Jump to content

105 Статията „Науката и живота”, продължение / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г 10, бр. 222, 10.07.1938.


Recommended Posts

105. СТАТИЯТА

„НАУКАТА И ЖИВОТА” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

Продължение

НАУКАТА И ЖИВОТА

Какво говорят фактите

/продължение от брой 221/

Братство, Севлиево. Г. 10, брой 222, 10.07.1938, с. 1.

Не е възможно в една малка статия, като настоящата, да се даде пълно и системно изложение на безбройните факти, които оборват материализма и изграждат непоколебимата основа на спиритуализма; затова ние тук ще се постараем да хвърлим един съвсем кратък, непълен и бегъл поглед върху трудолюбивите и многостранни изследвания на множество учени в областта на скритото, невидимото и непознатото, отричано от мнозина, но все пак реално съществуващо.

Преди всичко, ние искаме да подчертаем, че тук въпроса съвсем не се отнася до думи - до теории и словопрения, до схващания и умозаключения, а до самите факти.

Убежденията и разсъжденията на хората - били те учени или неучени - са едно, а фактите са съвсем друго нещо. Ние, колкото и учени да сме, можем да си живеем в течение на десетки години в един свят на собствени представи за живота, но самият живот, живота на фактите, е нещо друго.

Следните думи на големия английски физик - Сър Алфред Ръсел Уолес - ще ни покажат какво нещо именно са фактите: „Аз - казва проф. Уолес, бях един тъй строг и краен материалист, че не можех да допусна в мисълта си и най-малката представа за съществуването на нещо духовно, за нещо повече от материя и механическа енергия. Фактите, обаче, са нещо упорито. Моето внимание първом бе привлечено от едни дребни наглед, но необясними явления, констатирани в семейството на един приятел. Моето желание да зная и моята любов към истината ме подтикнаха да направя една анкета. В течение на тази анкета аз констатирах, че фактите стават все повече и повече обширни, все повече и повече разнообразни, все повече и повече отдалечени от това, което учи съвременната наука и с което се занимава съвременната философия. Те ме победиха, те ме заставиха да ги приема като факти, дълго време преди да мога да им дам съответното спиритуалистично обяснение. Тогава, в системата на моите схващания и мисли, нямаше място за тях. Малко по малко, обаче, такова място се образува".

Преди всичко, фактите, които известният професор по физиология Шарл Рише можа да наблюдава и проучи, доказаха, че у някои лица, съществува една способност, наречена от него „шесто сетиво", с което те виждат, чуват и узнават неща, които с нашите обикновени пет сетива не можем да доловим. Това не е теория, а факт, обоснован и доказан с множество най-грижливи наблюдения и експерименти.

Следователно, има хора, които освен с обикновените пет сетива, с които разполагат всички, разполагат и с други средства за познание на заобикалящата ги действителност, могат да проникнат в един свят, който е скрит за другите. Ясно е, значи, че днешната положителна наука, по един много експериментален път, по пътя на необоримите факти, дойде до признание на ясновидството, за което окултизмът говори от толкова векове.

Защото, какво друго, ако не начални стадии на ясновидство са проучените от Ш. Рише случаи в неговата книга „Шестото чувство”?

Разбира се, това е само една стъпка, малка стъпка на съвременната наука, към познание и признание на великите и вечни истини на живота, така както ги познава от векове окултната наука.

Разбира се, това е само една стъпка, малка стъпка на съвременната наука, към познание и признание на великите и вечни истини на живота, така както ги познава от векове окултната наука.

Ето, обаче, че по пътя на опита, по чисто експериментален път, учените, за които забранени зони не съществуват, които не се страхуват да навлязат в областта на „тайнственото”, сполучиха не само да отделят т.н. човешка душа, т.е. съзнанието, азът, заедно с астралното и етерно тела от физическото тяло, но и да ги фотографират поотделно. Първите сполучливи опити в това направление, направени от полковник де Роша, бяха подети, разширени и углъбени от Хектор Дюрвил и Шарл Панелен и могат да бъдат проучени подробно от всеки в книгата на последния „Ме-tode de dedoublement persone!”. „Душата” т.е. самият човек - съзнанието, азът е нещо отделно и независимо от физическото тяло. Това е един факт, това е една истина, доказана по строго експериментален път и ако някой се съмнява в това, преди да го отрича, нека проучи съчиненията по тези въпроси на горепоменатите учени.

