Jump to content

102. Полемика с проф. Стефан Консулов. Бележки на съставителя д-р Вергилии Кръстев. Статията „Научни и ненаучни обяснения на живота“


Recommended Posts

102. ПОЛЕМИКА С ПРОФЕСОР КОНСУЛОВ

В.К.: Кога ви дойде идеята да ги съберете всички броеве на вестник „Братство” и подвържете? С.К.: Ами как да Ви кажа, аз нали все пак това е един мой труд така, пожелах да ги събера и това е единствения ми останал така, може да се каже пълен екземпляр. Другият, който беше малко непълен, както казах, дадох го на един приятел и там изчезна.

В.К.: Тука виждам вестник „Братство”, брой 214, „Научни и етични основи на вегетарианството" от Пампоров. Имаше ли в Севлиево вегетариански ресторант? С.К.: В Севлиево имаше вегетариански ресторант в едно доста отдалечено време, то беше непосредствено след първите години след Първата световна война. Беше основан вегетариански ресторант от вегетарианци. Готвач имаше отвън, дошъл Борис Биров беше, други са били, Кадънков Кръстю. Имало е известно време, но не е могъл да се удържи дълго време. По-дълго време имаше в Търново, в Габрово също, но и те след време така един по един не можаха да устоят вегетарианските ресторанти. Севлиево е малък град, по-трудно е.

В.К.: Сега виждам в другите броеве 214-215 продължава Влад Пашов да пише Астрологията. Тука на Стоицев има съобщение за „Проблема на храненето”. С.К.: Да, ние я издадохме. Ние му я издадохме. Тя като наше издание беше. Не помня тези инициали на кого са, защото то много време минало. В.К.: Прави ми впечатление вече, че вестника набира повечето за Учителя от някои приятели тук. Влад Пашов продължава. С.К.:

B.C. Недев, ами как да ти кажа, това е едно момче, което дойде от тия търновските села там, от Дъскот ли, кое точно беше, не беше май Дъскот, друго беше и като студент тука бе направил контакт с мене и така ми пращаше стихотворения, които печатах и по-късно ги издадох. Голяма част от тях в една книга, как беше книгата?

В.К.: Сега тука виждам вестник „Братство”, брой 221, „Науката и живота", статия и полемика с някакъв Консулов. С.К.: Консулов, да. В.К.: Тука един диалог със Стефан Консулов. С.К.: Трябва да е накрая. А, защо го няма? А, може да следва в другия брой 222. В.К.: Да. С.К.: Следва, той ще е в следния брой. „Науката и живота" ще го търсим в другия брой. Ето го. А, това е мой, бе. Чакай да видим. „Науката и живота" -

C. Калименов. Да, мое е. В.К.: Това е един диспут с него. С.К.: А, виж какво, тоз човек после се обърна. Той влезе в Братството, стана ученик на Учителя и съм го намирал, запознах се лично с него при брат Боев. Той имал такива опитности, че възприел окултизма тоз човек, който беше един голям борец против окултизма. В.К.: А, той беше против окултизма. С.К.: А стана подръжник. Аз тук му опонирам като противник на окултизма със статията „Науката и живота", в брой 221. Той после стана подръжник, влезе в Братството и голямо приятелство с брат Боев има. Намирам го веднъж при брат Боев и ме запознава с него, точно този човек. В.К.: Значи тоя, не се ли сети, че си писал срещу него? He. С.К.: А, той нито ще е знаел, то няма значение, нали.

В.К.: Тука „Бъдещето на Славянството", брой 222. С.К.: „Науката и живота”, то продължава и тука в брой 222.

БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

1. За професор Стефан Консулов виж „Изгревът", том VIII, с. 468-472 под № 31.

2. За професор Стефан Консулов виж „Изгревът”, том III, с. 119-120.

3. Професор Стефан Консулов срещу теософията и Всемирна летопис” в Изгревът, том XV, с. 768-777.

4. „Кой е професор Стефан Консулов?”, виж „Изгревът", том XV, с. 810.

5. Представям статия на проф. Консулов напечатана в сп. „Природа и наука”, год. 8, 1937-1938, юни, кн. 10 - „Научни и ненаучни обяснения на живота”.

СТАТИЯТА

„НАУЧНИ И НЕНАУЧНИ ОБЯСНЕНИЯ НА ЖИВОТА” ОТ СТЕФАН КОНСУЛОВ

НАУЧНИ И НЕНАУЧНИ ОБЯСНЕНИЯ НА ЖИВОТА

проф. д-р Ст. Консулов Природа и наука. Г. 8, кн. 10, юни 1938, с. 145-147.

Да опознаеш същността на живота, това значи да опознаеш своята собствена съдба, да опознаеш неизвестното бъдеще след смъртта. Кой, млад или стар, не е блъскал ума си над тези въпроси? Какво съм аз, какво ще стане с моето „аз”, когато някога умра? Това е било въпросът на въпросите в миналото, такъв ще си остане той и в бъдеще. И философията и науката векове наред са се мъчили да го разрешат, но в края на краищата ние си оставаме там, дето бяхме някога.

