
Градушки и пекове разкъсват ни огнени,
Бичът Божи редом плющи.
 
Че в забрава несмислена тъне земята,
Духовно ни Слънце жари;
Облъхва ни карма, облъхва и полята,
Казни ще нас до зори.
 
А. К. К-в

БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ:

1. Александър К. Кръстников е роден на 2.XI.1879 г. в гр. Никопол. След 21 годишна възраст започва да се занимава със спиритизъм.

2. Сътрудничи в списание „Виделина” на д-р Георги Миркович от гр. Сливен.

3. Отначало е бил в обкръжението на Учителя Петър Дънов, но после се отделя от него. Присъствува отначало на съборите на Учителя Дънов.

4. През 1911 г. създава „Общество за психични издирвания и духознание в България” и с това окончателно се отделя от Учителя Дънов и продължава да работи сам до края на живота си.

5. Издава много книжки за окултизма и психичните издирвания.

6. Започва да издава вестник „Витлеемска звезда” от 1921 г. до 1944 г. - три пъти месечно.

7. Отначало е толерантен към Учителя Дънов, дори и го защищава във вестника, но впоследствие минава на противната страна и става негов противник.

8. Отговаря във вестника си за нападките срещу сектите от църквата и от властите.

9. За него ще се спрем по-подробно в специален раздел.

10. За Александър Кръстников - виж „Изгревът”, том III, с. 93.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×