Jump to content
Ани

67.3. Беседите / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 22, 15.08.1930, с. 3

Recommended Posts

67.3. БЕСЕДИТЕ.

ПОЯСНЕНИЕ

ОТ САВА КАЛИМЕНОВ БЕСЕДИТЕ

Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 22, 15.08.1930, с. 3.

Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели се записва и после се издава в цели серии или отделни брошури. Досега има издадени на български десетина серии от публични беседи, някои от тях съдържащи повече от хиляда страници. Вън от това има издадени цяла редица отделни брошури и сборници от лекции от Окултната Школа на Бялото Братство.

Всичко това представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник за работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа, служейки й за материал, който тя може да изучава и разработва теоритически и практически в течение на хиляди и хиляди години. Тази духовна храна, която се съдържа в Беседите, не може да бъде усвоена в един земен живот. За нейното усвояване е необходима дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои. Всички хора не са еднакво подготвени за нейното възприемане. Поради това, едни ще усвоят повече, други по-малко, едни ще възприемат едно, други - друго. А има неща, които ще могат да бъдат възприети и да станат достояние само на бъдещите, по-щастливи от нас поколения. Изобщо, за сега беседите са достояние само на малцина -тяхното време още не е дошло - времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч!

Каквото и да кажем за Беседите, то е недостатъчно, непълно. За нас, обаче, е ясно едно: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на земята. Беседите представляват оная „Книга на Бъдещето, която ще завладее за Бога света и ще покори сърцата на Божията Любов”.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 23. Тая статия „Един е изходът”, вероятно е от теб. Има и „Зовът на Бялото Братство”. С.К.: Това са мои. Това аз съм го писал за „Зовът”. Написах го след едно отиване на Рила, при 7-те рилски езера, нали бяха написали един текст при чешмичката при второто езеро с чучур от две човешки ръце от издялани камъни. В.К.: „Към учениците на Розенкройцерството”. С.К.: Това е едно списание на розенкройцерите, което излизаше в Калифорния. Тази статия аз съм я превел от списанието от английски.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 24, статията „Народът ни зове”. С.К.: Това е мое. Тук за обединението пише. В.К.: „Към духовно и економическо възраждане на българския народ”. С.К.: Тази статия е моя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×