Jump to content
Ани

95. Статията „Кооперация или задруга”, продължение / Сава Калименов - В: Братство, Севлиево. Г 6, бр. 102, 28.10.1934.

Recommended Posts

95. СТАТИЯТА „КООПЕРАЦИЯ ИЛИ ЗАДРУГА”

ОТ САВА КАЛИМЕНОВ.

Продължение КООПЕРАЦИЯ ИЛИ ЗАДРУГА

/Продължение от брой 101/

Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 102, 28.10.1934, с. 1.

Ако човечеството, при днешния стопански хаос в света, може да се надява за някаква съществена помощ от страна на кооперацията, за облекчение на тежкото му положение, то тази помощ може да се очаква именно от производителната кооперация, или още по-добре, от интегралната, всестранна кооперация т.е. тази, която обгръща едновременно производство, потребление и кредит, но в която първото нещо, основата, е пак производството.

Лесно е, сравнително, да се търгува, а също така да се раздават заеми, носещи лихви. Кооперацията, обаче, за да бъде истински полезна, трябва да насочи вниманието си и да опита здравата силите си в най-важната област на стопанския живот - производството.

Казахме в миналия брой, че производителната кооперация, доколкото тя съществува днес, има един важен недостатък, който е една от съществените причини за нейния неуспех. Този недостатък, според нас, е липсата на достатъчно, на пълно обединение.

Преди всичко, в голяма част от т.н. производителни кооперации, кооперативна е само преработката на веднъж произведените по частен начин основни материали. Най-същественото, обаче, е това, че при всичките производителни кооперации, отделните кооператори участвуват не всецяло, не с всичкото си имущество, с цялата си стопанска мощ, а само с една малка част от своя капитал. Те са, тъй да се каже, само с единия си крак, или дори само с един пръст в кооперацията. При това положение, естествено е, че тяхното внимание, тяхната ревност и усилия ще бъдат насочени преди всичко към частното, та тогава към общото, кооперативното. Всеки ще гледа да уреди първом това, което е лично негово, а после ще се грижи за общото. По такъв начин това общо или кооперативно няма зад себе си, в основата си, оня комплекс от живи движущи сили - сбора от волите, инициативата, опитността на всички членове, който да бъде един фактор, постоянно бдящ над неговото развитие.

Тука именно е причината, която налага трансформирането на днешните производителни кооперации в един по-висок тип такава, която ние наричаме трудова задруга и при която обединението на силите и средствата, на капиталите, волите, опитността и интелигентността ще трябва да бъде пълно.

Пълно обединение на всички живи творчески сили, на целия духовен и материален капитал, за достигане на най-големи резултати, за реализирането на нещо ново, на нещо по-високо и по-мощно, това е лозунга на трудовата задруга.

„В съединението е силата". Това е един принцип, който едва ли някой би смеел да отрече. И затова, колкото по-голямо, по-пълно е нашето обединение, толкова по-големи ще бъдат и неговите резултати. Въпроса тука е да се направи една крачка напред. Да се не спираме там, до където сме достигнали, но да продължим напред. Защото, ясно е, при досегашното положение, големи резултати не може да се очакват. Световният стопански хаос не може да се премахне от кооперацията, такава, каквато я виждаме днес. Задачите и противоречията на днешния стопански живот не могат да бъдат разрешени от тази кооперация. Най-после, чувството за справедливост, стремежите към равенство в използване благата на живота и към създаване добри условия за всички, не могат да бъдат задоволени.

Нужна е една по-здрава, по-мощна, по-цялостна и жизнеспособна форма на стопански живот, която да отговори на големите задачи на днешното време, да отстрани противоречията и да хармонира действующите сили. Тази нова форма не може да бъде друга освен трудовата задруга, която се нарича „трудова”, защото основното нещо в нея е производството, но която, по един съвършено естествен начин, ще обгърне едновременно и всички други клонове на живота.

Не ще съмнение, говорейки за нуждата от тази по-висока форма на живот, за реализирането на трудовата задруга, ние не можем да не отбележим, че за тая по-висока форма на живот, се изисква и по-високо съзнание. Именно, по-високото съзнание е, което ще я направи възможна, реална и годна да отговори на големите задачи, които й се поставят. Ще трябва да се внесе един нов елемент в т.н. кооперативно съзнание, това е елемента на братството. Истинската трудова задруга е именно братска задруга, защото трябва да представлява едно истинско братство по подобие на семейството.

Без това братско чувство и братско съзнание, трудовата задруга е невъзможна. Ето защо, налага се извънредно голямо внимание и бдителност за тези, които започват опитите за реализиране на трудовата братска задруга.

Не всички хора са годни да изнесат успешно този жив, труден и често дори мъчителен опит. Малцина са тези, които ще могат да отъждествят своето съзнание със съзнанието за колективитета и така да станат строители, непоклатими стълбове в новостроящата се сграда. Както навсякъде тъй и тука ще се намерят рушители, в повечето случаи несъзнателни проводници на известни отрицателни сили и затова подбора на хората, които ще влязат като постоянни и редовни членове на трудовата задруга трябва да бъде извънредно строг като при това се предвижда известен стаж - една, а при нужда и повече години за опознаване и проучване наклонностите и характера на кандидата. За членове на задругата, която, до колкото това е възможно, трябва да представлява и едно общежитие, трябва да се подбират хора, които си хармонират по характер и които имат еднакъв мироглед и разбиране по най-важните въпроси на живота.

При това положение ясно е, че за сега, трудовата братска задруга се намира в своя първоначален етап - в периода на опита, на пробването нейната жизнеспособност. От резултатите на този именно опит ще зависят нейното бъдеще развитие и успехи. Затова не трябва да се бърза - осъществяването на идеята за задругата трябва да бъде плод на дълъг процес от предварителни проучвания и обмисляне.

Пречки ще има, и неуспехи ще има, но една жива вяра и една непоколебима воля, ще преодолеят всички трудности.

Бъдещето е на задругата. Въпреки всичко тя е, която ще се наложи в живота, защото само тя може да установи хармония в него и да разреши крещящите му противоречия. Дали по-рано или по-късно ще стане това, зависи от нас, хората - т.е. от нашето съзнание и постъпки.

Но ако ние се противопоставяме на изискванията на живота, ограждайки се в тесните граници на личното егоистично съзнание, животът ще намери пътища, по които да наложи своето.

Пречките и трудностите при изграждане на братската задруга са преди всичко вътрешни - лежат в съзнанието, характера и склонностите на хората. Натам трябва да бъдат насочени всички усилия.

Издигането на съзнанието, приобщаване личното, индивидуалното съзнание към колективното, към космичното дори, съзнание - това е днес най-важната задача на живота.

Външните трудности и задачи, пътищата, по които ще се формира, организира и легализира достигнатото като резултат и на колективното съзнание, на общия идеал и стремежи, са неща, с които, сравнително леко ще се справим.

Трудовата задруга е едновременно резултат на издигнатото съзнание и средство за неговото по-високо издигане.

Тя е разрешение на болния социален въпрос и отговор на належащите нужди на времето. Тя е реализация на идеала за истински нов живот.

Сава Калименов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×