Jump to content
Ани

53. Как се започна с вестник „Братство”

Recommended Posts

53. КАК СЕ ЗАПОЧНА С ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

С.К.: Чакай, то „Братство", брой 1, я дай да видим точно кога съм го почнал. „Братство" съм го почнал на 15 ноември 1928 г. Е то, виж какво да ти кажа, то е било паралелно, двете неща са почнати, паралелно. Едновременно и туй съм почнал. Ей прочети тоз текст, да видиш какво е. B.К. Това ти си го писал, нали? Искам ти да го прочетеш.

С.К.: .Драги читателю, ето пред теб едно малко вестниче, което няма нито абонамент, нито определена цена. Поднася се даром и се надява да получи материалните средства чрез доброволни вноски от тези, които го обикнат. То е скромно и малко иска, защото от малко се нуждае. Но под неговата бедна дреха тупти едно пламтящо сърце. Вярата го роди и вярата ще окрили полето на неговия живот към о-честити дни. Ако това ти е възможно, разпространявай го или помогни за посрещане на неговите разноски. За най-малката подкрепа, то ще ти бъде безкрайно благодарно".

Така започна то, без абонамент, идейно по традиция, от доброволни вноски.

В.К.: Тук сега отстрани има есперантски букви. С.К.: Туй показва, че вече съм имал есперантски букви и че такоз, щото и аз не мога точно нещата да ги помня, значи преди да го почна, вече сме почнали есперантското така, имали сме буквите вече.

B.К.: Сега, кой ви направи това заглавие „Братство”? С.К.: Абе, виж какво, изглежда, че Цветана Симеонова. В.К.: Защото по нейния стил е. C.К.: Да, да. Цветана Симеонова го направи В.К.: Тука гледам написано: Според Дънов, според Учителя. Сега Вие ли си изваждахте или те Ви изпращаха?

C.К.: Виж, да ти кажа, работата стои така с първите броеве. Стефан Кадиев, понеже беше се свързал с мене още от „Ново човечество”, той май завърши в Германия някъде, като че медицина учи в Германия и като се върна тука, нали знам, че ни посети още когато печатничката беше на ул. „Оборище” № 14, там идваше при нас, носеше си и стиховете, това-онова. направихме контакт с него още тогаз, докато бях още в печатничката. И когато да почвам тази работа в Севлиево,аз му се обадих с писмо. Той беше в Хасково, там му е родния град. Писмено и той така нали направи контакт с мене, пожела така да съдействува и даже ни изпрати така една сума, не особено голяма, не и съвсем малка, нали за подкрепа на вестника. Но паралелно с туй Стефан Кадиев, той сравнително повърхностен човек така, не е много задълбочен, така си помисли, че той трябва да редактира, той, така, той да владей. В К.: Има някои хора около тебе. които всеки си иска той да бъде. С.К.: Как да ти кажа, аз, ако човек не влезе целия в една работа, тя ще крей, ще крей и ще умре, туй ми е опитността. Не е, че така, че трябва да бъда аз, но трябва цял да влезеш в една работа. Но той така си въобразяваше, може би като пратил пари и така ми нареди да му пращам материалите, той там да ги редактира и тогаз да ми ги връща. Та не знам, два или три броя под негова редакция излязоха. И заради туй аз и до днес ме е срам, че той е коригирал и че аз не го редактирах след него, защото той употреби тези думи тука „Според Дънов”, когато за мен Дънов нямаше, за мен беше Учител. И сега ме е срам като гледам тука, че това е негово, и писал тука според Дънов.

B.K.: Cera Обществото „Бяло Братство". С.К.: Чакай, това е негово, да. Това е мое - „Словом дело”, аз съм го начертал плана. Туй е мое. Десетина години. В.К.: Това е твое. С.К.: „За живота". Чакай да видим кой го е писал - Л.Л. Чакай, а Лулчев ли е тоз, Любомир Лулчев ще е. В.К.: Сега „Т”, Стефан Кадиев е това нали? С.К.: Стефан Кадиев.

В.К.: Библиотека „Водолей". С.К.: Това е, а Колю Нанков я издаваше, фонд „Братство”, още първия брат. Чакай, Кадиев какво е дал, трябва да съм писал. Стефан Кадиев 200 лв. е дал, Гена - 100 лв. П.Е. - 100 лв., е Петко Епитропов да е? Това е мое - 250 лв. Туй за фонда.

В.К.: Сега за брой 2. С.К.: Изглежда, че и него го е редактирал Кадиев, защото ей тук писано, пак аз съм го съкратил вече, защото малко ми е чоглаво.

В.К.: Тука първата статия „За радостта от жертвата" е твое. С.К.:Да, а „Великият принцип”, туй Кадиев го е писал. Той писал „по Дънов”, но аз съм го отрязал така. Изглежда, че решил съм да бъде само „Д”. „Братя човеци, събудете се!" А, това е превод от есперанто. Конрад Ноел, Берлин. И тука текста е даден съкратено, на есперанто, този текст. И туй май, че е предадено, май че е идея на Кадиев текста да го предадем в няколко реда. Казва така: „Чрез външна изява вие не можете да излъжете едного, вас, самите вас, значи другите може, но себе си не можем да излъжем. Вашите богатства ви донесоха само мизерия, само бедност, иска да каже духовна бедност. Помогнете да изградим нашия храм на Любовта, който ще бъде най-голямата красота на света." В.К.: Значи тука ти пишеш. С.К.: Аз пиша обръщението отпред. Ами да го четем ли? В.К.: Прочети го. С.К.: Вторият брой, това е обръщение към читателите. „Сърдечно благодарим на всички, които се отзоваха на поканата ни, подкрепяйки вестника с доброволни вноски. Благодарим и за хубавите пожелания и приветствия, които ни се изпратиха от много места. Благодарим на тия, които пожелаха да получават и да четат вестник „Братство". Ний даваме и вземаме свободно по закона на Любовта. Това е нашата любов, която ние изпращаме на нашите читатели заедно с нашето вестниче и в замяна на това получаваме техните симпатии и подкрепа под форма на материални жертви.

Едничката цел, едничкия смисъл в съществуването на вестничето „Братство” е да влее поне малко, малко повече любов в живота, в света. Ако то не изпълнява своята задача, то не заслужава твоята подкрепа, читателю. Ако то не може малко, поне с капка радост да стопли сърцето ти, то не ти е нужно. Ако то съзнателно или несъзнателно спомага за увеличаване на омразата, на разделянето на злото, о, нека тогава то умре. Ний първи, неговите инициатори ще хвърлим шепа пръст на гроба му. Жива е Любовта, жива е Любовта, която извира от Бога. Нека тя, а не друго, даде живот на нашето вестниче". Вестник „Братство". Това е първото обръщение към читателя ни.

В.К.: „За Индивидуалността" С.К.: Лулчев ще да го е писал туй. В.К.: Тука „Към Тебе", Стефан. С.К.: Кадиев е писал. В К. А Орион? С.К.: Същият той. Той е ето, Стефан Кадиев.

В.К. Сега идваме на брой 3. С.К.: ,Да бъдем”, туй ще е от Кадиев В.К.: „Икономическата и духовна криза" от Пламен. С.К.: А, мое, мое, „Вегетарианство и месоядство", не мога да си спомня от кого. „Писма до един младеж". Това са мои вече.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×