Jump to content
Ани

84. Статията „По въпроса за Трудовата Братска Задруга“ / Филип Стоицев. – В: Братство. Севлиево. Г. 5, бр. 63, 15.05.1933.

Recommended Posts

84. СТАТИЯ

„ПО ВЪПРОСА ЗА ТРУДОВАТА БРАТСКА ЗАДРУГА“

ОТ ФИЛИП СТОИЦЕВ

подигнат от вестник „Братство”, бр. 61, 22 март 1933

ПО ВЪПРОСА ЗА ТРУДОВАТА БРАТСКА ЗАДРУГА

Братство, Севлиево. Г. 5, бр. 63, 15.05.1933, с. 2.

Ето един въпрос, който допущаме да е като принцип у Бог Отец. а и Негово желание е да живеят всички хора на земята като братя и сестри и в единодушие, защото всички съставляваме едно цяло. Този въпрос, този принцип бе изявен преди 2000 години от Христа и това бе и е Неговия идеал да се любят всички человеци и да живеят в единодушие. С една дума, да се приложи Христовия комунизъм в неговата пълнота и чистота. И какво по-хубаво от това да живеят братя в в единодушие, в единомислие за доброто.

Нима две души в семейството - бащата и майката, а после и децата, не са една задруга?

Нима двама съдружника, които вършат известна работа, не са една задруга? Нима няколко души, събрани да вършат нещо благородно. не са една задруга? Нима в едно село, град или една държава, жителите на които живеят разумно и в съгласие, не са една добра задруга?

Нима два народа, също така. които се разбират и живеят братски, не са една голяма задруга?

Но като се вгледаме в действителността, ние виждаме и в семейството, и между съдружници, и между група хора. и между села и градове, и между държави и държави, че с малки изключения, няма туй разбиране, туй живеене, туй братство, тази братска задруга, затова ядем и горчивите плодове.

И ако се запитаме, защо е тъй. отговори има много, но важни са думите на нашия уважаем Учител, който изнася тия причини в една сбита форма така: липса у хората на истинска вяра в Бога и липсата на любов У същите помежду им, са главните причини за неразбиране и раздор в семейството, между съдружници, група хора. села и градове, държава с държава и пр. Защо? Защото, който има вяра и любов в Бога и който изучава природата и живее в съгласие с нейните закони, той ще люби всички хора, всички животни и цялата природа. А и който люби всички хора. той люби и Бога. Тъй стои въпроса.

Затова народ, който отхвърля Бога. рано или късно не ще хароса. Гордостта, завистта, алчността, самохвалството. леността, разврата, войните - това са плод само когато липсват тия две основи в человека - вяра в Бога и любов между хората. И кой може да отрече тези велики истини? Никой разумен човек.

Но не е философия да констатираме само фактите за доброто и злото, както това върши позитивната наука за сега - открива и се задоволява само с явленията на нещата, а за съдържанието и причините по много въпроси стои в неизвестност. А важното е, след формите и явленията, да открием и съдържанието и причините на нещата.

Ето защо и Христовото учение, ако се знае само по форма, то не е нищо. Но ако се приложи и по съдържание, то резултата ще е разумния живот и щастието.

Понеже ние хората искаме щастие на земята, за нас обект трябва да бъде разумния живот. И затова, когато го разберем, заживеем, осмислим, само тогава можем да имаме и щастие. А този живот, туй щастие, се включват в горните два израза - вяра в Бога, дела в съгласие с вярата и любов между нас.

Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”. - Значи, това са аксиоми, без които не може да има един разумен живот.

От Свещеното писание ние виждаме, че този идеал на братолюбие и единодушие, се е приложил още в самото начало след възкресението и възнесението на Христа от апостолите и повярвалите в Него; но тази братска задруга не е продължавала дълго време. Защо? Защото съзнанието и еволюцията на хората не са еднакви. Поразителен е примера в това време при образуване на задругата от Анания и Сапфира.

Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал.

Ние виждаме, че и французката революция, която се прогласи в името на тези лозунги, като остави някои придобивки и тя се изроди. Защо става това тъй? Защото двата фактора - вярата в Бога и любовта между хората са още слаби.

Вярно е, че грамадна е разликата между доброто и злото, защото доброто тегли от периферията към центъра, а злото от центъра към периферията. Грамадна е разликата от живота на един человек със светлина на ума, морал, добродетели, духовност, от този, който е с тъмнота в съзнанието и живее с отрицателни качества. Но ако се попитаме, при това различие, може ли да има туй братство и единодушие между хората? Може! Кога? Когато всички хора се стремят да станат добри и благата на природата, давани от Бога, се разпределят горе-долу еднакво на всички. Такава една духовна задруга ние виждаме в лицето на руските братя - духоборите в Канада, малки групи във всички държави, а и у нас в България.

Ето защо, да станем всички богати, да станем силни, по физическо разбиране, това е мъчно; но да станем всички добри можем, когато нашия ум, чувства и постъпки, са в хармония за доброто. Станем ли добри, ние вътрешно сме богати, духовно силни.

