Jump to content
Ани

58.2. Едно посещение: Из един дневник / Стелла [Невена Неделчева]. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 6

Recommended Posts

58.2. ЕДНО ПОСЕЩЕНИЕ

Из един дневник

Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 6, 15.05.1929, с. 3.

Направихме едно посещение с моята приятелка на един Учител. - Оригинален човек! Учен, мъдрец, философ. Какво ли не знае! И без професорска катедра преподава на цял един народ наука чиста, красива: за живота, за любовта, за религия, морал, поезия, музика, изкуство и пр.... При него се стичат от разни краища и учени да допълнят знанията си и прости, не смогнали в живота си да получат образование, да се сдобият от него с по-нови и по-силни такива. Пак и даром ги дава.

И ние от затънтени краища чухме за него. Прегърнахме учението му. - Учение, което запълня, осмисля и вдъхновява нашия живот.

Отидохме да го посетим.

Спомняте ли си какво сте чувствали, като дете, когато сте приближавали къщата на вашия учител, ако някога е трябвало да отидете там? - Ето, такава детинска радост и трепет ни изпълваха, когато приближихме къщата на нашия Учител.

Той живее далеч от града. Всред една борова градина. Файтонът спря. И ние задъхани от студ и бързане спряхме пред входа.

- Тука ли е? Ще ни приеме ли?

Благ, приятен глас и приветлива усмивка ни посрещнаха.

Вечерта бе синя с розови отсенки. А земята - бяла. Планината красиво се очертаваше на хоризонта. В полите й затрептяха електрическите лампи. А на небето тук-там звезди. Имаше нещо величествено и свято. Тишина и мир се разливаха наоколо. А от него вееше благост и бащинска нежност.

- Защо сте толкова закъснели? С какво дойдохте? Чака ли файтонът? Ще ви изпроводят. Влезте.

- Е сега, вие отивате пак да носите светлина, той пръв заговори. В това се състои красотата и смисъла на човешкия живот-да дава. Малкото семенце, което посеете, ще даде много плод. Не е в многото, а в малкото! За гладния не са нужни никакви философии и научни теории - Хляб, хляб! Малкото хлебче, което ще му дадете, ще запълни и осмисли живота му! Бъдете жив хляб за гладните там на село! Христос е жив хляб, слезал от небето, напуснал своята слава и величие и приел най-скромния и пълен с лишения и скръб живот. Скромността е най-голямото украшение на човека и смирението - най-красивия дар. Мълком нека расте и крепне във вас доброто. И озарявайте с него вашите ближни!

Дълго ни говори. Душите ни пиеха жадно красивите и топли слова, пълни със сила и живот.

Поднесе ни бурканче сладко. Ние, винаги ловим в думите му притчи, в делата му - символи. Подсладете вашия, иначе, горчив живот с медения сок на мойто слово и сами вие услаждайте щедро живота на всички около вас!

На няколко пъти разбутва печката и не искаше да ни пусне, докато не се стоплим и разположим добре.

Топлина е нужна за сърцето и светлина за ума. В светлината никнат красивите мисли и желания и в топлината зреят.

- И тука закона за топлината е верен. Стопленото сърце се разширява, в него има място за повече души. И обратно, студения човек е груб и егоист. Той обича само себе си.

- На вас, учителите, е отредена най-красивата, най-благородната, но и най-отговорна работа. На вас е поверена човешката душа в нейната крехка възраст. Вие може да я осакатите и погубите, но може и да й дадете най-идеална и красива форма. Първото ще избегнете, когато се научите да познавате детската душа, а второто ще постигнете, когато я обикнете. Свързва ли любов учител и ученици, успехът във всяко отношение е постигнат.

- Детската душа е отзивчива към красивото и доброто. Децата с радост биха очистили изворчето, от което ще пият бистра водица, кога идат на разходка, с грижа ще посеят и отгледат градинката си, с любов ще нахранят гладните птиченца зиме.

- Нека училището ви бъде кътче на любов и взаимни грижи! Общите обеди са пълни с красота и назидание! Гостуването едни у други е радост!

- Бог да ви благослови и помага в работата!

С тези думи ни изпрати до сред двора.

Величие вееше от този мъдър Учител. Величие пълнеше нощта.

Стелла. /Невена Неделчева/

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×