Jump to content
Ани

78. Атанас Николов

Recommended Posts

78. АТАНАС НИКОЛОВ

С.К: Временно Атанас така остана. Сега не сме и говорили по тия, но така остана. Но Атанас доколкото си спомням пак, като че при нас се хранеше, както и да е, но то в много скоро време баща ми си замина и веднага Атанас го прибрахме при нас. В.К.: Той женил ли се е или не се е женил? С.К.: Той късно се жени, по-късно се жени. По-късно се ожени, след 12 години. И дойде Атанас при нас. Понеже има повече място. Имаше и за него място, баща ми почина и Атанас дойде, напуснахме окончателно онези помещения и продължи работата и тогаз работата почва вече един вид, то се явява като едно съдружие вече така. Щото друг от тях не е внасял капитал, Атанас беше внесъл известна сума и всичко туй се води и по книги нали, той ги води и как да ти кажа сега, то някак си много неудобна работа, трябва нещата да се казват. Атанас, въпреки неговата ревност към учението и желание да работи, което ясно е доказано с неговите преводи на есперанто и т.н., обаче имаше някои качества така, които не ми бяха симпатични. Той много така, как да ти кажа, по отношение на парите, на сметките беше, търпеше голяма критика. Аз, да речем, докато съм бил, още той като дойде, парите при мене дохождаха и отхождаха, че и просто не съм имал пари да се обръсна, когато се наложи. Дето се казва той, когато трябва да дава пари, ръката му трепери. Някак си в туй отношение имаше нещо скъперническо у него и нали, даже може и за някои дребни неща и аз по едно време ми беше дошла идеята да се разделим с него, да се раздели комуната. И мислех това нещо, но как да ти кажа, аз не го направих. Мислех го, но не го направих. Излязох една сутрин вън от града и като се размислих така по-дълбоко викам, няма какво, нека да си продължим така да си работим. Отрекох се от таз идея. Значи туй като идея така отхвърлих я така де, макар че имаше неща, които някак си ме караха да се разделим. В.К.: Обсебваше ли пари? С.К.: А, вижда ти кажа, сега тази работа по-късно някои неща може да са станали, обаче не мога да кажа, то човек трябва да знае, когато говори тия неща положително. По предположение да се говорят нещата не бива. По-нататък може да са станали подобни неща, но дотогава не. И вместо да се разделим така с Атанаса, аз не знам дали съм му говорил. Май че му говорих нещо в тази насока, обаче като излязох една сутрин, нахлуха такива по-добри мисли и чувства и ги отхвърлих и оставих Атанаса при мене. Даже тогаз го приех в жилището си, тогаз възобнових книжарницата на баща си, той повече с туй се занимаваше, той с експедиция, с писма, с туй-онуй и в книжарницата го оставих. Те са две помещения едно до друго.

Баща ми беше прехвърлил своята малка машина в самата книжарница, за да ми освободи другото помещение за мене. Тя малка машина в книжарницата, сравнително малка и в скоро време се намери един клиент за машината от връзки с толстоистите така. Даже я купиха и нея и се освободи цялото помещение за книжарница и после книжарницата от малко по-малко се засили много. И продължихме с Атанас работата си чак до след края на Втората световна война - 1945 г. Той напусна значи, трябва да е напуснал в 1945 г. или 1946, не мога да си спомня точно тия години. Но понеже Атанас така, той съветвал се е за някои работи с Учителя, аз така подразбрах странично сега, може би не от него, че той е ходил да пита Учителя, че има желание да отиде в София и Учителят му казал, че след като свърши войната ще има условия. Тъй подразбрах така, мисля, че е изявил желание пред Учителя и затуй той чакал така да свърши войната. И тогаз вече определя той така и сядаме тъй да се каже на масата да правим баланс. Нали се разделяме - 1946 г. след 9.IX. 1944 г. Той стои там. Заедно посрещнахме Червената армия и след туй той напусна. Ами виж какво сега, по него време ние бяхме развили много силна работа. Една от причините беше: първо, книжарницата много се засили. Сега има значение, че той беше външно приветлив, симпатичен, млад човек и друго по отношение на самата книжарница.

