Jump to content

44. Статията „Ново учение” / П.Г.


Recommended Posts

44. СТАТИЯТА „НОВО УЧЕНИЕ” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

НОВО УЧЕНИЕ

Ново човечество. Г. 1, кн. 2-3, май-юни 1925

П.Г.

Увод

С трепет ръката започва да пише редовете, които на човешки език, с човешко разбиране и сили, с човешко несъвършенство, се опитват да говорят за нещо нечовешко, за нещо Божествено. Защото: Новото учение, мислим ний, е Божествената струя, която сега се излива в света и която е дошла да напои и оплоди изжаднялата, изсъхнала пустиня, в която се лута съвременното човечество: да даде живот на нови форми, да реализира на нашия, земния свят това, за което досега се е само мечтало, да направи да разцъвнат в дивна красота цветята на светли идеали, на възвишени стремежи и пориви!

Пишем тъй, както ние разбираме, според малката светлина, която ние имаме, без никаква претенция за непогрешимост, без никакво желание да представим нашето схващане като единствено правилно и единствено походящо за всички.

Иначе е невъзможно, иначе не може и да бъде. Знаем: по най-различен начин действува и по най-различен начин се използува светлината от различните същества. В едни тя събужда мощни пориви към възвишеното, на други е неприятна, че нарушава спокойния им, привичен сън, а трети озлобява, защото отнема условията нужни за спокойното извършване на тъмните им дела. Безсъмнено е, че по същия начин ще бъде възприета и светлината на Новото Учение и по същия начин ще се реагира на нейното въздействие. Вън от това, различните хора, имайки различни характери, различен идеен багаж, различна опитност, ще имат и съответното схващане и ще видят от различни страни, под различно осветление това, което в своята цялост, представлява Новото Учение.

А Новото Учение има по нещо, и то по нещо много хубаво, за всички: за силните духом то има стръмна, скалиста пътека, изискваща безброй усилия, които утоляват техния несдържан порив към висини; за по-слабите то има по-леко бреме и редица методи, чрез които да закрепнат, да заздравят плещите на своя дух и тяло и така да се подготвят за другия, тесния път; за проницателните, за дълбоко разумните то има неизчерпаем извор от мъдрост, има безграничен простор, който се разкрива пред ума и в който са ясно доловими, вплетени в чудна хармония причините, последиците и взаимните връзки между нещата, които съществуват, които са станали, които стават и които ще стават; за по-повърхностните умове, за тези, които се задоволяват с това, което на пръв поглед долавят в себе си и около себе си - то има редица способи, които те да използуват за своите нужди, за това, което ги интересува, има и начини, чрез които да засилват и задълбочават своята мисъл, като по такъв начин все повече и повече разширяват своя хоризонт; за здравите - истински здравите, тялом и духом - то има работа, работа, работа... работа, която е радост, от която човек още по-здрав става и която дава благословени плодове желани и нужни всекиму; за болните то има разумни, естествени методи за лекуване, диктувани от самата природа и водещи направо към целта -пълно физическо и духовно оздравяване на индивида.

В Новото Учение има всичко, т.е. всичко, което по един или друг начин може да способствува за напредъка, както на отделния човек, така и на цялото общество. И всеки ще вземе от него това, което нему е подходящо, него ще забележи най-ясно, него ще усвои и него, може би, ще смята за същност на Новото Учение. Това е напълно естественно: Новото Учение е тъй многостранно, тъй всеобгръщащо, толкова много има в него, че едва ли някой ще може да го обгърне всецяло, еднакво във всичките му подробности и да усвои всичко, без да отдава предпочитание и да обръща повече внимание на нещата, които са по-тясно свързани със самия него... И затова на пишущия е известно, че по същия начин, и той ще даде и неволно ще обърне повече внимание на това, което е най-близко до сърцето му, това, до което неговия разум може да проникне и ще го даде тъй, както позволяват неговите средства т.е. едно копие с по-голяма или по-малка разлика от оригинала, при което за пълна обективност и дума не може да става.

