Jump to content
Ани

79. Частната собственост

Recommended Posts

79. ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ

В.К.: Искам да ми разкаете за оня случай, когато сте ходили при Учителя във връзка с бъдещето на частната собственост и т.н. С.К.: Аз годината не мога да си спомня точно, но знам, че по това време някак си може би случайно стана, че и аз, и брат Стефан Тошев, ръководител на Севлиевското братство се намерихме на Изгрева в София и брат Тошев предложи да отидем при Учителя заедно, нали той се е срещал с Учителя, но предложи да отидем заедно, понеже аз така съм един негов възпитаник. Учителят ни прие, но вместо да ни покани в стаята Си Той ни заведе на това място, където сега е положено Неговото тяло, както го наричат „Мястото на Учителя". Там съществуваше още тази лоза, която я има и сега и имаше една пейчица, като беседка нещо, не си спомням дали отгоре имаше нещо, но пейка имаше до тази лоза и ний седнахме тримата така на тази пейка. Значи аз, Стефан Тошев и Учителя, трима бяхме. И сега аз не мога да си спомня другите разговори какви бяха. но спомням си, че в мене дойде мисълта, така да питам Учителя за бъдещето общество и за това понеже аз винаги съм живял с идеята, че бъдещото общество не може да бъде общество освен без частна собственост, туй беше моята стара идея, залегнала в мене още от 14-15 годишна възраст, когато аз за пръв път се запознах с такава литература. И след като влязох аз в Братството, аз пак поддържах таз идея и смятах, че това е най-същественото и в нашето учение, да се отхвърли частната собственост, частните интереси, всичко да бъде общо и т.н. И някак си черпех кураж от брат Стефан Тошев, от неговото присъствие тъй да се каже, да задам така тоз въпрос, не само да задам, но така и настоятелно както ще кажа сега. И Му задавам аз въпроса така между другото, след като се приказваха други работи.

Казвам: „Учителю, в бъдещото общество ще има ли частна собственост?" Дали точно така беше, но в този смисъл, сега точно думите как са били не зная. „Ще има ли частна собственост" или нещо подобен е бил въпросът. Сега отговорът Му аз не мога да го възпроизведа точно, щото то от тогаз има може би вече 40 години. То е било преди 9-ти още, преди 9.IX. 1944 г. Не мога да възпроизведа точно отговора както ми отговори, но Неговия отговор не ме задоволи в смисъл, че Той не отговори така буквално, както мен ми се искаше да ми каже. Аз така ми се искаше, да ми каже, че няма да има частна собственост в бъдещото общество, за да ме задоволи, да съм успокоен и доволен. Обаче Той друго нещо каза така, не мога да го възпроизведа, забравил съм точно, обаче не потвърди Той туй мое желание, както беше моята мисъл, моята представа. Аз нали ти казвам, пак поради присъствието на брат Тошев, понеже той някак си по-такъв, дето се казва, черпя сили чрез неговото присъствие Му задавам втори път въпроса, може би не буквално същите думи, но пак на тази тема. Но задавам въпроса пак, защото аз ми се иска така, за мен туй е преди всичко в учението - най-напред е комунизма, смятам, че като се изхвърли частната собственост ще потекат всички блага и всичко изведнъж ще се разреши, няма да има нужда 67 години от тогава да правим комунизъм, че тогава да дойдем до нещо, ами изведнъж така, още когато дете бях, така си представлявах, че щом вземем властта и всичко изведнъж ще тръгне по релси така, вече от хубаво, по-хубаво, изведнъж. Така е било още в моето детско съзнание, когато бях, а колко повече после години минаха, когато виждам, че цели държави с могъщите си сили и армии и финансови средства вече работят за таз идея. Та смятах така да получа отговор от Учителя.

Не си спомням сега втори път ли или даже и трети път се осмелих да Му задам този въпрос. За втори път съм 100% сигурен, но трети път дали е било не зная. Сигурно два пъти, наверно така е и понеже Учителя видя, че аз не съм доволен от Неговия отговор, това което най-напред ми каза.

Той така малко троснато, така, но все пак внимателно така ми каза: „Не можеш ли да разбереш”, може би не са точно тези думи, но в такъв смисъл отговори в този дух, че не е важно капитала или собствеността в чии ръце или чия ще бъде, важно е за какво ще бъде употребена. За чие благо и как ще бъде употребена тая собственост, какъв резултат, каква функция, това са мои думи, но смисъла беше такъв, че не е важно кой и в чии ръце, ами за какво ще бъде употребена, това са мои думи, защото Той накратко ми отговори. Но смисъла беше такъв. Но аз и тогаз не можах да го разбера, щото аз мисля, че не е така.

А пък сега виждам, че Той е бил прав, защото действително е така. Не е важно то в чии ръце е собствеността, важно е кой ще се ползва, какви резултати, какво ще даде на народа, на всички ни така. Та по тоз въпрос е това. Това е, друго няма, аз всичко друго което сме говорили, тогаз е излязло от ума ми, не си спомням за какво сме говорили. С Тошев по въпроса не сме говорили, ама и той присъстваше като свидетел на тази работа. Туй ни беше разговора.

Обаче когато аз отидох при Учителя да Му казвам, че имам такова намерение да правя тази Трудова братска задруга, нещо в туй направление, Учителят ми каза: „Ами ще опитате, щото по-нататък няма да има условия”. „Опитайте, каза, щото по-нататък няма да има условия". Сигурно е имал предвид, че след 9.IX. 1944 г. може би няма да можем да опитаме.

И чакай сега. А, 1933 г. беше туй, да. А пък независимо от туй, гледай сега, какво, ако ти четеш в III серия ли беше, да III серия, № 8, с. 81-94, дали в нея беше или в коя серия, беседата „Гредата”, ако си я чел таз беседа, ще видиш, че таз беседа, тя е държана непосредствено след Първата световна война, точно коя година не зная, може би да е в III серия, обаче в таз беседа Учителят много категорично се обявява против частната собственост. Публикувана във вестник „Братство", брой 77, с. 2 -извадка от нея. Много така, нарича я „Гредата” във връзка с Евангелието, думите - „Че вие виждате сламката, а гредата във вашите очи не виждате!'' Това са думите на Христа към фарисеите. Да извадите гредата от окото си, т.е. да премахнете собствеността - това е новото учение - Учителят. И там олицетворява туй понятие „греда” с частната собственост и там е много категоричен. Сега, дали туй се явява, някакво противоречие в самия Учител, не зная, но не мога да се произнеса, защото има и други работи, върху които не мога така да се произнеса по някои други въпроси, които за мен още не са дошли в пълна яснота, между другото едно от тях е и „Агни Йога”. И трети въпрос, и четвърти въпрос има някои, които не съм си разрешил.

В.К.: И накрая при втория опит за задруга също се провали. С.К.: Виж какво, да завърша сега, но да закръгля малко. И по този подтик изглежда на Учителя, може би специално тази беседа „Гредата” и не знам какво, обаче в братствата са правени може би не по-малко от 20 опита за такива общежития, да живеят на комунални основи. И най-сериозния от който според мен беше в Арбанаси, а пък ако се гледа до материални условия, най-сериозният е бил в Русе. Щото в Русе са разполагали с много повече средства материални, с много земя, с пари, с така, там дошли приятели повече. Обаче на най-идейната основа като че е бил в Арбанаси опита, но в края на краищата може да се каже, че всички тия опити от първия до последния не са могли да останат, да се закрепят и са завършвали така с ликвидация.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×