Но друго, по отношение на книгоиздателството, когато в 1943 г. стана голямата бомбардировка в София, дезорганизира се цялата книгоиздателска дейност тука на тукашните книгоиздателства, като вземеш с най-голямото „Хемус”, „Факел”, не знам кои, всичко в София напусна, избяга едновременно и с тия хора. Даже на Стоян Атанасов беше паднала бомба из складовете му, изгорила му книгите и т.н., но изобщо пълна дезорганизация и тия хора не знам сега, може да са могли нещо да транспортират. Ама изобщо може във връзка с туй у нас почнаха много големи поръчки за книги за учащите.

Пък ние там в Севлиево, аз получих сега как да кажа от търговски или материални съображения, бях сложил един план така да издадем книги за учащите се, които се търсят много, понеже самата програма на гимназиите те са разглеждали гръцка, класическа литература, руска, българска литература из западните тези - френска, това-онова, които се считат класическа, Шекспир, Шилер, там руските Пушкин, Лермонтов, българските като вземеш Ботев, Вазов и т.н., всичко, което се изучава в гимназията. Тия книги, аз пример видях от софийските издатели. И като почнах по тази линия, особено след туй тази дезорганизация, почнаха големи поръчки изобщо доби се един голям замах така, на материални така доходи, и бяхме добре. Та сега като правихме баланс с Атанаса, аз направих там едно нещо, понеже аз смятам, че ний сме се събрали и така си беше, не да работим за лична печалба, което за Атанаса беше пък от много голямо значение всъщност, щото той още в начало така, ама ще има ли полза, още преди да влезем, ще има ли доход, така се интересуваше от туй, както и да е. За мен дохода не е бил в парите, но както и да е, парите дойдоха в голямо количество, та ако до тогава сме правили баланси, правили сме и преди това баланси, щото то са доста години. Това беше 12 години, вече е при мене правили сме баланси може би не всяка година, на две години. При този баланс аз понеже смятах, че нали не трябва така парите да се движат между мене и него, обаче, понеже от самото начало ний имахме 140 000 лв., фонд „Трудова-братска задруга”, които са писани тука, има ги, ще ги намерим, да не разгръщаме сега. Тоз пратил 100, тоз пратил 500 и така 140 000 лв. се събраха тогаз, когато дойде време да купуваме машината, за която Учителят ни помогна с 15 000 лв., защото те онез са отишли по другите разходи, казвам за този капитал, той няма да седи мъртъв, така тогаз само олихвявахме, но ще бъде като съучастник изобщо. Този капитал ще го обособим като един фонд и той с тази сума, която в дадения момент разполагал, да речем, е бил 300-400 хиляди лева вече нарастнал чрез олихвяване, щото ний така го водим, олихвяван, той ще бъде сега третият, аз, ти и той и го минахме така като участник в предприятието ни. Печалби, вземания, лихва, ами така и по такъв начин за Атанаса остана един милион лева. В.К.: И на тебе един милион. С.К.: А, на мене повече, защото аз като влязох там, влязох и с пари, малко повече ще са били те. Нали и с букви и имущество влязох след смъртта на баща ми и имоти, които той ми остави и тях ги вкарахме в туй, така беше, и те си вървяха на мое име и заради туй така моя дял беше по-голям от неговия. И този милион той си го взе така. В.К.: Разсърди ли се? С.К.: Е, той гледай, той е мълчалив и да се сърди, той в себе си така беше затворен някак в себе си, не ще е бил напълно доволен де, не е напълно доволен. Обаче той се е балансирал иначе, щото той си замина една нощ без да ми се обади, не съм видял кога е товарил, какво е товарил, що е товарил.

Както и да е, тези работи по-добре и да не се приказват, но Атанас дойде тука в София и почна в една книжарница на ул. „Гурко" под името „Братство”. След туй есперантистите изглежда го привлякоха, нали така, щеш-не щеш става ръководител на тяхната книжарница на „Есперанто" на ул. „Алабин", където беше може би десетина години. Като частен книжар на ул. „Гурко" беше може би 3-4 години и при есперантистите е бил десетина години. Както и да е, значи разделихме се с него и оставам тъй да се каже самичък. Разбира се, ний имаме работници вече, наши работници имаме откак се прехвърлихме в къщата при баща си. От тогаз вече започнахме да наемаме работници със заплата. Няма комуна вече, няма такива работи. И един вид като собственици на аз с Атанаса. Той води книжарницата, аз печатницата и т.н. Но нали ти казвам имаше доста пари тогава, та за Атанас се отделиха един милион лева стари пари, които да речем нито са извънредно много, нито са извънредно малко. Не са малко може да се каже, щото нали той взе. В.К.: Какво представлява един милион, една къща. С.К.: Да, на онези пари. И той си замина за София, а аз продължих, обаче в мене идеята, специалната идея за реализиране на нещо повече от тази частната собственост, частния живот, частното предприятие не е замирало тъй да се каже нито за минута и може би само няколко месеца така и веднага, аз си продължавам работата тука, продължавам работата си.