Защото: слаб е човешкия ум, и сам се заплита, и няма сили да се изтръгне из безбройните противоречия, които среща, които сам си създава и с които се бори в тъмната нощ на своето ограничено съзнание.

И ако Духът не говореше, ако душата не прошепваше от време на време своите свещени истини - „суета, суета" би било цялото човешко знание и никаква светлина, никакъв лъч от Истина не бихме могли да открием в това което не би било нищо друго освен - празно умуване на залутани в мрака на своите илюзии хора.

Обаче, не е така, т.е. не винаги е така, защото - сами по себе си безплодни и слаби, човешките умове са се домогвали, те са били посещавани от велики истини, които неочаквано, често без никаква връзка с тяхната анализаторска дейност, са ги озарявали благодарение на интуицията... И странна плетеница, чуден сбор от истини, неистини и полуистини, от заблуждения, съзнателни и полусъзнателни лъжи -представлява цялата работа на човешкия ум от незапомнени дни, та и до днес. Но - като светли бисери, като малки лъчи светлина всред околното тъмно пространство, сияят във вековната човешка работа - истините, малки отблясъци от великата Истина, до които човешкият ум се е домогнал. Истините, които душата е прошепнала, като награда за дълги, непреривни. страстни търсения, в моменти на самовглъбяване, в моменти на смирено вслушване в „тихия глас”, който говори за тия, които имат уши...

И във вдъхновените творби на художниците - в поезия, музика, живопис, склуптура, вплетени в дивните форми на звучни стихове, на проникващи и събуждащи душата звуци, на опияняващи съчетания от краски, в дълбоката мисъл на вглъбени в себе си, интуитивно възприемащи мислители, изследователи, ще се срещнат те, може би много по-често, отколкото в сухата, аналитична мисъл, по-рядко посещавана и по-невъзприемчива в редките откровения на Духа.

Колкото и странно да е това. колкото и обидно да е за самоуверените, пипащи с пръсти и доверяващи се само на своите пет чувства хора на „положителното” - един богат, неизчерпаем извор на мъдрост, една пълна с дълбоки истини област представляват народните и общочовешки митове, легенди, приказки, в чиято тъмна обвивка проницателния взор на този, който има светлина, ще открие истинните отговори на редица въпроси, които още дълго ще бъдат загадки и ще дават простор за най-разнообразни заблуждения на тия, които мислят, че вървят по най-верния „научен” път на търсене истината.

Обаче, истинския, непосредствения източник, от когото най-добре и направо могат да се черпят истините на живота, т.е. да се намират правилните разрешения на въпросите, които ни вълнуват, това е Природата - живата, разумна, съзнателна Природа, в чиято свещена книга е записано всичко, от което човек е успял да откърти само нищожни отломъци и чиито свещени писмена биват разбирани само от ония, които имат светлината, нужна за да се ориентират в нейните лабиринти, т.е. имат знание и методите на изследване - ключовете, с които стъпка по стъпка, могат да проникнат в най-далечните, най-тъмните и най-ревниво пазени нейни светилища.

И от там именно, от тайниците на Живата Природа, в които се покоят нейните истини и закони - изважда Новото Учение всичкия материал, който е употребен за изграждане на неговата величествена сграда за разумен човешки живот. От там се извеждат и многобройните методи за лекуване на тялото и духа, на ума, сърцето и волята, както на отделния индивид, така и на обществото, методите за тяхното пречистване, за освобождаване от злото и за правилното им, всестранно растене. Колко скъпо струват тия методи, какви усилия, какво търпение, който ни ги дава, а нам се пада само сравнително леката задача да ги използваме като същевременно направим себе си годни и достойни за това...

Не е възможно да се говори ясно за Новото Учение в неговите подробности преди да се уясни, поне доколкото това е възможно, същността и значението на Природата в неговата светлина, добита като резултат от дългогодишни, търпеливи изследвания, в които на проницателния разум сътрудничи интуицията, развиването на нови чувства и проникването с тяхна помощ в друг един свят, който ни заобикаля, но който не виждаме и не чуваме.