Отдавна преди това, тримата английски учени Майерс, Гърней и Сидуйк, в 700 страници на своя труд за „Човешката личност" представиха на тези, които се интересуват необорими доказателства за запазването на човешката индивидуалност след разпадането на физическото тяло.

Работите на професорите Уйлям Барет, Алфр. Уолес и Оливер Лодж и тримата първостепенни учени, в същото направление, затвърдиха стъпките на експерименталното изследване в тази област и доказаха окончателно великата и вечна истина за съществуването на душа, отделна и независима от физическото тяло.

Ние няма да се спираме да изброяваме подробно многобройните сродни факти натрупани и изследвани в последните 50 години от проф. Крукс, проф. Аксаков, проф. Боцано, проф. К. Фламарион, проф. Бойрак, проф. Уйлям Джеймс, проф. Ломброзо и мн. др.

Ако българските учени не ги познават и не ги признават, то толкова по-зле за тях. Защото това съвсем не показва, че тези факти не съществуват.

Наистина, не са само българските учени, които ги отричат и неглижират. И в странство има много учени, които държат същото поведение.

И затова проф. Лодж с право казва: „Науката още не е добила своята свобода. Все още съществуват области на изследване, които не са популярни, все още съществуват предмети, за които е забранено да се говори”.

Това неестествено и противно на всякакъв разум, на всякаква логика държане на голям брой съвременни учени или само образовани хора, ние не можем да наречем другояче, освен страх от истината. Да, това е чисто и просто страх пред истината - да не разруши техните любими кумири, техните близки до сърцето им схващания, техния вкостенел мироглед, с които те са живели десетки години, с които са се сраснали и с които не искат и като че ли не могат да се разделят.

Този именно подсъзнателен страх от истината, който се проявява в едно презрително и пренебрежително обръщане гръб на фактите, кара днешните учени и интелигенти да считат, че има области на живота, в които е срамно и унизително за тях да навлизат.

Срамно, унизително и недостойно е за днешния „учен" и „интелигент” да се занимава сериозно с въпроса за безсмъртието на човешката индивидуалност, с въпроса за съществуването на душа, независима от тялото!

Това било област за фантазьорите и шарлатаните! Свещена простота!

Простота, която изпълва сърцета и умовете на учените и интелигентите повече, отколкото тия на „простия” народ!

Ние видяхме, обаче, макар и в няколко кратки примери, че истинските учени и истинската наука никога не са дохождали до това фалшиво положение, да отрекат сами себе си, като се откажат, чисто и просто, да се занимават, да изследват и проучват една обширна област на живота, едно безкрайно количество от факти, само затова, защото тия факти влизат в противоречие с установените схващания. Или, както казва г. Консулов, „защото били извън границите на нейните методи за изследване”.

Не! Науката още не е дошла до това положение, да сложи такива неестествени граници на своята дейност. Ако има учени, които се страхуват да навлязат в „забранената зона", то има и такива, за които подобен страх е с нищо неоправдан фалимент, с нищо неоправдано бягство пред свещените задачи на науката.

Служейки си напълно с научните методи на прякото наблюдение и експеримента, тия учени, стъпка по стъпка, доказаха по неопровержим начин съществуването на „душата”, независимо и отделно от физическото тяло и с това опровергаха твърденията на материализма, че това било „ненаучно обяснение на живота”.

Науката, която искрено и незаинтересовано търси истината, не е спряла и няма никога да спре пред каквито и да било изкуствени, фалшиви прегради. Тя не е замръзнала в една точка и по въпроса за безсмъртната душа на човека.

Твърдението на г. Консулов в този смисъл е несъстоятелно и не отговаря на действителното положение на нещата.

С. Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...