Jump to content

76. Белият комунизъм.


Recommended Posts

76. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ

В.К.: Сега той продължава ли в голям формат? С.К.: Ето го. Трябва да бъде вестник „Братство”, брой 45, следващия. Дали ще е Боев? Кой ще е тука? В.К.: Статията е „Слънцето”. Вероятно от Боян Боев. С.К.: Чакай сега да видим, бе. Или Буча, или Боев, но не си спомням Буча да е пращала.

В.К.: Тука в брой 45 има за прераждането. Тука вече започва. С.К.: Вече започваме туй отделяне вече специално за беседите на Учителя на 5-а страница, или на 2-а, всички броеве занапред си имат план за беседите. Уводните обикновено аз ги пишех. В.К.: Тука, ето има съобщение за „12-те баби”. С.К.: От Олга Славчева е. Чакай сега „Истинско разочарование”, от кого ще е? Това е от К. Сугарев, той е пак от тия панагюрските ученици на Боев. С Влад Пашов и другите. В.К.: Искам да ми разкажеш нещо за Олга Славчева. С.К.: „12-те баби” е от нея. Боян Боев е писал за нея. В.К.: Искам да питам нещо друго. С.К.: Уводните статии обикновено са мои. А пък туй е с отдел вече за Словото на Учителя.

В.К.: Словото на Учителя се изпраща. С.К.: Всичко от Влад, обаче Влад преди да си замине ми каза следното, което е от важно значение, че тия неща, които аз ти пращах, нали не съм ти ги пращал направо, а те са четени на Учителя, изглежда, че чрез сестра Паша му ги е чела на Учителя, минавали са през Учителя де, нещата.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 46, „Христос възкресе” и беседи от Учителя; брой 47, „Повече светлина” и „Слънчева култура” - I част; брой 48 - Никога вече война и слънчева култура" - II част, „Белият комунизъм". С.К.: „Белият комунизъм”. В.К.: Времето ли е вече, когато започвате да създавате задруга? С.К.: Това е 1933 г. Това е сега 1932 г. Това съм го имал като идея още, но 1932 г. се оформя идеята, а в 1933 г. се реализира. В.К.: Какво точно стана? Я ми разкажи! С.К.: Ще разкажа. В.К.: Сега аз тука ще преглеждам някои неща и ще те питам. Разкажи ми за идеята. С.К.: Ний понеже и без туй вече с Атанас Николов бяхме в контакт, макар той в Бургас, аз в Севлиево, та специално в издаването на тези беседи на есперанто на Учителя ние създаваме на вестник „Фратецо”, то е „Братство" на есперанто издаваме, макар че не седмично, а така малко периодично можем да го кажем, така излизаше вестник „Фратецо”, който също се редактираше от тях в Бургас, аз го печатах по същия начин. Този формат го издавахме ние, но понякога излизаше на две само страници, по-рядко на четири. И нали същевременно сега аз винаги съм я имал таз идея, още с идването си така да основем така едно стопанско сдружение, обединение, както в ума ми фигурира като комуна така на наши братя, за да може едновременно да има връзка с печатницата и издателството. Така да бъде. И след като в някои от тези броеве, сега ще видим тука в 1933 г. ще има тука няколко броя, в които обявяват тази идея де, и един от първите, който така, нали, може би така и трябваше, беше, който да дойде Атанас Николов, щото работим паралелно с него. Той е имал тогаз вегетарианска гостилница отначало беше резбар някъде си в една фабрика мебелна, той като резбар там е работил. След туй с един руснак откриха вегетарианска гостилница в Бургас и след туй вече той идва в Севлиево в 1933 г., през лятото. И малко по-късно през лятото, като дойдоха и някои други, между които и Колю Драгнев, знаеш ли го? Колю Драгнев и той дойде, с него дойде там на жена му братчето, Христо така, тя го извика и той дойде при нас, какво имаше още. Е, аз и жена ми, туй бяхме, по-късно и от Казанлък дойде една сестра Йова Тончева, която познавах още от Севлиево. И други някои са идвали временно така и са си отивали.