Какво е природата в своята същност, какво пази, какво крие тя в себе си, какви са нейните закони? - Въпроси, върху които Новото Учение хвърля непозната до сега светлина и с това разкрива безкрайни хоризонти за опитно изследване, разкрива области, които нито са очаквани, нито даже предполагани от хората и в които истината често е по-будна и от най-чудната приказка. Защото - за погледа на окултния изследовател -хората живеят, хората се движат в един огромен „чудно” уреден и „чудно" развиващ се, изпълнен с неизброими загадки свят, когото те не разбират, когото не виждат и когото, по тия причини - отричат. Като същински слепци се движат те опипом из него и само това, което изпипат, с което по необходимост се сблъскат признават за истински съществуващо, и областта на своите пипания - за единствена област на положителното знание.

Обаче, за щастие - не всички са слепи, не всички се движат само в ограничената област на физическия свят. Има и такива, пред чиито взор се разкрива, чиито слух долавя и неща непознати на първите, такива, които проникват дълбоко в тайниците на природата и от там извличат мъдрост, която е способна да осветли целия минал и предстоящ път на човека, да му изясни всичките негови състояния, да му покаже истинските им причини и да отправи неговите крачки по най-верния път към едно по-добро бъдеще. И тая мъдрост, това знание е едно двуостро оръжие, което има страшна сила. Сила, несравнено по-мощна от всички човешки изобретения, сила, чието предназначение е да съгражда, но която може и да руши. Опасно е то, опасно е това знание в ръцете на неопитния, не се дава всекиму и никой път не се поверява на малките деца /каквито за окултния Учител са обикновените хора/, които с него биха направили на себе си и на другите толкова зло, че сами те едва ли биха могли някога да го изправят. И затова - то се притежава само от ония, които са „врели и кипели", както се изразяват, във всяка област на човешкия живот, които са блъскани, чиито коси са развявани от всички земни бури, които са опитали резултатите на всяка дейност и по тия причини, имат критерий, имат мярка, с която да употребяват разумно силите с които разполагат и да поставят всяко нещо на своето място и време...То се дава само на тези, които са преминали през всички необходими изпитания, победили са всички външни и вътрешни пречки, показали са, че са достойни за това, което им се дава и че няма да злоупотребят с него.

Да се опитаме да обясним, какво разбираме ний под думата „Жива Природа”... Хората са навикнали да делят Природата на жива и мъртва, на органична и неорганична. Всъщност, тъй както стои самата действителност, такова разграничение не може да съществува: мъртва природа няма. Няма мъртва материя. Всяко нещо е живо, всяко нещо е одухотворено. А под думите „Жива Природа" ние разбираме не само органичния и неорганичния свят, но и цялата редица принципи и закони, от които е проникнат и направляван в своето развитие този свят, които са легнали в неговата основа и които са живи - защото са представлявани и използвани за общата еволюция от цяла редица разумни същества и защото, сами по себе си, съществуват като нещо самостоятелно, като нещо живо; те са живите сили, които регулират живота на целия космос и обуславят целия му развой в течение на милионогодишни, сменящи се и повтарящи се периоди. Те проникват и се проявяват еднакво, както в цяла една слънчева система, така и в най-малкия атом - в техните сложни, но безкрайно точни и хармонични движения, които по закона на аналогията /един от основните закони в Живота Природа/ са в своята същност еднакви, като се различават само по големината на пространството и продължителността на времето, в които действуват. Тези принципи и закони на Живата Природа са, тъй да са каже, внедрени в организма на цялото човечество, в общочовешката душа и обуславят целия им исторически развой от самото им зараждане, през многобройните форми и прояви, които се променяли последователно в миналото, до сегашните и до тия, в които за в бъдеще ще се прояви и излее техния живот. По същия начин те са вложени и в отделната човешка душа, която е малка клетка от общочовешката, минаваща по аналогичен път... Както в малкото, не кълнило още семенце са вложени като потенциал всички, форми, през които то ще премине израствайки, разцъвтявайки се и давайки своя плод; както в амебата са вложени като възможност на бъдещето всички милиони форми, които стоят над нея по съвършенство - по същия начин, въз основа на същите закони и принципи, са вложени и в човека, като възможности за все по-голямо и по-всестранно усъвършенствуване на формите и състоянията, които днес се заемат от други, по-високо стоящи и отдавна минали по пътя на човека същества. Както в амебата не са развити, диференцирани и усъвършенствувани различните сетива и способности за възприемане и обработване на външни въздействия, както житното зърно, неизрастнало, в отсъствие на хлорофил, не може да усвоява и обработва слънчевата енергия, така и човек, в сегашното си състояние, със сегашните си способности за възприятие не може да долови по-тънките и по-нежни вибрации на дълбоки истини, малка част от които се достига само от интуицията, не може да чуе и види със своите неусъвършенствувани зрение и слух недостъпните за окото и ухото краски и звуци. А това, което днес е невъзможно, въз основа на известни закони за еволюцията, след преминаването на известен път, след известен период от време - ще бъде възможно. Защото Живата Природа никъде не е сложила прегради за усъвършенствуването, както на някои се струва, а на против, на всяко едно същество е дала условия - безкрайността на време и пространство да се развива, минавайки съобразно степента на своето развитие в различни форми - тела. И всичко това регулирано от нейните абсолютно точни закони, които не може да бъдат заобиколени, а действуват съвсем безпристранстно, налагайки на всеки който ги пристъпи своите строги санкции, които чувствуваме като страдания и ограничение на свободата ни.

