Jump to content

65 3. Предисловие в книгата „Великото учение“ от В. Т. Благодумов.


Recommended Posts

65.3. ПРЕДИСЛОВИЕ В КНИГАТА „ВЕЛИКОТО УЧЕНИЕ”

ОТ В.Т. БЛАГОДУМОВ

Благодумов, В.Т. Великото Учение.

Кн. 1, Няколко основни положения.

София: печ. Задруга, 1935.

Предисловие

На ония, които жадуват за Вечен живот, Светлина, Свобода, Истина.

Имало е и има по света множество учения или доктрини за най-разнообразни неща из областта на науката и живота. Но има измежду тях едно, което по своето съдържание и възвишеност и по своята важност за живота на човечеството заема първенствующо място, като се издига неизмеримо високо над всички други. Можем, следователно, с пълно право да го наречем „велико”. Това е учението за „Царството Божие”, или за новото по-високо стъпало на живот, на което предстои да възлезе съвременното човечество.

Великото учение не е откритие или изобретение на новото време. Още от незапомнени времена имало е посред човечеството малцинства от избраници, които са го знаяли и проповядвали в своя ограничен кръг. Обаче, като едно цялостно учение, като дар предназначен да осветли пътя на цялото напреднало човечество, за първи път го донесе на земята учителя Исус от Назарет. След него то е било поддържано от мнозина от най-великите измежду човеците като учени, философи или посветени и е стояло в основата на най-възвишените окултни учения, които са се развивали посред цивилизованите народи. Като програмна точка то е фигурирало и продължава да фигурира още и сега в догмите на християнските църкви, обаче тука, с изключение на отделни редки личности, то е останало изобщо неприложено.

В България от 40 години насам то се проповядва от Учителя Дънов с едно необикновено постоянство, светлина и сила. През време на тоя дългогодишен труженишки период Учителя Дънов е произнесъл повече от четири хиляди беседи, от които доста много са отпечатани и образуват по въпроса отлична литература. Под влияние на това учение около поменатия учител се образува многобройно религиозно-философско общество, което си е поставило за цел да приложи учението без отлагане, като уреди своя живот според неговите правила. Членовете на това общество не намират думи, за да изразят своя възторг от учението и да възвеличаят великите блага на сила и живот, които се изливат върху ония, които го приемат като пътеводител и закон на своя живот. Също тъй, те не намират думи, за да изкажат своето почит и адмирация към своя Учител, когото благославят, задето ги е извел от един мрачен душевноробски живот и ги е въвел в един път на светлина, щастие и благоденствие.

Имайки пред очи извънредната важност на това учение за живота на човека и на човечеството и бидейки негов многогодишен последовател, счетох себе си в положение да направя едно кратко изложение върху него по отношение, първо на съдържанието му, а след това на резултатите, които носи за човешкия живот. Защото, макар че то външно фигурира в толкова много книги, печатани и разпространявани в целия свят, обаче остава по същество чуждо и непознато, поради причини, които ще бъдат изяснени по-нататък.

Изложението ще бъде разпределено в пет отделни книги, които по вътрешна връзка ще представляват части на едно цяло. Настоящата първа книга има за цел да даде известни необходими общи обяснения върху няколко важни точки от учението и върху няколко свързани с него странични въпроси, без които е невъзможно да бъде то разбрано нито в неговата целокупност, нито в подробностите. При тия обяснения аз се ползувам с доста голяма свобода, като излагам въпросите тъй, както те се представят пред моето лично схващане. Читателят, имайки предвид моето несъвършенство, ще трябва да държи в ума си, че казаното в тая книга в никакъв случай не претендира да изразява истините тъй обективно, както ги биха изразили самите Учители, при всичко че положих всички възможни грижи, за да ги предам, колкото се може по-вярно.

Книгите са предназначени за хора, които не познават учението, още по-малко окултната наука, без разлика дали са образовани или не. Имайки предвид възможностите за разбиране на такава категория хора, старах се да бъда, по възможност ясен и нагледен, макар че тоя метод не всякога най-добре изразява Истината. В случая жертвувах от абсолютна истина, за да се допренесе за възможната, достъпната истина. Все в духа на същото желание старах се да употребявам език прост и разбираем, обаче, при все това поради естеството на задачата опитах с тия скромни инструменти да хвърля светлина върху редица от най-възвишените въпроси, които са вълнували всички най-издигнати хора измежду човечеството от памтивека до сега.

Моето изложение не си поставя за цел да очертае Великото учение като завършена философска система. Самите учители не ни го дават в такъв вид и това има своите дълбоки причини, които считам за излишно да изтъквам тук. Аз избирам само най-съществените, най-важните точки и си турям за цел да хвърля върху тях дотолкова светлина, доколкото е необходимо, за да стане ясна тяхната роля и важност в общото цяло, също и тяхното взаимно отношение, та по тоя начин да може читателят да добие представа, макар непълна, но във всеки случай вярна за цялото учение. Онзи, който след прочитането на моите книги се почувствува в сърцето си призван от Божия Дух да тръгне в пътя на учението, няма какво повече да търси в тях, а да се упъти направо към самия извор на Мъдростта и да пие от него. Тоя извор, от който и аз черпя и пия, е Словото на Учителя Дънов.