Един толстоист по линията на толстоистите дойде от едно съседно село, който изигра една не много добра роля така, може би не нарочно и съзнателно, а просто като проводник на други сили, които действат чрез тогоз и оногоз да рушат, обаче той е само оръдие, почти несъзнателно, разбираш. Той си мисли, че е прав, обаче изигра една такава роля в смисъл, да подкопае работата отвътре, влезе там под кожата както се изразяват на още един-двама там и Колю Драгнев и той така тръгна с него, де. Колю и той. Колю е малко неуравновесен, той не е напълно на себе си от тогаз, пък и сега съвсем. Пък аз Колю, много разчитах на него, щото той пък от друга страна има добри качества, положителни в смисъл много твърд, много държи здраво, непреклонен, принципно гледа на нещата, но в замяна на това пък някои работи не може правилно да ги разбере, отива до крайност, до фанатизъм. Та туй момче именно, което дойде така временно за една зима само, то им размъти акълите и на пролетта всички напуснаха. Останахме с Атанаса само.

В.К.: Задругата. С.К.: Сега за задругата, както казвах аз тука още от 1932 г. или в началото на 1933 г. така почнах да я издигам тая идея, че въз основите на белия комунизъм дойде тази идея. И дойде Атанас и някои други хора. Добре, на тази тема да се спрем така по-основно да я разгледаме. Сега, аз за много работи не съм питал Учителя, но специално за тази работа ходих при Учителя, нали. Ето почваме вече пропаганда на таз работа - Сава Калименов, аз съм се подписал, тия цитати от Учителя. Аз отидох при Учителя доколкото си спомням тогаз, когато не знам предварително, то май че ще излезе, че съм отишъл чак когато съм вече купил машина и .... няма значение. Той, Учителя, е в течение на всичко, щото аз често пишех за туй нещо. Ей го пак за трудова задруга, бях обявил и така фонд, почнах, събрах 140 000 лв. фонд „Трудова задруга” и когато отивам при Учителя, нали аз Му казвам: „Ще вземем, ще купим машината на толстоистите”. Сега как се стекли обстоятелствата, че толстоистите си продават машината, която имаха и която тя е окултна машина. Да ти кажа защо. Окултна или духовна, гледай защо.

Тази машина е била в Букурещ на адвентистите, нали адвентисти има. Те са печатили на нея, тяхна машина и тъй да се нареди, че пък толстоистите нашите да я купят от тях. И таз машина, разбира се, аз я помня, щото най-напред, а най-напред като дойдох при тях на работа имаше машина, обаче я въртяха на ръка. На ръка се изкарваше всичко, нямаха още мотор и електричество. И идваха много от техните съчувственици, студенти, чиновници, идваха доброволно така да въртят машината, да въртят колелото на ръка, нали така де от чувство да помогнат така. И малко по-късно й сложиха мотор и тя тръгна вече с електричество.

Та казвам: „Учителю, тъй, тъй, за машината става въпрос. Ще купим викам, машината на толстоистите, еди колко си така струва.” - „Ами стигат ли ви парите?” Викам 15 000 лв. не ни достигат, щото тя май за 140 000 лв. беше, но ние нали сме харчили за туй, за онуй, около 150 000 лв. И сега понеже някои казват, че на сама глава без Учителя съм правил това-онова, това не е вярно, защото Учителят казва, ще отидеш при брат Тодор Стоименов, еди къде си, и той беше там в една банка ли какво беше, дружество „Гирдап" ли беше, какво беше, като счетоводител, ще отидеш, каза, при него и той ще ти даде 15 000 лв. И Той е наредил на Тодор Стоименов, той ми дава от касата на Братството тези пари и отивам аз. Брат Стоименов ми наброява 15 000 лв. и си попълням сумата аз и ги изплащам наведнъж. Те иначе можеха да ме чакат толстоистите, щото ми имаха доверие, нали аз съм бил при тях, можеха да ме чакат да речем, обаче Учителят допълни сумата. Нали чрез Тодор Стоименов им я изплатих наведнъж машината.

