Jump to content
Ани

85. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Трите свята. Из беседа държана на 12 август 1932, 5 ч. с. при Седемте Рилски езера. - В: Братство, Севлиево. Г. 5, бр. 63, 15.05.

Recommended Posts

85. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ТРИТЕ СВЯТА

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ТРИТЕ СВЯТА

Из беседа, държана на 12 август 1932, 5 ч. с. при Седемте Рилски езера

Братство, Севлиево. Г. 5, бр. 63, 15.05.1933, с. 3-4.

„Човек в своите разсъждения трябва да изхожда от една точка, която има обща връзка с целия живот. Частичните познания не разрешават въпросите, които живота ни поставя. Най-първо човек трябва да си уясни за какво е създаден света и естеството на космичното творчество - механичен процес ли е творчеството или органически. Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни и идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физически свят.

От нашето гледище, физическия свят е свят на завършените, механически процеси. Това са само резултати - физическия свят е свят само на простите движения.

В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовника, в когото няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен от една разумност извън него.

Във втория свят, душевния, света на чувствата, имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство - тук се чувствуват нещата без да могат да се обяснят.

Имаме след това третия свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той. Физическият свят има едно качество — движение; душевния - две качества; движение и чувство; а умствения има три качества - движение, чувство и мисъл.

Това едно просто и ясно определение.

Тези три свята се взаимнопроникват и се проявяват едновременно в строежа на формите.

И затова всякога трябва да определим едно явление или процес към кой свят спада - към физическия ли, към душевния ли или към умствения. Всяко едно явление трябва да се проучи строго научно, обективно - към коя категория спада, а да се отричат нещата и да се отбягва тяхното обяснение и проучване, както правят някои, това не е наука. Те казват; това е илюзия, или това са заблуждения. Но тези думи още нищо не изразяват. Това е само отбягване да се проучат нещата и страх пред Истината - да не разруши кумирите им.

Но който иска да се добере до истинското познание което да му бъде полезно в живота, трябва да освободи ума си от всички наслоени заблуждения и традиции на миналото и да пристъпи обективно и строго научно към проучване на процесите и явленията в живота, за да разбере истината. Някои казват, че като отидат в онзи свят, ще разберат истината. Но когато се говори за онзи свят, разбира се един свят на разумни и високоинтелигентни същества, които разполагат със знание, сила и безсмъртен живот.

И трите свята се проявяват в човека и имат за база: физическия - стомаха, душевния - белите дробове и духовния или Божествения -мозъка. И за да бъде човек щастлив, той трябва да разбира законите, по които функционират силите в тези три свята и техните съотношения. Той трябва да разбира законите на своята храносмилателна система, която го поставя във връзка с физическия свят; трябва да разбира законите на чувствата, които са свързани със симпатичната нервна система и дробовете и трябва да разбира законите на мозъка и на човешката мисъл.

Това са три системи, три пътя, три връзки с Реалността, която сама по себе си е единна и непреривна. Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните отношения между нас и реалността и с това изгубваме условията за щастието си. Така че най-първо човек трябва да има един здрав организъм, който се обуславя преди всичко от здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Този е пътя на правилното развитие и щастие.

Природата е взела в съображение всички препятствия, които може да ни се случат в живота, ако вървим по нейните разумни пътища, или по разумните закони, които Бог е положил в Битието. Под думата Бог разбирам един разумен принцип, който прониква и работи в цялото Битие, у всички същества и ги стимулира към прогрес. И ако всички хора се подчиняваха на този вътрешен принцип, който е същината на самия живот, в света нямаше да има никакви противоречия. Ако всички хора, както вярваха в Бога, така и изпълняваха Неговата воля, в света нямаше да има никакви противоречия.

В процеса на разрешаване на противоречията човек най-първо ще се намери в борба със своята нисша природа и той не трябва да допусне тя да вземе връх над Божественото. Той трябва да остави Божественото да действува отвътре в него, а не да чака някаква външна помощ, за да може да разреши всички противоречия в живота.

Ако чакаме Бог от вънка да ни помогне, това е едно механическо схващане, което не може да разреши нашите мъчнотии. От вънка ще дойде помощта като условие и среда, но Божественото действува винаги отвътре, не от тялото, но от центъра на нашето битие. Тялото ни е потребно до толкова, доколкото да служи за реализирането на някои наши идеи в света. Ако нямахме физическо тяло, нямаше да имаме отношение към физическия свят. Той щеше да бъде абсолютно затворен за нас и нямаше да можем да почерпим онова знание, което е скрито в него.