Някой друг ще каже: ами ако всички хора не могат да станат добри, как и от кого ще се прояви тук братство и единодушие? Тогава иде другия отговор, който нашия уважаем Учител изнася така: първо трябва да се пробуди у човека Божественото и да тури в хармония мислите, чувствата и делата му и с това да прояви един чист живот. И когато това се достигне от личността, тогава е лесно да се прояви идеално семейство, общество и т.н. и изобщо щастие у всички.

На тези основи трябва да почива и истинския комунизъм в целия свят, а не на насилие и отнемане на живота.

Трети ще каже, че и това е трудно, защото не всеки ще може да го прояви.

И това е верно! Тогава от кого може да се прояви това, което Христос иска? Естествено, че от тези чисти и идеални души, които си хармонират за доброто и които са готови на всички жертви и физически, и парични, и морални. Ето защо, Учителя пак казва: ако се съберат двама души, които си хармонират за доброто, те са щастливи. Ако към тия двама се присъединят още двама със същите разбирания, те са пак щастливи. Ако те станат 8, 16, 32 и т.н. това са все души, които си хармонират и те са щастливи.

Ето защо, опитите трябва да започнат пак от малкото. Тука, обаче, първо ще се срещне спънка с паричния въпрос и второ с душите, които ще подемат това дело. И тези души трябва да бъдат готови за това.

И понеже делото е благородно, то трябва да се подкрепи и морално и материално.

Ще трябват доста средства, за да се започне. Затова нашия братски съвет е докле няма достатъчно средства, а и готови души, да се не започва нищо. Ние трябва да се простираме според чергата си. Ние имаме един пример с поселението на братята вегетарианци-толстоисти в с. Мечкюр, гдето ще трябват доста парични жертви, за да се заздрави.

На първо време, ако се съберат известни суми и може да се подобри в. „Братство” да стане седмичник и да могат да се печатат само неделните беседи на Учителя и някои резюмета от по-първите серии, то е голяма придобивка.

Широкия и добър план за купуване на печатница, места за обработване, здание за живеене на братя и сестри, училище и пр., това ще се реализира постепенно, в зависимост от средствата и сродните души, които ще влизат в задругата и творческата дейност, която ще проявят.

Нека се знае, че хубавия план, начертан във в. „Братство”, брой 61, може да се реализира с помощта на малко, но сродни души, ако се тури за основа - безкористното служене на Бога и ближния си, а после на себе си. Там трябва да започнат души чисти и трудолюбиви, отрекли се от външните глупави форми на живота и да се чувствуват едно семейство.

Факта, че има на доста места из братствата ни отделни места за сеяне разни култури, които се обработват братски и придобитото се употребява за благородни цели, говори в полза на една задруга.

Факта, че в София има братска трапеза и се хранят 100-150 души дневно, между които има и бедни и поминават тъй, показва, че Христовото учение може и трябва да се приложи.

Вярно е, че ние имаме ред наслоения и недъзи, които ни пречат, но с добра воля и постъпки, всичко се постига с постоянство.

Ще спомня за едно насърчение, а не за хвала, че с г. Табаков в съдружие цели 18 години сме работили зъболекарството, без да се погледнем накриво, без да си продумаме лошо, без да си напакостим нещо. Това време бе най-красивото най-радостното и за двама ни и в замяна Бог не ни е оставил.

И действително, красиво е, радостно е, разумно е, да живеят братя и сестри в единодушие и да се надпреварват кой да отстъпи повече, кой да е по-внимателен, и кой да се надпреварва в творчество.

Ето защо, ние вярваме че при тия условия, плана изложен във в. „Братство”, който е Христов план, ще се реализира на местна почва и че Бог, всички висши същества и главно група сродни души ще реализират това дело.

Въпросът за Трудовата Братска Задруга, не е изчерпан и той трябва да се доуясни от братя и сестри, които ценят високия идеал и са оптимисти, а същевременно готови на морални и материални жертви, за реализиране на едно благородно начинание.

Нека тия, които дадат своята скромна лепта, считат, че вършат едно благородно дело и то дадена от сърце и безвъзвратно, а които внесат по-големи суми, да не чакат лихви. Сторено така, тази материална и морална подкрепа ще бъдат едни лъчезарни ароматни струи за общо благо и радост и морална подкрепа на искрените и идеални души, които желаят да творят доброто. Добрите души тъй вършат.

Нека ние всички станем като един извор, както ни учи нашия уважаем Учител, за творба на доброто и Бог не ще ни остави.

Нека, най-после, ние се радваме и подкрепим тази благородна инициатива, която, подхваната с ентусиазъм, с преданост и готовност за жертви, не ще закъснее да донесе своите добри плодове.

Хвала на млади хора, които прегърнат като идеал чистия и разумен духовен живот. Хвала и на старите хора, които се пречупят и прегърнат новото, хубавото в живота, за да се реализира царството Божие на земята - първо между сродните души, а после и между всички.

На първо време, за насърчение пращам и скромната сумица от 500 лева, придобив от книжката беседа „Защо и как трябва да познаваме Бога”.

Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×