Учителят Дънов държи публични беседи всяка неделя от 10 до 12 часа в салона на Бялото Братство, находящ се на местността „Изгрев", до София. Всеки, който се интересува от великите загадки на живота, се поканва да ги посети. Беседите са свободни от входни такси и всички копнеещи души-и стари и млади, и бедни и богати, и учени и необразовани, могат да почерпят от тях здрава и мощна храна за своя живот.

Словото на Исуса, когото възхитените и очаровани последователи неправилно провъзгласиха за самия Бог, е изложено в Евангелието. Затова, доколкото е запазено и достигнало да нас, можем да го считаме запознато. Сравнително непознато се явява Словото на Учителя Дънов. От важност е да се определи преди всичко, в какво взаимно отношение се намира последното спрямо първото.

Изобщо, учението на Учителя Дънов не е нищо друго освен учението на Исуса, предадено и преподновено в неговата пълнота и дълбочина, в неговата небесна светлина. Тук нямаме две учения, а едно и също, съществува пълно единство, както по извор и по сила на светлината и топлината, които лъхат от тях, тъй и по целите, които те имат по отношение на човечеството, и по живота, който му носят. И през двата прозореца, раздалечени един от друг на 2000 години, грее светлината на все същото онова велико невидимо Божествено Слънце, което твори и направлява живота на цялата вселена и сега отново зове човечеството към нова култура и нов живот.

На това пълно единство в Словото на двамата велики учители се дължи онова възторжено мистично отнасяне, оная свещена почит и любов, с която П. Дънов е окръжен от своите ученици. В техните души стои отпечатан светлия и възвишен образ на Исуса, а в сърцата им е вдълбано неговото велико божествено учение; и ето в Словото на своя нов Учител те виждат да възкрасва отново това учение в неговата най-висока светлина и красота. Нещо повече в самия него, в неговия личен живот, те виждат жив нагледен пример на самия Исус, на съвършения човек, на светлия идеал, към който се стремят. Те чувствуват светлината и силата на живота, която им иде от неговото слово, и чрез която заживяват в своето съзнание, в своята душа, един нов живот непонятен за тях преди това, непонятен и за ония, които не са го опитали. И това изпълва сърцата им с любов, почит и признателност.

На това единство се дължи и силата, с която новото учение се налага и постоянно расте. За ония, които са слушали и проумели беседите на Учителя Дънов и с ума си и със сърцето си, е вън от съмнение следния факт:

От времето на Исуса до днес никога Великото учение за Царството Божие и за Любовта не е проповядвано тъй живо и тъй мощно, както от Учителя Дънов; никога за Бога, за Христа, за човека, за живота, за живата природа, за небето и за земята, не са казвани думи тъй възвишени и пълни със смисъл и живот, както от него; чрез устата на никой пророк или духовен Учител Бог не е отправял към своите земни деца думи тъй кротки и поучителни, тъй нежни и мили, каквито Той сега ни отправя чрез устата на Учителя Дънов. Изобщо, от времето на Исуса до сега никога Божественото Слово не е свързвало тъй здраво Небето и Земята, както сега чрез Словото на Учителя Дънов. Това Слово работи с най-голяма сила, излива се в най-ярка светлина, предава се в най-ясна и достъпна форма, преминава в най-интензивен живот, за да зесегне постепенно и дълбоко сърцата, умовете и душите на всички ония, които са вече достатъчно назрели, за да приемат в себе си закона на Любовта и да израснат постепенно в граждани на настъпващото Царство Божие.

С пълно право можем това единно, неразделно, целокупно учение да наречем Велико учение, защото то и по същина, и по цели, и резултати, и по произход, представлява най-възвишеното, най-разумното, най-святото, най-плодообилното, което до сега се е изказвало на човешки език. Сам Учителя Дънов го нарича понякога „Новото учение”. Ново ли е то наистина? - От гледище на времето, както видяхме, то не е ново, защото неговото проповядване е започнало още отпреди 2000 години, обаче, от гледище на същината то е тъй ново, както е единно и целокупно; ново е, защото човечеството продължава да живее още в старото, а него нито го е познало, нито още по-малко го е приложило в живота си, нито опитало. То е нова дреха, изработена от майсторите на Божествения свят, която напредналото човечество трябва да облече, за да влезе в предопределената му по-висока култура, и тая дреха не само не е още облечена, но и още не е изпробвана. Това учение е ново и поради новото, което ще внесе в живота на човечеството, когато бъде приложено, именно: разцъфтяване на висшите добродетели и сили в човека, благоденствие, радост, мир и красота в живота. Следователно разните наименования: -Великото учение или Учението на Христа, или Новото учение, или Учението на П. Дънов, означават едно и също нещо.

