70.1. Статията „Клевета и истина” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 26, 10.12.1930, с. 1-2

[Ани]

70.1. СТАТИЯТА „КЛЕВЕТА И ИСТИНА”

ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

КЛЕВЕТА И ИСТИНА!

Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 26, 10.12.1930, с. 1-2.

Свидетели сме, от десетина и повече години насам, на една ожесточена и отвратителна кампания от хули и клевети, насочена срещу окултното общество „Бяло Братство” и частно срещу неговия основател и водител - Петър Дънов.

Първите вдъхновители и подбудители на тази клеветническа кампания, които са също и нейните постоянни и ревностни досегашни крепители, произлизат из средите на българското православно духовенство. Те първи измислиха и хвърлиха срещу Бялото Братство и неговия водител обвиненията за „рушене на обществения морал”, за „подкопаване устоите на държавата", за „идолопокпонство”, „сектанство” и т.н. Те първи чрез своите писания и речи, във вестници и брошури, чрез устата на 2500 български свещеници, от амвоните на 2500 български църкви, по нареждане „отгоре” дадоха мощния тласък на клеветата, която от ден на ден все продължаваше да расте и расте, да изпълня и най-затънтените кътчета на страната ни, за удоволствие и радост на съчинителите й. Пусната по такъв начин всред обществото клеветата, тя скоро намери своите волни и неволни, заинтересувани и незаинтересувани, платени и безплатни проводници, разпространители и крепители. И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верни съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече една неприятно нему учение, това бяха и са: жълтата преса - помийната яма на нашия обществен живот, и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като трън в очите. Те бяха и са, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на сляп фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство.

За голямо съжаление - за срам, бихме казали ние, на българското общество, последното, в по-голямата си част, се подаде на козните на духовенството, то прие с отворени обятия и безкритичен ум клеветите, стана им проводник и носител.

Изобщо, черта на българина е, а донякъде и на всеки човек, да не подлага на преценка достоверността, на клеветата, на злото, което чуе за другите. На клеветниците не се искат доказателства. „Еди-кой си чул", „еди-кой си видял”, „вестниците писали" - това са всичките им доказателства. Това, което клеветниците кажат, се приема за чиста монета, надува се до неузнаваемост и се предава по-нататък!

И възползвани от това, че Бялото Братство и неговите истински ученици никога не се обръщат към човешкия, земния съд да защити той интересите им, да ги запази от обиди и клевети, защото знаят, че има един вечен Съдия, който всичко вижда и само на Него уповават - възползвани, казвам, от това - клеветниците продължиха своето ниско дело.

И те достигнаха целта си!

Те затрупаха с планини от кал едно чисто учение, което е способно, ако бъде възприето и приложено, да издигне България и българите до висините на небивал до сега разцвет и величие. Те преписаха и стовариха всички свои грехове и престъпления върху един човек, който носеше и носи в себе си само светлина, който бе дошъл да посочи на нашия народ пътя към един радостен, мирен, разумен и щастлив живот, който носи в себе си знанията и подтика, способни да осигурят максимума и духовно и материално добруване за индивида и обществото.

И днес, този човек - Петър Дънов, който не е за нас, неговите последователи, ни Бог, ни идол, както злобно подмятат клеветниците, а Учител, защото ни учи на изкуството на разумния и естествен живот - днес той е отхвърлен, оплют и отречен от тези, на които той дойде да донесе светлина и щастие.

Този, който единствен може да ни посочи правия път за изход из едно мизерно економическо и духовно състояние, до което сме дошли благодарение на своите собственни грешки и престъпления, е осмиван, преследван, хулен.

Историята се повтаря!

Тъмните сили още веднъж извършиха своето пъклено дело!

Така човечеството се отплаща - така то винаги до днес се е отплащало на своите истински доброжелатели и благодетели.

С какво великият атински мъдрец Сократ заслужи яростта на своите сънародници? С какво той „развращаваше” съвременната нему гръцка младеж? Нали за това го обвиниха и умъртвиха?

С какво Исус „размиряваше" народа? В какво се състоят неговите големи „престъпления", та Го разпънаха? Нали само защото беше „сектант", неприятен на тогавашното духовенство?