Всички явления в живота на обществото и отделния човек, приливите и отливите на енергия, условията, в които биват поставяни, по-малката или по-голяма свобода, която им бива дадена, силите и способностите, с които разполагат - това е точно отмерено в Живота Природа от разумни, съзнателни сили, които ни дават толкова, колкото сме заслужили и колкото можем да носим.

И така - Живата Природа се явява като нещо всеобгръщащо, нещо което обема всичко - целокупния живот в своята пълнота, със своите минерали, растения, животни, хора и цяла редица по-висши същества, с всичките техни прояви, със своите многобройни сфери на живот, които се проникват, но от които по-висшите са недостъпни за по-нисшите; със своите слънца и планети, неизброими, далечни, непознати нам мирове, със своите закони и принципи и произтичащи от тях методи за разумна деятелност. И всичко това е неразривно свързано, всички отделни части имат неизбежно, неотразимо влияние помежду си, всичко тук става в едно пълно и постоянно взаимодействие. И най-малките неща са свързани и оказват своето влияние върху всичко и всичко от целия космос оказва своето по-силно или по-слабо в зависимост от разни причини влияние върху отделната част. А всяка една от тия части, както най-дребната, така и огромното слънце, което блести в далечината, както „мъртвата”, както ни се струва частица, така и „най-жизнената” - са проникнати от Божествения живот, който е разлян навсякъде и който съставлява самата същност на всички тия неща. Всичко чувствува, всичко е живо в тая Природа, част от която сме и самите ний. Има едно дълбоко скрито съзнание, което дреме в глъбините и на най-„мъртвата” вещ и което може да се прояви в известни действия, а също и да почувствува и отговори на това, което му се изпраща - омраза или любов.

Вън от това - Природата е дълбоко разумна! Трудно е за нас, обикновените хора, да добием макар и смътна представа за разумността, за целесъобразността, за предвидливостта, за пълната хармония, с които е проникната тя и които регулират всички нейни прояви. Трудно е затова, защото - толкова малка е нашата светлина относно целите, средствата, методите, с които работи тя; толкова малко разбираме нейните настойчиви предупреждения към престъпилите законите й, нейните лекарства и операциите, които тя прави на болните поради това престъпване общества, народи, индивиди; в такъв ужас изпадаме, когато тя ни сложи в своите реторти за да ни пречисти и обнови, тъй се замайваме, когато сложи целия наш живот с неговите мисли, чувства, действия в своите умно направени сита, с които отделя зърното от къклицата, тъй-малко разбираме ний въобще от всичките й действия, че сме наклонни да виждаме навсякъде в тях безмслици, отсъствие на предначертаност, на хармония и целесъобразност.