Ако оприличим Словото на Исуса на една величествена и красива сграда, то трябва веднага да признаем, че от тая сграда до нас не е достигнало нищо друго, освен няколко прекрасни камъни, които са служили за подпори на главните колони. Всичко друго е заличено от времето, изчезнало е в архивите на природата. По красотата, материала и формата на тия камъни ние само приблизително можем да гадаем за величината, красотата и дълбокия замисъл в целокупната сграда, но нищо повече от това - ние не можем дори да посочим точно мястото на тия камъни в общото цяло. Сега, чрез Словото на Учителя Дънов всичко това отново се преизгражда, цялата сграда отново се пресъздава в своето пълно величие, красота и замисъл, и в нея виждаме отново поставени на мястото им всички ония камъни, запазени от Словото на Исуса. Как ясно и хубаво се виждат сега техните места, техния смисъл, тяхната вътрешна и външна красота! Но има и нещо повече...Бог каза преди 2000 години на човечеството чрез устата на Исуса велики неща, но при все това не можеше да му каже в онова време толкова, колкото може да му каже днес; защото тогава човечеството беше много по-назад в своя ум и напредък, отколкото сега; също както и един баща, или един учител, не може да каже на своя син или ученик, когато е на 10 години, онова, което може и трябва да му каже, когато той стане, например на 17 години. Днес Великото учение ни се дава не само в неговата първична пълнота, но още и допълнено с ония нови знания и истини, които отговарят на съвременните нужди на човечеството и на неговия по-голям напредък.

Следователно, Великото учение не е от човешки, а от Божествен произход. То се изпраща на човечеството от най-високия и най-светлия извор на живота - от Божествения свят или самия Бог. Исус и Дънов, това са само два прозореца, през които светлината на Божественото Слънце преминава към нас праволинейно, без да се пречупва, отклонява или пребоядисва в изкуствени цветове. Или, при едно друго сравнение, те са два извора, през които извира чиста бистра вода от великия Божествен Океан. Защо водата на тия извори е чиста и бистра? - Защото те нямат никакви лични утайки, които биха могли да замърсят тая вода. С други думи, защото тия учители са съвършени по добродетели и живот. Само един съвършен човек, съвършен в чувства, мисли и постъпки, може да стане проводник на едно божествено учение и носител на високи психични и разумни сили. Това е вярно не само в дадения случай, но е всемирен закон на живота. Тоя закон е нагледно констатируем при всички велики мирови духовни водачи и основатели на религии. Те по съвършенство и добродетели далеч са надминавали обикновените хора и са слезли от един по-висок свят, отколкото онзи, от който идат последните. На това се дължи факта, дето те носят в себе си необходимата духовна сила, за да изпълнят своята специална божествена задача на земята.

Великото учение не е една обикновена научна теория, предназначена да бъде само чута, прочетена или заучена наизуст. То е нещо много повече - то е Божествена школа за живот, и включва следователно три неща: теория, практика и ръководство. Божественият ученик не само слуша лекции, но и се учи да работи и да опитва живота според нови методи, под ръководството на по-мъдри и по-висши същества, отколкото обикновените смъртни хора. Напредъкът на ученика се мери не с онова, което е чул, запомнил или заучил наизуст, а по онова, което е посял и отгледал в себе си, т.е. което е приложил и опитал в своя живот. Неприложено - Великото учение е едно нищо; приложено - то е мощна сила, извор на необикновен и чудно красив вътрешен живот. Следователно, да бъде един човек ученик на Великото учение или християнин не ще рече да знае, какво пише в Евангелието, или да може да изрича наизуст казаното от Исуса, или от Дънов, или от който и да било светия, а да приеме и да приложи в себе си като свой вътрешен закон на живот великия закон на Любовта, на Мъдростта и на Истината; с други думи да опита учението така, както се опитва животворната сила на въздуха, хляба и водата. Оттук става очевидно, че един неучен смирен човек, който се сили да прилага правилата на Великото учение в живота си, ще се ползува от благата на живота много по-реално, и ще постигне да познава великите закони на живота много по-добре, отколкото други, който например завърши богословски факултет, а живее по закона на своя егоизъм. На тоя характер на поменатото учение се дължи странния факт, че то продължава и до днес да бъде по същество непознато, не само за голямото болшинство на ония, които се наричат християни, но и за болшинството от техните високопоставени духовни водачи. Следователно, онзи, който иска да познае същината на това учение, трябва да постъпи не като един любопитен, който си купува вестник, и след като го прегледа повърхностно, го захвърля, а като един жаден за наука ученик, който със смирение влиза в една школа, за която предварително знае, че ще го изучи на едно велико знание.

След горното необходимо предисловие да минем към въпросите, които представляват предмет на настоящата книга.

В. Т. Благодумов [- Васил Томов Ангелов]

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...