Jump to content
Ани

26. Толстоистите в България,

Recommended Posts

26. ТОЛСТОИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

В.К.: Сега ще говорим за толстоистите. С.К.: За толстоистите, да. Толстоистите - Андрейчин, но май, че преди Андрейчин е Георги Шопов или са били паралелно по възраст. Макар, че Георги Шопов си замина на онзи свят преди Андрейчин. Георги Шопов се е отказал от военна служба. Той е един от многото толстоисти, които се отказват от военна служба, ама лично Георги Шопов е особен случай.

Ще се върна малко във връзка с таз служба. Един от братята на брат Стефан Тошев в Севлиево - художник бе, и то добър художник също се е отказал или избягал, не знам точно дали е избягал от военна служба, но отишъл в Югославия и после се върнал болен от туберкулоза и умрял. Туй между другото. Та той не зная, дали това е на толстоическа основа или анархистична, защото той е бил във връзка и с толстоисти и с анархисти тогаз, това е отклонение. Но за толстоистите каквото е, това мога да кажа сега. Аз не съм ги проследил в цялост, но в по-късните години бяхме в непосредствен контакт с тях. В началото на движението имах контакт само по книги и списания мога да кажа. Може да считаме като основополжници Георги Шопов, който по-късно създаде едно доста добре организирано и доста много работещо книгоиздателство „Живот”, което издаваше главно съчиненията на Толстоя и още много работи, които бяха в същия дух и за вегетарианство, за въздържане, други по медицина, но в този дух.

Георги Шопов значи е много нещо направил за разпространението на толстоизма и непосредствено със своята личност така, аз ще кажа какво е правил. Но още повече с многото литература, която той е издал в туй книгоиздателство „Живот”. Същевременно имаше списание „Възраждане” на Андрейчин. Та тази много литература, тя е дошла до много съзнания будни и така се туриха основите на толстоевското движение в България. Имаше и книгоиздателство „Възраждане”. Та сега освен Георги Шопов и Стефан Андрейчин, по-право тази група в Бургас е била в непосредствена връзка с Андрейчин, тогаз Шопов при тях като че не фигурира, защото, доколкото си спомням първата комуна, която се основава в село или до село Алан Кайрак, което сега се казва Ясна Поляна, са го нарекли туй село, то е било близко до турската граница. Тогаз турската граница е била по-насам, то е било преди 1912 г., някъде към 1900 година не знам точно. Толстой е имал тука много специално присъствие в тази група, духовно издигнати лица така, духовно в чист смисъл, не в църковен смисъл, но хора с голям идеализъм, с голяма преданост, съвсем млади, енергични хора. Единият как се казваше - Христо Досев, те ходили при Толстоя, били известно време в Ясна Поляна, при него така.

В.К.: Добре, те издават какъв вестник? С.К.: Заедно със Стефан Андрейчин, като по-възрастен от тях, тези приятели в Бургас един от които е син на много богати хора, издигнати хора и той е бил пращан в Швейцария и като студент е учил там, обаче той като се връща тук отдава се изцяло и с още някои така или може да се каже во главе със Стефан Андрейчин решават въз основа на идеите на Толстоя да основат едно общежитие, което ние наричаме с тази по-популярна дума комуна. Тя е била първата толстоистка комуна в България, както казах село Алан Кайрак, сега наречено Ясна Поляна. И нали там, оттегляйки се те са имали машина печатарска, дали са имали, не мога да си спомня. Може би както ний започнахме с Влад Пашов без машина печатарска, а само набирахме букви. Май, че са имали и печатарска машина и почват там да печатат отделяйки се. То не е трябвало да бъде много години, но както и да е, там те работят самите те лично, имат земя така известно количество и същевременно печатат списание „Възраждане”. Сега дали там е сложено началото на „Възраждане” или там е продължено, това не мога да кажа положително. И сега там, колко време са били там, не мога да определя и коя е причината да не просъществува, може би до известна степен е било, как да ти кажа, че при такива случаи се явяват винаги противодействия, нали.

Как да ти кажа, там дето е доброто, там е и злото. Злото търси да види нещо хубаво, за да отиде някъде като червей да го разруши, това е моя лична констатация. В.К.: Това е закона, поляризация. С.К.: Такъв е закона, както един Юда при Христа, както и до известна степен и Толев изигра тази роля при Учителя, до известна степен подобна роля. И други хора стават проводници на такива сили. Сега допустимо е донякъде известно несъгласие между комуната, защото едни по им се работи, а други не им се работи и т.н. Но може би окончателно и най-съществено така да е намесата на военни там, щото те са били близо до границата и не им е било приятно там да има хора, които са против всяка военщина, които са против военна служба, вегетарианци и т.н., като че и те са оказали известно влияние, да ги разгонят от там. Обаче туй дело е продължило с все по-нарастваща сила и когато аз, вече след Първата световна война така се свързвам с духовния живот на Братството, съществува едно много силно толстоическо движение, много силно.