След туй машината, сега нали тия подробности, как тя се изпраща до Павликени, понеже ние нямаме железен път. От Павликени се натоварва с каруци и идва в Севлиево и т.н. И в туй време ний сме подготвили вече там, близо до нашето жилище, с баща ми дето живеехме, малко по на запад така, точно срещу Съда, бяхме наели една голяма къща с помещения, то горния етаж ний нямахме, все долу бяхме. Имахме едно голямо помещение, което послужи за самата печатница, в която набора става и машината е там, по-късно туй помещение, след като ний напуснахме там, те го разделиха на кантори и го направиха за адвокати. Както и да е, там се прехвърлихме, имаше и стаи за живеене. Атанас беше, чакай, той Атанас по-късно дойде, туй стана преди още той да дойде. Аз вече машината така бях прекарал, бяхме поръчали каси и регали, тия дървените неща и още много работи във връзка с едно такова местене, които трябва да се направят, тъй че когато Атанас и другите дойдоха всичко беше готово в положение да можем да работим.

И почнахме, то тук ще се види с кой брой „Братство" сме почнали, нали прехвърлихме буквите, които имах, които като мои бяха, така де. макар при баща ми, тези есперантски и нещо друго в повече така и други материали и заживяхме там така, като комуна. В началото бяхме наистина така, понеже се храним наедно, спим заедно, работим заедно, за заплати не ни е идвало на ума, нито на мене, нито на другите хора. Тази е може би една от причините така да се дойде до недоволството. Щото аз така зная, че всичко е без пари в комуната. В.К.: В комуната няма заплати. С.К.: Няма заплати там. Атанас беше касиера, парите у него. В.К.: Онези искат пари. С.К.: Не са предявявали, но така, не, те и за нещо да са си такова, то нали ти казвам, този от Горско Сливово той не толкоз на тази тема зарад пари, зарад заплати, щото самия Колю Драгнев казваше, „аз нийде не съм се хранил тъй добре, както тука при вас”, казва тука, щото там и масло ще има закуска и жена ми така готвеше и ги переше и всичко, разбираш, на нея много й се струпа. В.К.: Да, тя, спомням си преди години ми се оплакваше за оня период, „тия задругите, неговата грижа на Савата за работниците до тука ми дойде”. С.К.: Верно е, че тя беше най-натоварената. Защото, тя гледай сега: от една страна толкоз мъже само, да ни шеташ във всяко отношение. Да ги опереш, да поддържаш чистота, да им готвиш, плюс туй и да работиш и на печатницата, защото имаше някои работи. В.К.: Тогава деца имахте ли? С.К.: Да, дете имахме, дъщерята беше, синът не беше се родил още, обаче дъщерята в 1933 г. Тя е била на три години. Тя е родена в 1930 г. и дете има, разбира се, и наистина, аз като си помисля за нея така й е било много тежко, но тя никога не се е оплакала пред мене, само едно което направи тогаз, по едно време взема, щото пък тя си вършеше всичко абсолютно така, се считаше самостоятелна и правеше каквото иска и управляваше всичко. И по едно време я няма. Няма я. Нито оставила бележка, отишла сама на Балкана. То тя знае пътищата щото ние много ходехме, особено в таз комуна много ходехме, даже посрещахме Новата година там с една група така, и наши и чужди хора. И отишла в Балкана и тя ще е отишла без дума да ни каже, така някак си да отхвърли тежеста си някак си от себе си, разбираш от туй. И след туй се върна така де, но на нея доста голям товар й беше се струпал в сравнение с нас другите, щото тя хем вземаше участие, как да ти кажа. Специално в печатницата има някои работи, които обикновения работник не може да ги извърши. Те са. ние ги наричаме акцендентна работа се казва, това е работа, при която има разни графи. Обикновеният работник, той разбира ей това -текст, редове, букви. А онова е по-сложна работа, всеки не може, щото те току що постъпват, за пръв път. Даваш им, набират буква за буква. И да направи грешка, ще го поправим. Но онова е една по-сложна работа, каквато ни даваха да речем от някое учреждение. Да речем ведомости, те са по-така разни, придружени с графи, разбираш, „акцендентна работа” на нея я давахме. Щото и аз толкоз много не я владея, пък аз зает с други работи, ама тя, тъй че я натрупахме много. Пък гледай сега, тогава нали. след като машината бе тука, търсихме хора, които имат понятие от такива работи, от машина. Един човек така го наехме, той със синът си я монтира машината, монтира я там и когато всичко влезе в ред почнахме работа, нали за вестник „Братство” и всички други дейности. Тогаз напечатахме и на Стефан Тошев книгата „Вечните истини” си спомням, доста голяма е. Той беше прокурор тогава в Кърджали и от там ни пращаше материала, коректура май не сме му пращали, щото аз ги работих. Напечатахме тази книга, по него време горе-долу беше Бертоли ни пратил, брат Бертоли пък какво беше, „Тайната на науката за дишането", той я превел от италиански. И нея книга напечатахме.

