Jump to content

103. Статията „Науката и живота“ / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 221, 26.06.1938, с. 1.


Recommended Posts

103. СТАТИЯТА „НАУКАТА И ЖИВОТА”

ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

НАУКАТА И ЖИВОТА

Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 221, 26.06.1938, с. 1.

В последния брой на сп. „Природа и наука”, уважаемият г. проф. д-р Ст. Консулов излиза с една статия на тема: „Научни и ненаучни обяснения на живота”, в която, след като разглежда някои досегашни опити на учените да хвърлят светлина върху същината на живота, да отговорят на загадката: „какво съм аз, какво става със съзнанието за моето „аз" след смъртта?” - идва до заключение, че до днес положителната наука не е могла да се справи с този въпрос, и затова истинският човек на науката ще каже: това е най-великата тайна на природата, която стои забулена за мене”.

Вън от това, г. Консулов тегли една строга и според неговото мнение, абсолютно непреодолима граница - истинска бездна - между науката и религията, защото: „хората на положителната наука с религиозни не се занимават, нито хората на религията - с физики и химия”. Следователно, всички днешни и бъдещи опити да се хвърли мост между наука и религия, да се хармонират и изравнят, да се обхванат от една по-висока точка, в един общ синтез, вечните истини на живота, безразлично дали те спадат към областта на науката или на религията или, както се изразява г. Консулов, да се създаде нещо като „религиозна наука" или „научна религия” - са предварително осъдени на неуспех. Науката винаги ще си остане само наука, а религията - религия. Между тях допирни точни няма и не може да има. Защото едната борави с опита, а другата строи своите системи в областта на вярата. Тези, които търсят връзка между науката и религията, са или фантазьори или чисто и просто „мошеници”. Техните думи и писания, именно, представляват „ненаучните обяснения на живота”.

Ние не ще се спираме да питаме г. Консулов - кое е това „научното" обяснение на живота? - Има ли такова? - Защото сам той признава, че такова няма: „Науката не може да ни даде отговор на най-големия въпрос, който вълнува всеки човек. „Хората с научен дух се примириха с това признание”. Следователно, тази наука, от името на която г. Консулов говори, такава каквато той я познава и доколкото той я познава, твърди, че „поне на наше време” тя не може да обясни живота, не може да даде едно задоволително обяснение на същината на процеса на живота, не може да отговори на въпроса: „Какво съм аз, какво ще стане с моето „аз когато някога умра?”, не може със своите опити, със своите физически и химически процеси да обясни тайната на съзнанието и мисълта на човека.

Това нас, подръжниците на спиритуалистичното или по-право, на синтетичното, цялостното схващане на живота, е вече доста много. - Да признаеш, че не знаеш нещо, това е първата сигурна стъпка към неговото познание. Както Сократ в своето „незнание” е знаел много повече от своите „знаещи” съвременници, така и учените, които признават че „не знаят”, изглежда са много по-близко до истината, отколкото тия, които твърдят с пълна сигурност, че „знаят” - какво, че живота не е нищо друго освен физикохимически процес, че съзнанието и мисълта се отделят от мозъка, както жлъчката от черния дроб, че „духът” е само една функция на материята, т.е., че чисто и просто, никакъв дух не съществува, а съществува само една вечна вездесъща и всемогъща материя, която твори всичко, от която произлиза и към която се възвръща всичко, което е твърдението на материалисти, учени и неучени.

Да кажеш, че не знаеш, е много повече, отколкото, чисто и просто, да отречеш съществуването на духа, и с това, спокойно, безгрижно и леко да освободиш ума си от тежката задача за разрешаване загадката на живота. Да кажеш, че не знаеш, това значи, че си на прав път - то значи, че си скъсал с материализма, който твърди, че „знае”. И ние най-искрено поздравляваме г. Консулова за неговото смирение пред великата загадка на живота, отличителен белег на всеки истински учен и за неговата доблест да отхвърли твърдението на материализма, че „всичко в живота може да се обясни само с физика и химия".

Но да кажеш, че не знаеш, значи същевременно да оставиш въпроса открит! То значи да продължаваш да работиш, да търсиш, да се стремиш да разкриеш скритата истина. Да кажеш, че не знаеш, не значи, че с това трябва да туриш бент, преграда на всеки човешки стремеж към повече знание в дадено направление. Да кажеш, че не знаеш, че трябва да издадеш присъдата на някакво съдбоносно „вето”, което забранява всяко придвижване напред от точката, на която ти си застанал. Да кажеш, че не знаеш - колкото благородно и доблестно да е само по себе си това - съвсем не значи да забраниш на другите да се стремят да узнаят това, което ти не знаеш.

А тъкмо това, струва ми се, прави г. Консулов в поменатата статия, като пише, че докато „хората с научен дух се примириха с това признание” (за незнанието), то „онези, които стоят далеч от нея, търсят отговор на въпросите, макар и да не съдържат те нищо научно в себе си”. Или, с други думи, „хората на науката” престанаха да търсят истината по най-важния въпрос на живота - въпроса за самия живот - примириха се със своето незнание, и само тези, „които са далеч от науката" и независимо от нея, продължават да търсят, продължават да се стремят към истината и в своето търсене те създават „редицата ненаучни обяснения за същността на живота”.

Това очебиюще противоречие, в което г. Консулов неволно е навлязъл, в стремежа си да разграничи „научните и ненаучни обяснения на живота”, не може да задоволи ничия логика.

Може ли учените да се откажат да търсят истината, защото, както заявява г. Консулов, науката нито доказвала, нито отхвърляла онова, което било извън границите на нейните методи на изследване, и защото „хората на науката с религиозни догми не се занимават"?

Но, преди всичко, тук въпроса съвсем не се касае до някакви религиозни догми!

Тук въпроса е за самия живот. Това е най-капиталният, най-важният, най-болният, съдбоносният въпрос на живота - въпроса за себепознанието и познанието на същината на живота, това е „въпроса на въпросите", както се изразява сам г. Консулов.

Може ли науката да го изостави?

И наистина ли го е изоставила тя?

Но, преди всичко, що е науката? И кой я представлява?

Можем ли да отъждествим науката с един или с известен брой учени, които имат едно или друго схващане по въпросите на живота?

Можем ли да я ограничим в рамките, които един или друг учен й дава?

Кой може да говори от името на науката?

Г-н Консулов е един учен. В това не може да има никакво съмнение. Но той не е науката. Той не може да представлява цялата наука. Неговите думи не могат да се считат като непогрешим извод на самата наука, на цялата наука, на истинската наука.

Науката е нещо много повече от това, което един човек, колкото и да бил той учен, може да ни даде.

За науката граници няма и не може да има. Смешно е да й се налагат такива.

И ние твърдим, че науката, в лицето на редица свои първи представители, е навлязла отдавна в тая област, която г. Консулов като че ли счита за „ненаучна”, за „terra incognita”, за „забранена зона”, за област, в която само простите, суеверните или мошениците навлизат. Това е тази област на живота, въз основа на чието изследване, професора, от Дублинския университет Сър Уйлям Барет, в своята книга „На прага на невидимото” ясно и категорично заявява: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала, по експериментален път, съществуването на една нематериална същност, на една душа у човека. Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят, от живи и инттелигентни същества, които могат да влязат във връзка с нас при известни условия”.

В следния брой ще видим докъде се простират завоеванията на положителната наука днес, в това направление и дали, наистина, както казва г. Консулов, „съществуването на такава душа, която са приемали хората от всички векове” е ненаучно обяснение на живота.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...