За да проучим физическия свят и тайните, които са скрити в него, ни е потребен организъм от този свят. И ние много малко сме проучили тялото си и този свят. Учените едва сега вече почват да проучват какво влияние упражнява стомаха, дробовете и мозъка върху духовния живот на човека. И за да има нормален духовен живот, човек трябва да има преди всичко здрав стомах, който да му доставя необходимата храна за градеж на организма, който го поставя в контакт с един реален свят.

Човек има три допирни точки с реалността - първо чрез физическия свят - стомаха; второ чрез душевния свят - дробовете и трето чрез умствения живот - мозъка. И една мисъл можеш да я предадеш и възприемеш по три начина: една мисъл възприета чрез стомаха, чрез дробовете или чрез стомаха, ще имаш три различни резултата.

Съвременните хора не спазват законите на реалния свят и са изложени на големи опасности, като не държат сметка за мислите и чувствата, на които дават ход. Всяко едно допускане на лоша мисъл, ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания. Също така и добрата мисъл ще окаже своето влияние във възходящо направление. Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия живот. Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически живот. И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства. Дойде ти една възвишена мисъл или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл и чувство, които ще ти развалят разположението.

И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги тури в пътя на тяхното щастие, е да дадат ход на добрите мисли и чувства. Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски отношения, те щяха да подобрят живота си и да разрешат всички противоречия.

Всеки човек, който работи за общото благо, е на правия път. И щастието на човека седи в благородните отношения, които той има със своите братя-човеци, в онова приятелство, което има с тях, във вътрешното разбиране единството на битието.

Ако всички те обичат, т.е. ако Бог чрез всички те обича, ти ще бъдеш щастлив. Но това, което искаш за себе си, дай го и на другите -това е мярката. Само при това схващане на живота ще добием правилни понятия за света и ще го схванем в неговата целокупност и непреривност. Тогаз ще разберем що значи „онзи” и „този” свят. Онзи свят за пилето в яйцето е извънка черупката, но и самото яйце с пилето живее в онзи свят. И хората и сега живеят в „онзи" свят. Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните отношения.

Светът е в прогресивно състояние и с изменение на нашето съзнание се изменя и външната природа.

За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за живота. И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия живот.

Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден.

Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един занаят, не механически предопределен и от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека. И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията в живота му ще бъдат благоприятни. Но затова е необходимо знание. Без знание ние често не попадаме на целта.

Въобще целият живот на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободна воля на „Аза", или бъдещите възможности. Така например на някой е определено да се ожени, и ако не се ожени ще бъде нещастен, за други е определено да не се жени и ако се ожени, ще бъде нещастен. И ако се жени човек, трябва да има знание, за да намери този, с когото ще може да живее. А това знание се разкрива от окултната наука, или науката за живота. Така че живота на хората е строго определен, а не произволен.

Животът сам по себе си е разумен и тази вътрешна разумност на живота определя съдбата на формата, в която се проявява този живот. Човек е дошъл на земята като един пътешественик, като един ученик, който има да се учи. И в туй отношение религията е само една наука, която ни дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от живота.

Във физическия свят човек се учи как да работи и култивира своята воля и създава своя организъм. А истинското познание и чистата наука имат отношение към Божествения, умствения свят.

Божественият свят е свят на мисълта. И за да се добере до великото познание, което да осмисли живота му, човек трябва да почне да мисли, та по такъв начин да влезе във връзка с тези, които знаят, за да му предадат великото знание, защото без знание човек нищо не може да направи. Той трябва да изучи законите, по които се проявява живота като един творчески процес в три направления едновременно. Тогаз вече ще се създадат и разумни отношения между хората и всеки ще знае конкретно с всеки човек, какви отношения може да има в даден момент, и кой може да му бъде полезен и да му помага и кой не.

Само така когато човек мисли и е в съгласие с всички разумни човеци, може да бъде щастлив, защото щастието на човека зависи напълно от неговия ум.

Така че пред човека стои великата задача - да проучава трите свята, в които живее и да открие всички закони и пътища по които работи творческия процес на живота в тези светове, за да може да бъде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството."

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×