Вестник „Братство" си продължава, чакай тогава вестник „Братство" беше спряно, то не излизаше вече, щото непосредствено след 9.IX.1944 г. те ме търпяха да издам седем броя, но след туй спряха. Тъй че „Братство” не излизаше, но ний печатахме усилено така литература за учащи и каквото друго, някои книги окултни аз ги препечатвах без да искам разрешение, понеже те като са печатани веднъж, аз ги преиздавам, не пиша, че туй е второ издание и значи така си позволявах. Иначе законът беше, че трябва да искаш разрешение, а те не даваха разрешение. Но аз особено тия литературата за учащите, печатил съм го два-три пъти, пак ще ги печатам, някои окултни книги пак ги печатах - „Шестото чувство на човека”, „Човек и Бог", „Безсмъртна любов”, препечатвам ги без да искам разрешение, като имам хартия препечатвам ги и те минават. Нали тя е издадена някога си. Работа имаше винаги, работници имаше, добри ми бяха работниците така в помещението на баща ми.

И почнах така идеята да я реализирам, тази, да направиме нещо така в социален смисъл. Ха, да се върна малко назад, когато Атанас напусна Севлиево така се оформи, че този първоначален капитал от 140 000 лв. след като е бил олихвяван в продължение на 12 години, олихвяван само, а когато при раздялата ни се явява като съдружник, той се оформя на една сума към 4-5 милиона лв., разбираш ли, той така се оформя, той даже като главен съдружник е бил, така излиза.

И го обособяваме като фонд „Всемирно братство” и бе определен за разпространение на беседите на Учителя по братска линия. Така се оформя. Предприятието си остава обаче така, не мое частно, но то си е на фонда, след като си оформи тогаз. И когато аз почвам да действам вече така, да реализираме тази идея, понеже в продължение на редица години бях почнал в края на годината част от печалбите да се дават на работниците като участие в печалбите разпределяни. В.К.: Това от коя година? С.К.: Не мога да си спомня точно, но мисля, че още Атанас не беше си заминал. В.К.: Това е след 9.IX.1944 г.? С.К.: След 1945 г., чакай преди 9.IX.1944 г. сигурно съм почнал, но както и да е 4-5 години са минали, но като си правихме баланса с Атанаса, значи било е още преди 9.IX. 1944 г. При баланса една част отделям за работници и я разпределям и плащам. Сега някои от работниците, особено така когато започнахме да работим и аз бях самичък, но след като лансирах идеята за Трудова задруга „Братство" и нали те виждаха и знаеха какво мисля, това нещо ще става с тях, някои от работниците вместо да вземат парите когато им плащам, казваха, нека останат парите при тебе, така един вид за тази идея, така са имали предвид, не си вземаха и ги оставяха в предприятието, други си ги вземаха и си ги похарчваха. Та когато вече пристъпих към действително реализиране на тази работа след като бяхме печатил и, то беше проектодоговор и след това стана договор, който мина през Съда, през „Държавен вестник” се печати, нали, че се узаконява такава фирма.

Нали ние с работниците така, вече явно те знаеха, че ще бъдат участници в предприятието между другото направихме и едно събрание тъй да се каже по-формално официално, ходихме на туй място, където сега е вилата ми, там да си поговорим за тия неща като мислили, че там ще го правя, щото там е вън от града, път нямаше хубав, обаче намерих аз по-близко до града едно място, което е на самото шосе, значи път има сигурен и на страни, по-близко, а пък другото място, вилата ми е на високо, над него така. На високо място, там има заобиколен път, където и сега съм де, през лятото, не са посегнали на него. И закупихме туй място, всъщност този от когото го закупихме, той не пожела да вземе пари, но той знаейки идеята ми каза така, аз пари не искам, но аз искам срещу туй място като участник да вляза в дружеството. И наистина така стана, оценихме го мястото, дали не беше за 140 000 лв. Май за толкоз го оценихме и с тая сума той влезе като член на туй дружество. Този човек значи пари не е вземал за мястото.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×