Нещо повече - по причина на това, че сме изгубили мярката за реално и нереално, за временно и вечно, която би ни научила, че страданията са необходимо условие за раждането на нещо ново, нещо по-добро в нас или вън от нас - ний сме готови по-скоро да я обвиним в жестокост, отколкото да я признаем за нежна майка, която в своята грижливост, проникната от безкористна любов, оставя своите деца сами да добият опитност, да изпитат както сладките, така и горчивите плодове на своята деятелност, за да могат да застанат сами на нозете си. Така, всички страдания, които тя ни изпраща и които констатираме навсякъде в живота, са необходимост за нашето растене и, при това, са следствия от минали наши погрешки.

Природата нищо не дава даром и никого не наказва незаслужено и без това да е необходимо за негово добро, за негова поука. Понякога, като всеки грижлив настойник, тя задържа капитала на своите деца за известно време, но тя знае своите сметки и в края на краищата никому на остава длъжна.

Природата има своята външна и вътрешна страна. Това, което обикновено се нарича „природа", т.е. доловимите от нашите пет чувства форми и прояви, представлява само външното облекло, разноцветната дреха; в която са облечени множество дълбоки и живи идеи, отделни прояви на единичната творческа Идея, която е дала живот на всичко...И пред очите на дълбокия изследовател, пред очите на истинския художник - цялата природа оживява; реките, горите, планините, растенията, животните, слънцата, планетите - всичко това са само символи, свещенни писмена в езика на Живота Природа, които съставляват нейната книга на тайните. Всеки един цветец, представлява нещо живо и при това, е израз, проекция на известна идея, която в своята чистота съществува в Божествения свят - „света на идеите", както го нарича Платон. И затова с всички тия неща ний можем да се свържем; да им дадем да почувствуват нашата любов, да проникнем по-дълбоко в тяхната същност, да почерпим, да извлечем от техните сили.

Пред един такъв поглед - външната страна на Природата, проявена в своите форми, краски и звуци, представлява един храм - величествен, безкраен, недостъпен в своята цялост за човека. Храм, в който се извършват велики мистерии, свещенодействия, които са израз на най-светлото, най-чистото, най-възвишеното, на Божествения живот, който го одухотворява.

Живата Природа, обаче, обгръща всичко: - живота и формата, идеята и нейните прояви, законите и тяхното приложение. Живата Природа - това е проявлението на Бога. Това е сам Бог, слезъл от висините на Абсолютното, за което нищо не знаем, разлял се навсякъде, ограничил се в материята, изразил се в закони и принципи и дал по такъв начин чрез своята велика Жертва живота на милиони същества, на безброй слънца и планети, на непознати системи и вселени... Бог, който е скрит и в най-малката мравинка, и в „бездушния" камък, и в „мъртвия" метал: Бог, който шепне в сладостното полъхване на вечерника, който пее в буйния рев на планинските потоци, който гърми над смутените съвести в несдържаните прояви на физическа или духовна буря; Бог, който ни поздравлява с лъчите на утринното слънце, който ни се усмихва с милионите златни очи на безкрайното звездно небе, който - в зеленината на разцъфтялата се природа, в опияняващата синева на чистото небе ни кани в своите обятия, в които има място за всички... Бог, който въздиша във всяко страдащо, измъчено същество, който се радва и страда заедно с нас, който взема грижи еднакво за всички - без да прави ни най-малка разлика, еднакво любящ, еднакво грижещ се за всичките си деца Баща.

Бог - като подтик, като стремеж, като потенциал - вътре в нас; като регулатор на този стремеж със своите закони и принципи - вън от нас; като цел - далечина, светла, мамяща погледа - далеч пред нас... Бог, като нещо, което обгръща всичко; и отвлечено и конкретно е сила и материя, и закон и санкция, познати или непознати нам - това е нашето схващане за Живата Природа, доколкото сме могли да я разберем от думите на Учителя, в които всеки интересуващ се сам трябва да потърси истината, да провери и сравни с това, което неговите наблюдения му дават и което неговата мисъл му подсказва.

П.Г. [- Пламен Грядющий / Сава Калименов]

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...