Jump to content
Ани

30. Колонията на „Възражданци” в България; Задачите на колонията на „Възражданци“,

Recommended Posts

30. КОЛОНИЯТА НА „ВЪЗРАЖДАНЦИ” В БЪЛГАРИЯ.

ЗАДАЧИТЕ НА КОЛОНИЯТА „ВЪЗРОЖДЕНЦИ”

Досев, Христо. Съчинения. Т. 1, Разкази и статии. София: книгоизд.

Възраждане, [1923], с. 83-87. Христо Досев

Какви бяха целите и задачите на нашата колония? Какво ни тласкаше към този неизвестен, труден, пълен с лишения живот?

Съзнавайки и чувствувайки цялата несправедливост, жестокост и безсмисленост на живота на безгрижния гражданин, който стои със своите безбройни нужди на гърба на производителя на най-важните продукти на човешкия живот - земеделеца - съзнавайки това, ние искахме да излезем от своето привилегировано положение. Искахме да излезем от редовете на потребителите и да влезем в редовете на производителите. Искахме да не бъде нашия живот в тежест на никого, никой да не прегъва гръб и да не изморява тялото си, за да ни нахрани и облече. Ние знаехме, че като преминем в трудовия живот, пак ще се ползуваме от трудовете на другите хора. Но, първо, ние искахме да опростим живота си толкова, че да получаваме всичко необходимо или със свой труд или като си обменяме непосредствено с околните трудящи се хора продуктите на трудовете си. Второ, ние знаехме, че като поддържаме живота си изключително от труда на ръцете си, ние с това внасяме в бюджета на обществото точно толкова, колкото получаваме. По този начин, ние не ще бъдем вече длъжници на обществото и ще можем смело и открито да гледаме в очите всеки трудящ се и обременен. И това преминаване в редовете на трудящите се, и това, че ние ще слезем на основната степен на човешкия живот ни се виждаше толкова значително, толкова важно, че ние вървяхме към този живот със затворени очи, като само се възхищавахме, без да обмисляме нищо и без да се страхуваме от нищо.

Но да осъществим този важен преход към истинския, честен, прозаичен, трудов човешки живот, всеки поотделно, на всички ни се струваше страшно, рисковано, почти невъзможно. Ние не се надявахме на своите отделни, лични сили. Ние се страхувахме, че живота, с всичките си многочислени и непредвидени трудности може да сломи всеки от нас отделно, да разбие нашите най-добри стремежи и желания. Да се съединим всички заедно да работим общо и да се поддържаме един друг в моменти на умора и униние - ето кое ни тласкаше, заедно с побужденията от съвсем друг характер, към комунален живот. Струваше ни се, че тази форма най-много подхожда за нас с нашата слабост - тя дава духовна сила, за да се надвият всевъзможните препятствия и в същото време, облекчава физическия труд на всеки член, като го прави по-продуктивен. Най-сетне тя е и по-радостна, така ни се струваше тогава.

Но не само това ни говореше в полза на колонията, тя имаше и друга страна, която повече от всичко ни примамваше и увличаше.

Да се съберем заедно, да работим общо, без да държим сметка нито за силата, нито за работоспособността, нито за нуждите на отделните членове на колонията. Да нямаме собственост, да не считаме нищо за свое, да се отнасяме с пълно доверие към тези, които биха водили паричните или въобще материалните работи на колонията. От никого да не искаме отчет за делата - било лични, било комунални. Да устроим целия си живот на началата на търпимост, самопожертвувание, любов, свобода и равенство.

Да нямаме началник, да решаваме всичките си общи работи заедно и свободно, вслушвайки се любовно в думите един на друг и отстъпвайки си взаимно в дреболиите. Да се опростим и пречистим. Да не вземаме по възможност участие в онези компромиси на живота, които ни окръжават на всяка крачка - да се отстраним от богатството и осигуреността, от тази кървава цивилизация с нейния шум, разкош и празност, от притесняването на ближните, от държавата, църквата, военщината. Да не се ползуваме не само от робския труд на другите хора, но и от труда на животните. Да поддържаме своя живот и да водим цялото си домакинство само със своя личен труд, без да се ползуваме нито от наемни работници, нито от животни

С една дума, ние си задавахме грандиозни планове за преустройството на живота. Напущайки всецяло съвременното устройство на живота, ние искахме да устроим нов живот на християнски начала. Искахме да създадем една нагледна частица от този възможен бъдещ живот, където да няма нито насилие, нито лъжа. Където всеки да бъде само производител, който свободно разполага със своя труд и неговите произведения. Където хората да бъдат свободни да създават една или друга форма на живота. Където от човека да не страда нито човек, нито животно.

Използвайки мировъзрението на Л.Н.Толстоя, ние искахме, щото нашето бъдеще съжителство да бъде не само практическо осъществяване тези наши идеи, но и огнище за тяхното разпространение сред българския народ. За тази цел ние не искахме да се ползваме само от устното слово.

У нас съзряваше мисъл за основание на книгоиздателство и месечно списание „Възраждане”, което да буди мисълта и свежестта на хората, тласкайки ги едновременно с това към борба с основите на стария насилнически не любовен живот.

Но и в своята издателска работа, ние искахме да бъдем строго последователни. Защо, мислехме си ние-словослагателите и печатарските работници да хабят своя труд и здраве на една работа, на която те съвсем не съчувствуват?

Ние, като проповядваме своите идеи, трябва сами да си набираме и печатаме нашето списание и брошури. Трябва да си имаме своя печатница и сами да бъдем работници в нея. Ние бяхме уверени, че ще имаме достатъчно свободно от земеделската работа време, особено през есента и зимата, което ще стигне да си печатаме сами и списанието и брошурите. А в най-горещите летни дни, печатарските работи трябва да се прекъснат. Затова „Възраждане” не трябва да излиза през юни и юли. Такива бяха споделяните от всички бъдещи общинари общи задачи и перспективи на нашия комунален живот и издателска дейност.

Но доколкото ни се удаде да ги изпълним на дело, ще се види от по-нататъшните глави.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×