В.К.: Какво ще ми кажете за антропософите по онова време? С.К.: То в България антропософи като изключение малко специално, членове на антропософското дружество едва ли е имало, но почитатели на Щайнер е имало, и сега има, и Учителя се отнася с голямо уважение към Рудолф Щайнер, но мога да ти каже пък кое ги е разделило с теософите. Защото ний минаваме някои работи за толстоистите, за които има още много да говорим, но хайде сега да ги оставим. Когато дойде време да пиша, тогаз ще пиша, щото много работи има, които аз съм живял, работил съм при тях в тяхното книгоиздателство „Посредник” в София. Толстой беше основал книгоиздателство „Посредник” в Москва. И те тука освен книгоиздателство „Живот” на Георги Шопов и „Възраждане”, те основаха, по-младите вече толстоисти тука в София книгоиздателство „Посредник”, което издаваше вестник „Нов живот”. Чакай, то отначало не беше така, но после издаваха този вестник всяка седмица, аз така се присъединих към тяхната печатница, работихме заедно. Издаваха отначало вестник „Свобода”, сега си спомням и после го прекръстиха „Нов живот” по-късно. Аз когато бях, беше вестник „Свобода” и паралелно с него те имаха есперантски букви и издаваха списание „Либеро”. „Либеро” пак значи „Свобода” на есперанто, обаче не вестник, а списание, щото то по-рядко излизаше, мисля, че месечно излизаше и то беше предназначено за целия свят, не само за България. От друга страна, понеже в България имаше много есперантисти, нали имало е и тук кой да го подпомага, да не се разчита само на външни, та издаваха. Аз бях лично участник в тая работа и така като обикновен словослагател работех, та имам много ясна представа за тяхната работа. Там имаше и две севлиевки, които минаваха хем за толстоистки, хем за анархистки, те бяха уволнени като учителки и работеха там по него време. Та издаваха вестник „Свобада”, списание „Либеро”, което бе на есперанто и пак значи свобода. Издаваха много литература на Толстой. За толстоизъм и сходна подобна литература даже, чакай, те ли издадоха на Кропоткин за взаимопомощта, май, че те я издадоха за взаимопомощта на Кропоткин, макар, че той е анархист, обаче тая книга е положителна.

И много книги издаваха, издаваха и книги на есперанто, малки книги на есперанто издаваха, изобщо работеха много. Сега хайде да не говоря всички неща. Редактор беше тука в София Иван Куюмджиев, обаче като един по-духовен, по-издигнат, по-силен и по-предан, по-издържлив до край остана Йордан Ковачев, който беше в Пловдив. Той, ако беше тука би трябвало той да застане начело, обаче, аз пак се отклонявам, но тия неща са важни. Йордан Ковачев беше един много по-силен дух, а после Куюмджиев се отказа. И по-късно се отрече и прояде месо и се пропи и т.н., и частно издателство почна.

Предоставяме от Стефан Андрейчин, от сбирката му „Песни на мирния живот” две стихотворения от с. 10-12 - „Коя песен” и „Слушай слово”.

От книжката на Йордан Ковачев „Моето утро” представяме две стихотворения от с. 44-45 - „Моят брат” и „Дух си!”.

И двете стихосбирки са издадени през 1924 г. от книгоиздателство „Възраждане” в София.

КОЯ ПЕСЕН?
Коя песен жаловита
Така тягостно звучи?
Тя из целий свят отлита
душите ни мрачи.
 
Нея пеят угнетени
И безправни по съдба,
Непосилно изнурени
Над хранителка земя.
 
О вий хора, все в неволя
Пейте от ден на ден...
А кога на волна воля
Ще изкочите от плен?!
Стефан Андрейчин
СЛУШАЙ СЛОВО
Слушай слово: разсветлява,
Приближава вече час -
Божий глас ни призовава
Правдата да бъде с нас.
 
С реч свободна да говорим
И живеем с любовта,
Смело със злото да се борим
Пред лицето на смъртта.
 
Да не могат земни власти
Нашта съвест да смутят,
С убеждения открити
Да вървим в търнистий път.
 
Със насилия и клетва
Себе си да не скверним,
Зарад никакви злодейства
На врага да не мъстим.
Стефан Андрейчин
МОЯТ БРАТ
О, моя брат е крайно тих и беден,
И слаба е сестрицата сломена,
Но в техний дух все рог кънти победен
И песен вдъхновена.
 
О, моя брат го никой не поглежда,
Немарят вси и моята сестрица,
Но в тях трепти на вечната надежда
Най-бистрата звездица.
 
От моя брат не чакат нищо ново,
Ни подвиг свет очакват от сестра ми,
Но в дън душа у тях е веч готово
Най-хубавото знаме.
Йордан Ковачев
ДУХ СИ!
Съзра ли нявга унизен
Човек да тръпне пред човека,
Аз скритом страдам просълзен
И мъка ме гнети нелека.
 
Поничам да посегна в миг
Прегънатия да изправя,
И кипва в мене громък вик
Молбата низка да сподавя:
 
Недей за власт и за пари
Душата, братко, си продавай,
Духа си светъл не мори,
Бореца в тебе не унижавай!
 
Какво са тук, де всичко мре,
Богатство, почести и слава?
Какво са земните царе
На Бога в светлата държава?
 
На Бога ти си огнен син
И титлата „Дух крилат” ти носиш,
А днес забравил своя чин,
Трохи и земна слава просиш.
 
Стани с изправено чело,
Спомни си Бащината слава
И във размисъл свил крило
Реши и избери тогава:
 
Дали да бъдеш унизен
Слуга на земен цар в чертога,
Или да литнеш вдъхновен
Наследник пръв и прям на Бога.
Йордан Ковачев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×