Сега първото издание на „Човек и Бог” не знам тогаз ли излезе, не, тя излезе по-късно и аз я печатих при баща си още. Но почна работа и така уж нали всички с една идея обединени, той по-късно дойде този, без да сме го канили, този дето ти казвам от Горско Сливово, един, който минаваше за толстоист, обаче, така стана проводник на някои отрицателни неща. И той е дошъл, шивач беше, там почти нищо не работеше, само един-два костюма направи през лятото. През всичкото време седеше там в кухнята и си боде така, направи един костюм на Колю Драгнев, един костюм на този Христо, другия брат и туй бе целия принос в нашата комуна, а плюс, туй като червей така да им внуши на другите някои такива. Щото виж какво, винаги, когато нещо трябва да се случи явяват се проводници сега, почти несъзнателни проводници на тази идея. Тъй че през зимата вече се оформи у тях едно такова отрицателно отношение, така, той на таз тема главно, държеше, че не сме били осигурени. В смисъл, той понеже е работил нали, вадят им книжка, а пък аз не че се противопоставям, но и на ум не ми е идвало така, че трябва да им се извади книжка, марки да се облепят и т.н. Туй не беше въведено даже и в нашата печатница още, по-късно така ни заставиха, но всеки случай законът е бил вече в сила. От тази точка и тогава си спомням, че като почнаха така, между другото се спомена и за тази работа, която би могла много по мирен начин да се разреши. Да кажат бай Сава или брат Сава така, така трябва и щом трябва веднага щяхме да направим. Но между другото си спомням, че са ходили, имаше там един комунист, адвокат Кишмеров, ходили са при него. той поел инициатива да се съветва с него. Той беше фанатик-комунист така, но понеже случая е такъв, че ние искахме тук опит да правим на такава база, комуна да правим, той не ще е бил много така съгласен, те може би са искали съдебно дело да водят и т.н. Обаче той изглежда, че не ги е много така покровителствувал и да ги поощри в таз работа защото видял, че това е все пак един опит така, нещо ново така да се направи, но знам че са ходили при него на съвещание. В.К.: Накрая. С.К.: Накрая, те изкараха пролетта и пролетта вече, те чакай, те преди бяха идвали и друго едно семейство така, но те временно, така беше, но както и да е тогава тия трима души напуснаха, почти едновременно. Аз исках, като разбрах каква е работата, тъй като се събрахме веднъж, нали, когато така се изясни работата, видях, че източника е еди-кой си човек и казвам, че този човек трябва да напусне. И без това не е дошъл за постоянно. Добре ама, Колю Драгнев се обяви и той явно вече с него и другия Христо така, той макар и по-мълчаливо, значи и тримата така напуснаха. В.К.: Те какво, възприемат те като предприемач? С.К.: Абе ние сме се събрали на комунална основа. В.К.: Те искат и комунално осигуряване и заплащане с пари. С.К.: Преди още да дойдат те бе изяснена формата, ей тука във вестник „Братство” пише.

