Jump to content
Ани

74. „Как се насажда шовинизма”. Статия / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 40, 15.11.1931, с.

Recommended Posts

74. „КАК СЕ НАСАЖДА ШОВИНИЗМА”

В.К.: Вестник „Братство", брой 40, с. 3 има една статия „Как се насажда шовинизма”. С.К.: Тукашният поп в Севлиево на име Стефан Кривошиев говори на едно събрание и заяви: „Аз съм, кай българин, а след туй свещеник”. Та аз го нарязах в тази статия. Онзи ме обвини, че съм дъновист. Но така се случи, че след 9 септеври 1944 г. след като дойдоха комунистите на власт, го хванаха и го убиха, че бил фашист. Заедно с 5-6 души ги убиха. Ако беше първо свещеник на Бога, сигурно щеше да оживее до днешни дни. Ето това е поуката от тази статия.

СТАТИЯТА „КАК СЕ НАСАЖДА ШОВИНИЗМА”

ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

КАК СЕ НАСАЖДА ШОВИНИЗЪМ

Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 40, 15.11.1931, с. 4.

На 4 м.м., тъкмо през времето, когато ставаше Балканиадата, управата на съюза „Отец Паисий" бе разпоредила да се устроят из цяла България протестни събрания против мирните договори и угнетяването на българските малцинства от нашите съседи.

Нямаме нищо против тия протести, и даже се присъединяваме към тях, когато те почиват на базата на пълната безпристрастност, справедливост и човеколюбив, обаче, трябва да отбележим, че често пъти при такива случаи се говорят работи, които, вместо към добро ни водят към по-голямо зло. И друг път на подобни събрания сме чували разпалени шовинистични речи, насаждащи омраза към съседните ни народи, подтикващи към мъст и подготвящи психологическите условия за нова война, но това, което чухме този път в Севлиево, ни просто отврати, още повече, че то бе изказано от човек, чиято професия е да проповядва на хората Христовото учение, любовта към ближния. Речта си на протестното събрание тукашния свещеник Кривошиев започна като заяви, че всички ний трябвало да бъдем преди всичко българи, та тогава хора. Само тези думи са достатъчни, за да се разбере колко възвишени, и колко християнски са схващанията на този православен свещеник. Всичко след това говорено бе все в същия дух: българщината над всичко. Да се самосъзнаем като българи. Да потъпчем чуждия елемент у нас, защото той задушавал нашия живот. Ний, българите, сма давали много свобода и от това идело злото. Дълго говори против „ромънската пропаганда” във Видинския край. Всъщност, обяви се с най-голяма ярост против правата на тия чужди малцинства у нас. Не трябвало да има ромънци учители и свещеници, не трябвало да говорят ромънски. Свещенното право на едно малцинство, населяващо нашия крайдунавски бряг, да говори своя матерен език, искането му да има учители и свещеници измежду своята среда - това било „ромънска пропаганда", която ромънизирала този край и подкопавала българското национално единство. С други думи: да отнемем на ромънците в България техните училища и църкви, доколкото ги имат, да им наложим българи за учители и свещеници, да ги заставим да говорят български, да ги побългарим и...от това ще цъфнем и ще завържем, ще „запазим нашето национално единство”. Ето един свещеник, който явно ни кара да правим зло - това, което ромъните и сърбите правят с нашите сънародници в Добруджа и Македония, той ни съветва да го правим тук на техните сънародници. „Ромънска пропаганда” било. Раззединение на българщината!? Какво безсрамие, какво нахалство - да излизаш да протестираш против отнемането правата на твоите сънародници и същевременно, под маската на борец против „ромънската пропаганда”, да насъскваш за отнемането на тия права на чуждите малцинства у нас! И каква недораслост и неразбиране на християнския идеал, за да проповядваш шовинизъм.

Цялата реч на поп Стефан, комуто изобщо не липсва патос и ораторско изкуство, беше напълно издържана все в същия национал-шовинистически дух. Той похвали „родозащитниците” и ги посочи за пример на всички като едва ли не единствени „добри българи”. Накрай той със силен акцент завърши своята реч, като заяви тържествено пред всички -да не се чудят много на тези негови думи, защото той се чувствувал „преди всичко българин, а тогава свещеник”.

И ние не се чудим. Но ние се отвращаваме от едно такова подценяване на свещеническия сан от страна на самите му носители. И ние съжаляваме, че тези, на които българския народ плаща за да му проповядват Христовото учение на любовта, вместо това го възпитават в шовинизъм т.е. в омраза. Но напразно са тези усилия да се спре победния ход на новото съзнание на братството на всички хора, за братското единение на всички народи. „Ние сме хора, та тогава сме българи, гърци, сърби и т.н.” - това е лозунга на новия свят. И само въз основа на този лозунг може да се достигне до осъществяване идеала за Царството Божие на земята.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×