Какво зло сториха на българския народ богомилите, тия кротки проповедници на мир и братство, на любов и истинско християнство, та бяха гонени, избивани и прокудени от родната им земя от нашето „православно” духовенство?

Що стори Хус на своите палачи-духовници, та го изгориха жив? Можем да питаме още много, можем да задаваме безкрай въпросите за мъченичеството на носителите на светлината - отговора е само един. Те нямат друга вина - единствената тяхна вина е тази, че бяха проводници на светлината, че говориха истината!

И ние днес питаме: Каква е вината на Петър Дънов и на неговите последователи, та да бъдат те тъй жестоко гонени и преследвани? - Не е ли тя само тази, че в техния живот и в тяхното учение има светлина, която е трън в очите на някои?

И ние питаме още: Кои са тези, които днес гонят Бялото Братство и неговият основател и ръководител? Кои са тези, които днес хулят, оплюват и клеветят, които искат гонения и преследвания?

Не е ли ясно, че това са същите ония тъмни сили, които умъртвиха Сократа, Исуса, Ян Хуса и още стотици, хиляди неизвестни мъченици? Не е ли ясно, че това са същите, които винаги и навсякъде са преследвали всяка светлина, защото тя, като такава, им „пречи", както светулката пречила на бухала в общоизвестната басня?

И до кога българският народ ще се води по ума и прищевките на своите приспиватели, които имат всичкия интерес да го държат в тъмнина и заблуда, която извратиха, фалшифицираха чистото Христово учение, поставяйки го в услуга на насилието, парадирайки само с тържествени церемонии и обреди и все още продължавайки да се кичат с името му? До кога българският народ ще продължава да слепее, затваряйки си очите пред единствения съществуващ за него изходен път из днешните страдания и мизерия - пътя на истинското, Христово християнство, пътя на мира, любовта и братството, пътя на разумния, естествен живот в хармония с природните закони - път, който днес му се сочи от Бялото Братство?

До кога българският народ ще се подава на козните на тъмните сили, позволявайки гонения, като това на богомилите в миналото, нещо което му струва 500 годишно робство?

Време е вече да блесне истината! И тя ще блесне!

От няколко седмици насам, колоните на жълтата преса почнаха отново да се пълнят със сензации за ново следствие срещу Бялото Братство и П. Дънов, за намерена „икона", за разтурване на „Изгрева" -поселището на Братството в София, като „опасно за обществения морал" и т.н. и т.н. Има ли нещо вярно в тия „новини", с които продажни вестникари гощават наивните си читатели? - Намерена била някаква „икона” /клишето, на която „сериозният" в. „Зора" помести/ на която бил изобразен Петър Дънов!? - Търсили хората престъпление и - намерили го. Петър Дънов искал бил да се представи за Бог! О! Колко смешни, колко жалки и колко невежи сте всички вие, писачи из колоните на жълтата преса! Толкова ли ви стига ума, че да вземете една символична картина, смисъла на която не можете /защото не желаете/ да разберете, за „икона"?! А колко шум се вдигна с това! И защо? - Защото шум им трябва. Защото престъпления им трябват, а понеже не намират такива, ще трябва из пръстите си да ги изсмучат. Затуй, защото търсят обвинения, като евреите за Христа, и като не намерили друго, открили една „икона", всъщност картина, която, за да може следствието им да се увенчае с някакъв „успех", нарекли „икона”.

Е, какво още открихте вий, г-да обвинители? Нали търсихте престъпления? Какво стана с „рушенето на обществения морал", с „подкопаването устоите на държавата”?

И колко пъти вече се водят тия следствия, все за угодата и по настояванията на духовенството? Нима, ако имаше нещо вярно във всички тия обвинения, българското правосъдие досега не щеше да каже думата си? Нима едно престъпление може да остане ненаказано? Още повече тогава, когато вече 10 години наред Бялото Братство постоянно е шпионирано от агентите на синода, когато десятки други драскачи на сензации са се нахвърляли върху него да „разкриват потайности", да кроят обвинения и т.н.?

А где е истината? В какво се състои учението и какъв е живота на Бялото Братство? Кои са идолопоклонци и сектанти и кои истинно верующи? Кой върши престъпления пред Бога и пред народа и кой руши обществения морал? - На всички тия въпроси ще се постараем да отговорим в следния брой.