В.К.: Спомням си едно от изявленията на Учителя от 1919 г., „Сила и живот" 4, 5 серия, казва така: „Комунизира се, казва, не капитала, а труда”. Основното е това. С.К.: Знам това. В.К.: Ти ми каза веднъж, че ти си ходил при Учителя в ония години - 1922, 1923, 1924 г. просто да го питаш, нали, как стоят нещата. С.К.: После ще го минем и него. Сега да завършим таз работа. Ами виж какво сега, нали понеже те изразиха ясно едно недоволство и даже нали изявяват, че ще напуснат. Те тогаз какво да ти кажа, определих им така известна сума така за прекараните при нас месеци, ама те колко са някакви си 5-6 месеца да речем или хайде 7-8 да са. Да речем, ако са дошли през юли или август, най-рано, хайде да речем юли. Е, към осем месеца така. Обаче Колю бил казвал, че младините сме му взели. Докато е казвал, че аз никъде не съм бил тъй добре и тъй да съм се хранил както тука. Жена ми ни готвеше. Ами виж какво, там им определихме по някаква сума и им дадохме по нещо и другите работи им ги изпратихме допълнително. В момента не сме имали пари поради туй. Значи само Атанас остана от цялата тази работа и нали той като касиер, но както и да е платихме им нещо така. Сега сме били и ний оскъдни, голяма оскъдица отначало, не сме имали възможност, за да плащаме. Защото той Кишмеров ги питал, ама вий там ли се храните, там ли спите -там се храним, там спим. Иначе добре ли върви? Нали той вижда, че една външна заплата, ако имат то тя пак ще се погълне от квартира, от ядене, слугуване, от всичко. Както и да е, ний им определихме и им платихме не наведнъж, но допълнително изпратихме. И тъй завърши опита като останах само с Атанаса. С него останахме. Сега тука е малко неудобно, но трябва човек да си казва искрено нещата както са.

След като те се откъснаха и оставаме с Атанаса, дойде пък смъртта на баща ми. Баща ми в 1934 г. прави постройка нова, понеже там минава линията по градския този Техническия отдел. Казват, туй трябва да се събаря тука, нали на съседа събаря се неговата къща и той въпреки много възрастен към 80 години, обаче принуждава се да строи къща на 80 годишна възраст и през 1934 г. я построи. Аз нито веднъж макар, че е наблизо не съм отишъл да видя какво става там, щото съм зает там с печатница, с всичката тая работа и хич не ме интересува какво прави баща ми там. На 200 метра от мене той строи къща цяло лято, до 1934 г. Защото ний 1933 г. започнахме, обаче аз хич не отидох. Но така стана, че още в началото на 1935 г. още януари баща ми си замина, почина. Нали то и между другото и туй е оказало влияние, че е имал много грижи и неприятности с постройката, щото той строи. В.К.: На колко години си замина? С.К.: На 80. В.К.: Не е малко. С.К.: Не е малко. И си замина. А, обаче виж какво, то изглежда те отгоре са му подшушнали, преди да си замине още. Още есента, разбираш ли? След като беше построил вече къщата, той идва при мене, вика ли ме, какво-що, обаче предлага мида прехвърля работата, понеже тука има вече нова постройка, голяма, той е предвидил две помещения. Едното за книжарница, другото за печатница, кои го са на улицата така и казва: „Сава, сега ето тука помещения за печатница, ето тука тъй се прехвърляш, няма какво да се умува, ще дойдеш тука, и действително намерихме хора, помощници да прехвърлят машината и дойдох при баща си. Аз със семейството си, пък Атанас остана в оназ къща като и освободихме горе помещението, една стаичка така остана, временно беше така, де.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...