Като изследваха живота, отдавна още хората на науката намериха, че и там са приложими законите на физиката и химията: човек чрез храната вкарва в себе си точно толкова енергия, колкото изразходва, и той в това отношение е нещо като машина. Но къде е тогава разликата между живата и мъртвата машина? - Като не можаха да намерят друга разлика, допуснаха, че в живата машина, покрай другите познати нам сили, действува и една особена сила, живата сила. Така в науката се роди витализмът. Когато, обаче, подложиха на опитна проверка тази теория за живота, тя не можа да издържи. Ако живата сила съществува, за да движи живота, защо са тогава другите сили? Щом другите сили обгръщат всичката енергия, която проявява човек, къде е тогава енергията на живата сила? - Самите привърженици на витализма трябваше да се отрекат от своята теория.

Щом в живота няма специална жива сила, остават значи там пак само обикновените сили в мъртвата природа. Човек, следователно не е нищо друго, освен една машина, наистина много сложна. Така се дойде до крайния материализъм: всичко в живота да се обясни само с физика и химия. Наистина, като изследваме обмяната на материята и на енергията в живота, ние потвърдяваме напълно приложението на законите на физиката и на химията и по отношение на човека. Но въпросът е другаде: с прилагането на законите на физиката и химията при обмяната в човека, изчерпва ли се всичко в човека? Всеки има съзнанието за своето „аз". Какво съм „аз", съзнанието за моето „аз"? Това физика и химия ли е? А то е, което ме интересува, не това, как едно вещество преминава в друго в моето тяло. Какво става именно с това съзнание за моето „аз”, когато умра? Какво е отношението между съзнанието за моето „аз” и химическите процеси в моето тяло?

Поставят ли се така въпросите с материализма по-напред не може да се отиде. Той си остава за нас само една основа за разработка на достъпното в живота, но с него не можем да се доберем до крайната същност на живота. А тя е нашата цел.

На наше време видни хора на науката, като изследват възможното за изследване в живота по пътя на материализма, приемат логически съществуването там и на нещо в повече отколкото в мъртвата природа, без обаче да могат да кажат какво е това „нещо”. Нарекоха го ентелехия, нещо, което дава характерното на живота. Това са неовиталистите. С неовитализма някакъв особен напредък не се прави, с него, обаче, се подчертава вече по научен път, че ние трябва да правим разлика между това, което става в мъртвата природа от една страна и в живота от друга и че не бива да очакваме разрешението на въпроса за живота само по пътя на изследване на материалните процеси.

Така хората на науката стигнаха днес до скромното признание, че поне на наше време, науката не може да ни даде отговор на най-големия въпрос, който вълнува всеки човек. Хората с научен дух се примириха с това признание. Но онези, които стоят далеч от нея, търсят отговор на въпросите, макар и да не съдържат те нищо научно в себе си. Така са се създали, независимо от науката, редицата ненаучни обяснения за същността на живота. Още пещерния човек си бе представил, че когато спи, неговото „аз” излиза от тялото, пътува далеч и после пак се връща в тялото, за да го събуди. Съществуването на такава душа, която влиза и излиза от тялото, са приемали хората от всички векове. Едно подобно обяснение може да донесе успоконеие на търсещия човек, но то не е научно обяснение на въпроса.

Там, където спира науката, започва областта на религията. Всеки трябва да бъде свободен в своята вяра, която не търси чрез химията и физиката да доказва онова, в което се вярва. Науката пък нито доказва, нито отхвърля онова, което е извън границите на нейните методи на изследване. Хората на положителната наука с религиозни догми не се занимават, нито хората на религията с физика и химия.

Но има една категория хора, които искат да създадат нещо като „религиозна наука" или „научна религия". Такива са, например, тъй наречените теософи. Като слушате проповедите им, оставате с впечатлението, че те и само те са се добрали до някаква наука, непозната нам, с която обясняват всичко в живота, всичко в религията, всичко на този и на онзи свят. И много наивни хорица, жадни за нещо ново, ги слушат. За тях логиката на чистата наука не е задължителна, затова и „обясненията” им за живота са пълни със смешни измислици.

Има ли някаква полза от такива ненаучни опити за обяснението на живота? Когато наивните хора си създават своите представи за караконджули, за змейове, за дяволи с опашки, с това допринася ли се за обяснението на живота и на смъртта? Така е и с ненаучните обяснения на живота. Разликата е само в това, че тук се употребяват научни фрази и простият човечец си мисли, че това е някаква наука. Когато пък един човек на науката се спре върху техните писания или приказки, изведнъж става ясно, че тук се касае само за плод на фантазията или пък за мошеничество. От това някои правят занаят, с такава „наука” те си изкарват хляба.

Човешкият дух винаги се е стремил и ще се стреми към разрешението на въпроса на въпросите: какво е всъщност животът, какво съм аз, какво става със съзнанието за моето „аз” след смъртта? До днес положителната наука не е могла да се справи с този въпрос и затова истинският човек на науката скромно ще каже: това е най-великата тайна на природата, която стои забулена за мене.

Забележка на съставителя:

Отговорът по тази статия виж във вестник „Братство”, брой 221 от 26 юни 1938 г., от Сава Калименов, публикуван в точка 103.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...