Jump to content
Ани

73. „Дайте амнистия!”. Статията „Дайте амнистия!” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 36, 20.08.1931, с. 1

Recommended Posts

73. „ДАЙТЕ АМНИСТИЯ!”

В.К.: Вестник „Братство", брой 33. „Изходният път". Има статия „Изходният път". С.К.: Това е взето от списанието на теософите там в Калифорния. В.К.: „Нуждата от прераждането" от Макс Хайднл. Тук е интересно, че в тоя брой даваш повече преводни неща. Има статия „Към Учителя", тука има някакъв апел.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 34. „Ако българите знаеха". Това трябвадаеилиоттебе илиотУчителя.С.К.:Моеетова. В. К.: „Прераждането” от Купър. С.К.: Аз преведох цялата книга от Купър „Прераждането". То туй е извадка от книгата. И я издадох. В.К.: „На конгреса на спиритистите в Чехословакия 5-6. VII.1931 г. П.Г.П., значи това е Пампоров. С.К.: Пампоров, да. В.К.: „С какво се храните?" С.К.: Е, това е съобщение за първата моя книга „Човек и Бог". В.К.: Имаш ли я тая книжка? С.К.: Ами сега как да ти кажа, може да има един или два най-много. Тя излезе в две издания. Това е първото издание, по-големичка на страници, а другото бе по-малка, два пъти съм го издавал.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 35. „Царството Божие на земята", това е твое, „Законът за цикълът” - Мери Робертс. Прави ми впечатление, че тука започваш много преводи. С.К.: От английски. В.К.: „Животът има смисъл” от Димитър Станев. Чие е това „Изгрев”, някой се е подписал? С.К.: Право да ти кажа и аз не знам.

В.К.: „Фратецо”, пак брой 1 от 1.VII.1931 г. С.К.: Той е почти целия на есперанто. Чакай, той не е ли четири страници? В.К.: He. С.К.: Как може? А, то е като приложение към бр. 34. В.К.: Като приложение.

Вестник „Братство”, брой 36, „Дайте амнистия!”. За кого става въпрос? С.К.: Ами нали имаше затворници там след 9 юни 1923 г. В.К.: „Айнщайн против войната". Тука за „Прераждането” има от Купър. „Разоръжението и бъдещето на човечеството”. Интересно, че тази идея срещу войната и за мира е застъпена. С.К.: Аз съм държал много на нея. Имам много написани статии срещу войната и за мирът и обединение на човечеството.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 37, „Нашата задача". Това вероятно пак е твоя, „Чиста храна”, „Що е човек”, „Човек и Бог” от Пламен. Значи от тебе е. С.К.: Тука вече покана за тази книга „Защо вярвам в безсмъртието на човека”. Аз я преведох от френски, от Сър Оливър Лодж, вчера не можах да си спомня името му, „Защо вярвам в безсмъртието на човека”, та това е обръщение за записване абонати за книгата. В.К.: Да. Ето „Мирна революция”.

Вестник „Братство", брой 38, „Реалното в живота”, това е беседа от Учителя. Значи тя е от 27 септември 1931 г. С.К.: Почвам вече тука значи да слагам извадки от беседи. В.К.: „Защо вярвам в безсмъртието на човека”, отново има обява.

Вестник „Братство”, брой 39, „Новият живот” от 4 октомври 1931 г. - Изгрев. С.К.: Кой го е пратил туй не зная. Възможно е и туй да е от беседите, от Влади. В.К.: От беседите е. А „Причините за стопанската и обществена криза”? С.К.: Туй е от Влад Пашов. И това е от Влад Пашов -„Синархия”.

В.К.: Сега ние ще продължиме. Бяхме стигнали до вестник „Братство”, брой 40, „Естествено подмладяване” - 11 октомври 1931 г. -Изгрев. С.К.: Туй ще е пак от Учителя. Понеже Влад ми ги е пращал така само с датата и кой знае защо не съм писал, че е от Учителя. В.К.: Тука има статия за Балканската федерация. С.К.: Много държах на нея и тогава и сега.

СТАТИЯТА „ДАЙТЕ АМНИСТИЯ!” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

ДАЙТЕ АМНИСТИЯ!

Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 36, 20.08.1931, с. 1.

Във вихъра на гражданската война, която България преживя, паднаха много невинни жертви на нашите жестоки нрави; жертви преди всичко на една варварска власт, която имаше като най-сигурни средства за борба със своите политически противници насилията, изтезанията, убийствата, затвора.

Като резултат от една такава безогледно насилническа политика, вън от безвъзвратно изгубените за народа тайно и явно убити и „безследно изчезнали" негови синове и днес още затворите ни са препълнени с „политически престъпници", а вън отграниците на страната ни се скитат немили-недраги хиляди прокудени от домовете си добри български граждани.

Лъжа е обвинението, с което те бяха нападани през време на миналия режим, че били предатели, престъпници и т.н. Не! Тия хора не са предатели! Те не са и престъпници. Тяхната най-голяма вина се състои в това, че се опитаха да защитят правата на народа, противопоставяйки се на насилственото и незаконно присвояване на властта от хора самоналожили се за властници.

Както емигрантите, така и политическите затворници са станали такива през време на един режим, който не допускаше свободната, легална проява на противни нему убеждения, те са станали такива под ударите на един изключителен закон, чието съществуване е вече ненужно при изменилите се условия. България е страна, в която, според основния й закон, Конституцията, всеки гражданин има право свободно да изразява и разпространява своите убеждения, и затова престъпление ще бъде да се държат още в затворите хора, само за това, защото са написали някоя статия, изразяваща тяхните убеждения по един или друг въпрос, или защото са упражнили даденото им от Конституцията право да принадлежат към някоя нарочена от бившата власт партия или организация.

Нека се премахне тъй наречения „Закон за защита на държавата”, който сам създава престъпления и после ги наказва и автоматично ще престанат да съществуват престъпленията на мнозина политически затворници, както и да се явяват нови процеси по ЗЗД.

Дайте право за свободно проявление на всички, и с разумно управление, с правда и истински грижи за широките народни маси, умиротворете страната, която достатъчно е страдала.

Българската държава трябва да престане да бъде кръвождано чудовище, което с убийства, затвори и изгнание пази своята сигурност. Българската държава не се нуждае от страданията на семействата и на самите свои затворени и прокудени синове, за да бъде осигурено нейното съществуване. Нека тя стане майка за всички, майка, еднакво любяща и грижеща се за всичките си деца и тогава нейното съществуване ще бъде хиляди пъти по-добре осигурено, отколкото с помощта на изключителни закони.

По-рано, при току-що падналата власт беше безсмсилено да се иска амнистия от тези, които сами създаваха престъпленията и после ги наказваха. Днес, когато имаме нова власт, изразяваща донякъде народната воля, ние издигаме повика:

Управници, ако искате да умиротворите страната, чието управление се намира днес в ръцете ви, ако искате да изтриете, доколкото това е възможно, спомена за преживените ужасни дни, ако искате да поведете народа ни по нов път към напредък, мир и братство - премахнете „Закона за защита на държавата", дайте пълна, всеобща и безусловна амнистия за всички политически затворници, подпомогнете семействата на пострадалите през време на юнските, септемврийски и априлски дни и спуснете по този начин завесата на забравата върху това, което е преживяно и което никога вече не трябва да се повторя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×