Jump to content

29.2. За Христо Досев в Русия


Recommended Posts

29.2. ЗА ХРИСТО ДОСЕВ В РУСИЯ

Досев, Христо. Съчинения. Т. 1, Разкази и статии.

София: книгоизд. Възраждане, [1923], с. 3-18. Д. Ив. Вапцаров

С Хр. Досев аз се срещнах пръв път на Великден през, ако се не лъжа 1913 г. Неизгладимо впечатление ми направи той в първата ни среща с неговата си простота и отношенията, искреност и още нещо, което лъхаше от него, но което не се поддава на описания. Има хора, които само с един жест или с няколко обикновени думи дават да се почувствува, че те са видели и преживяват /а не само „знаят” с ума си/ известна част от туй, що може да се нарече основа на истински човешки живот. Такива хора съм срещал само няколко в живота си. У тях като че решетката, през която, всички ние обикновено цедим всичко, идещо към нас в живота и закриваме в същото време себе си от всички останали е много редка или я съвсем нема. Христо беше един от тях - без решетка. С него човек всякога се чувствуше като у дома си, окръжен от близки и мили хора.

В 1914 година аз по едно стечение на обстоятелствата, се намерих в Майкоп, дето разпитах и намерих имението на Скороходов; там живееше тогава Христо със семейството си. Беше през август. Христо, заедно с другите млади членове на семейството събирал сено, а стария Скороходов, препасан с престилка ме посрещна в мастерската, дето поправяше обуща. След обед, въоръжен с грабли и аз отидох с Христа да събирам сено. Тогава у тях гостуваше и друг един българин - Дим. Гробаров, кюстендилец. До зимата взех и аз участие в полските работи.

През зимата на 1915 г. отидохме в Пятигорск, дето между другите, живеят Чага и Гастев, съмшленици. Там Христо мечтаеше да замине за Америка и изучаваше английски език, като при това готвеше сказки по религиозните движения в Русия и вегетарианството. Ходихме да събираме подписи за протеста против всемирната война и да се срещнем с някои от сектантите, които на Кавказ са изобщо много. Погостувахме няколко недели на пятигорци и се върнахме пак. Зимата аз прекарах с Христо в къщата му, макар че децата живееха у Скороходови, като по-удобно и топло.

У дома си Христо беше страшно скромен и нуждите си въобще докарваше до минимум. Живееше с жена си и двете си деца в една къщурка от 2 малки стаи. Маси и столове, също и шкаф за дрехи и друг за съдове бяха направени от прости дъски лично от него. Кревати, също негова направа, дъсчени - това бе всичкия мебел. На стената портрета на Толстоя и няколко пощенски карти-илюстрации. Малък шкаф с книги. Някои съдове за готвене и ядене, самовар и това бе всичката му покъщина. „Аз обичам прост мебел, говореше ми той, та ако потрябва да отцепиш малко дъска за подклад на печката - да не ти е жалко”. Обличаше се той много просто и евтино и всичкото време бе строг вегетарианец.

През лятото идваха много негови и Скороходови другари и приятели. Водеха се оживени спорове и беседи върху религиозни теми - духовна храна за всички там живущи. Понякога беседите се водеха до разсъмване и участвуваха почти всички.

Тежката полска работа не беше му по силите, още повече, че той се занимаваше ноще и с книжовна работа, и той често мечтаеше през това време за един по-лек живот в тропическите острови. Но вместо в тропиците той прекара цялата зима през 1916 г. във Финландия, където отиде да си почине и подобри здравето си. Там той е написал неиздаденото си съчинение „Дневника на самотника”, което остана в Русия и се пази от жена му.

Но скоро се яви поле за проява на организаторските сили на Христо. Бежанци и сироти деца от западните губернии взеха да прииждат в средна Русия. Заедно с други идейни млади хора той взе живо участие в организирането на детската трудова колония в Телятинки, в имението на Чертков. Заедно с Евдокия Золотонина и Петр Прокопчик, той после в 1917 г. преведе децата, на брой 40 и около 15 възрастни сътрудници, от колонията в Телятинки в Кавказ, като устрои колонията на един километър от старото гнездо на Скороходов. Колонията и досега съществува, само че в Майкоп, много видоизменена и под ръководството на други. Тук той прояви организаторските си способности и всецяло се бе отдал на това добро дело. И чудно бе отде черпеше тези сили и енергия. Защото, макар че официално ръководители бяха Золотонина и Прокопчик, Христо в действителност ръководеше цялата колония; той се грижеше за придобиване средства, за нареждане хазяйството, покупка на материали, припаси и при това намираше всякога време да бъде постоянно на работа в полето с децата и сътрудниците. Още при първата жетва колонията не се нуждаеше от храна и сама си изработваше една част от нужните пари за облекло.

Като организатор той още се прояви и като член на Черноморското Кооперативно дружество, което пак в нашите места, засяваше грамадни количества зеле, краставици, домати и др. В същото време той взимаше живо участие в общината на селото и още като член на потребителската лавка в същото село. Пак през това време той успяваше да ръководи своето си хазяйство, дето работеха 7 човека на кооперативни начала. Но всичко това напоследък му тежеше. И той все ми се оплакваше и се обещаваше, че ще остави всичката тази суета в скоро време.

При първото идване на болшевиките, той тикан от добри чувства се месеше в политическия живот на селото. И много зверски убийства той предотврати с кротките си, но силни увещания. Но при отстъпването на болшевиките през 1919 г. казаците му бяха заявили, че ще го обесят, защото той уж бил болшевик и се застъпвал за комунисти. Разбира се, Христо бързо схвана грешката си и повече не се месше в политическия живот на селото. И заради спокойствието на семейството си и сам да си почине, той бе намислил да се пресели. Беше си вече наредил хазяйство около Сочи, на брега на Черно море, пак при една колония от идеалисти. Но в същото време той силно желаеше да се върне в България и всецяло, както той действително умееше, да се отдаде на делото, в което той по-рано бе вложил толкова сили - на „Възраждане” и на Вегетарианския съюз. Но тогава възможността бе твърде малка за едно благополучно възвръщане в България и той обърна очи към Сочи. И грижите по устройването на семейството си бяха причина на внезапната му смърт. При завръщането си от Сочи той силно се простудил и заболял, според лекаря, от крупозно възпаление на белите дробове.

Ний всички мислехме, че той не е сериозно болен. А лекар той не искаше да се вика по принцип, както и при по-раншните си заболявания, а сега още повече, защото никой, в това число и той, не вярваше, че болестта му ще има печален край. Лекуваше се той обикновено със студени компреси, баня и разни треви. И сега също. В денят на смъртта си той се е чувствувал много добре. Аз него ден бях в града. Но през нощта му станало много тежко и той пред смъртта си е искал да каже нещо много важно на сестрата на жена си, но не е могъл.

Сега, като си спомням осемтях години живот в съседство с Христо, не мога освен да жалея, че него го няма между нас. Светли възпоменания остави той на всички, които са общили с него. Кротък, жизнерадостен, мил бе той. Много детско-женствено имаше в него. Пълен с енергия и вяра в добрата страна на човешкото естество, той щеше много да допринесе в помощ на всички търсещи правдата Божия.

Погребахме го в един ъгъл на овощната градина на Скороходов, между ябълчеви и вишневи дървета, близо до урвата над реката, дето често той, заедно с всички нас, се е любувал на реката и околната природа. Мир на духа ти, мили Христо!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...