Jump to content
Ани

109. Годината на Големия брат.

Recommended Posts

109. ГОДИНАТА НА ГОЛЕМИЯ БРАТ

В.К.: Тука виждам една статия на Георги Радев във вестник „Братство", брой 235, „Балансът на съвременната цивилизация".[2] Какво ще ми кажете за него? Можете ли да си спомните някои опитности. С.К.: Сега специално за тази статия нищо не мога да кажа, защото аз съм забравил, но иначе може да се произнеса както не само аз, но и други ще се съгласят, че той беше между нашите млади хора така най-изтъкнат, като най-голям интелектуалец, с най-много познания, с владеенето на най-много езици, най-много различни науки така. Не само се беше ограничил, но между другото докрай всички други науки, даже и с музика се занимаваше, понеже нали виждал съм, оркестър имахме братски там. Той свиреше и в оркестъра, на виолончело, макар че същевременно го занимаваха много още науки, та той беше за нас голям авторитет де, но както казахте и той сбърка някъде. Той в Севлиево идва, когато му печатихме книгата, която беше сборник от негови статии, почти всички печатани в „Житно зърно”, заглавието й беше „Пътя на звездата”. Понеже това заглавие беше на една от статиите, затуй той я беше озаглавил така. Та той стоя, докато изкараме книгата у нас, за да я коригира. Това беше неговото престояване. Сега във връзка с това мога да кажа, че и брат Боев ни е гостувал на два пъти, обаче не за да печатаме, а за да пишем. Понеже тука не са му давали възможност да пише. Стаичката му беше в центъра на Изгрева, кой от къде мине, от центъра или от провинцията, ще трябва да се отбие при брат Боев за няколко думи, брат Боев трябва да го посрещне и той не може да си гледа работата. И затуй, дали Учителя му даде тази идея, той гледаше, когато има важна работа да избяга някъде настрана, да не го знаят къде е, та на два пъти е идвал в Севлиево, така гостувал е у нас, за да може да се съсредоточи, да пише така. Иначе на Изгрева му беше много трудно, освен откъслечни работи или да речем нощем да работи. Иначе квартирата му всеки ден все бе пълна с хора. Ти виждаш, че и тука при мен идват посетители ненадейно, приемам ги. В.К.: При него имаше много хора. С.К.: При него всички приятели, никой не е пропускал да отиде.

В.К.: Тук виждаме вестник „Братство”, брой 236, една статия на Неделчо Попов „Пролет в пролетта”. Той също се е занимавал с печат. Какво ще ми кажеш за него? С.К.: Неделчо Попов беше един пак от младите хора измежду нас. Той имаше някаква служба в Държавната печатница, дали счетоводител беше, дали нещо експерт беше там, не знам, но доста голяма служба беше в Държавната печатница, като че ли беше оценител на книгите там. И доколкото си спомням по-късно спомогнал е така за отпечатването, когато са печатили някои по-големи работи в Братството, той така е спомогнал. Сега по какъв начин не зная, но може би и при отпускане на хартия или други работи, знам, че е съдействувал. Той почина доста рано този човек. Помня го, обаче не съм имал постоянен контакт. Това е Неделчо Попов. Не е тука вече на земята.

--------------------------------------

[2] Забележка на съставителя. Прилагаме въпросната статия, публикувана във вестник „Братство" от 26.11.1939 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×