112. Кой движи световните събития? Статията „Кой движи световните събития“ / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г.11, бр. 240, 14.05.1939, с.1

[Ани]

112. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ

В.К.: Вие, последователите на Учителя, бяхте свидетели на много политически събития по негово време. С.К.: Бяхме. На мнозина каквото каза, това се и сбъдна. Така се развиха събитията. Господ ги управлява. В.К.: Господ и Учителят. С.К.: Господ, Бог, Учителят.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 237, „Изгрев - градът на слънцето" (В „Братство", брой 226 от 22 март 1939 г. има същата статия „Изгрев - градът на слънцето”). С.К.: Елисавета Кидалова. Абе, виж какво, тя е рускиня от емигрантите, така беше малко по-възрастна от мене, библиотекарка е била в Белград, обаче като окултистка е привърженица на Учителя. Тя много е писала за Учителя. Аз съм помествал много нейни статии в брой 229, 230, 235. В.К.: Идвала е на Изгрева при Учителя, нали? С.К.: Да бе, една от нашите сестри.

В.К.: „Живите сили на слънцето". С.К.: Това е на Георги Радев. Ний ги печатихме, то второ издание е нашето. Първото издание го издаде един наш брат в Лом. Туй второто издание ний го издадохме. В.К.: „Пътят на звездата" значи, това е за което... С.К.: Това е, за което казвах за Георги Радев, когато идва в Севлиево, той стоя докато излезе книгата.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 239, К. Величков. Кой е тоя К. Величков? С.К.: Той е един наш брат, май от Ямбол беше. Той ни го дава туй някакво преживяване, „Сън и будно състояние”.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 240, „Кой движи световните събития?”. С.К.: Беше 1939 г., Учителят говори за световните събития, които трябваше да дойдат. По това време в Германия дойде Хитлер. Всички говореха, че той движи световните събития. Но друг беше, който ги движеше. В.К.: Пишеш за Хитлер. С.К.: Не специално. Аз ти казвам, понеже годината посочва във връзка с какво е писана статията. С туй, че хората са си мислели различни неща, даже гледай какво, даже и между нашите хора, този дето умря скоро д-р Методи Константинов. И той си мислел, че Хитлер, това е то, свърши се, няма нищо друго освен Хитлер. И ходил при Учителя и Му казва, че иска да напише той хвалби за Хитлер. А Учителя му рекъл: „Хитлер е един глупак и който иска да го възхвалява е по-голям глупак от него”. Тъй му казал Учителя. В периода, когато Хитлер беше в най-големия си възход. В.К.: „Практическа граматика на есперанто" - Емил Стратев. С.К.: Обесиха го този. Обесиха го. Той е, чакай сега, как беше. А, той,беше женен за Гита, сестрата на жената на Атанас Николов. Тя беше още жива, неговата жена, казваше се Лили. Абе виж какво, този човек есперантист така, обаче взел е участие в това, някакво разузнаване против германците, във връзка с руската разузнавателна дейност е бил и още няколко души са ги хванали германците и ги обесиха тука. Та той беше във връзка с Атанас. Аз лично не съм във връзка с него. Атанас изглежда на него му пращаше да преглежда текстовете, да ги ревизира и тази негова граматика напечатихме, обаче обесиха го тогаз, преди 9.IX.1944 г., фашистите го обесиха.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 241. Тука пак има на Георги Радев „Има ли днес пророци и светии”. С.К.: Из книгата „Пътя на звездата” от там е. В.К.: Все пак един малък град, какъвто е Севлиево. С.К.: Да, да, все пак, да. В.К.: Не е малко направено и създадено.

В.К.: Вестник „Братство”, брой 246, „Война, в която ще има само победени” от Георги Радев. На 1.IX. 1939 г. Германия нападна Полша и започна Втората световна война. „Ако има победител, то той ще бъде самата война. Днешната война ще победи всички”.

СТАТИЯТА „КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ”

ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ?

Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 240,14.05.1939, с. 1.

Обикновеното, всеобщо разпространено схващане е, че големите събития в света се движат от стопанските и политически интереси на народите, чиито изразители са съвременните техни водачи.

Без да отричаме голямото значение на политическите и стопанските интереси на народите за развоя на световните събития, без да умаловажаваме и ролята, която играят във времена като нашите отделните личности, издигнали се, благодарение на своите ум, енергия, воля и проницателност, до степента на водачи, ние само ще подчертаем, че освен това, което е на лице и което всички виждат, освен тия видими интереси и видими водачи, съществува и нещо друго, нещо скрито, нещо, което стои зад видимото и което е истинския двигател и първоизточник на всичко, което става на световната сцена.

Казва се, че „историята е учителка на народите" и това е напълно вярно. Също така, и това което става днес по света е един пълен със съдържание урок за хората и народите. И ние ще подчертаем, че тези уроци не са случайно следствие на механическия развой на събитията, а са напълно съзнателно и разумно дадени на човечеството за негово поучение и поука.

Целта на световните събития, скрития смисъл на историческия развой, обединяващата нишка между отделните исторически процеси -това е, в своята основна същност, възпитание на човечеството, възпитание на народите, които биват водени, изпитвани, подтиквани, от различните събития, към все по-зряло, към все по-мъдро и по-правдиво разрешение на въпросите, които се представят пред тях.

В живота има много „несправедливости". Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост. И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите.

Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка.

„Несправедливостта” е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел - да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак.

Щом това е така, ние трябва да научим добре, колкото се може по-добре урока, който историята ни дава. Научим ли го както трябва, нека не се съмняваме, че „несправедливостта” ще бъде премахната, че страданието ще премине, че злото ще се свърши.

Това, което стана и става с нас, това, което стана и става навсякъде по света, не е само резултат на груби, земни сили, не е само следствие на надмощието на оръжието на тогова или оногова. Не е грубата сила, която стои в основата на всичко, не тя разрешава въпросите, не тя движи събитията в една или друга посока.

Във всичко това има един скрит смисъл. Във всичко това има една невидима ръка. Във всичко това има една друга Сила, много по-мощна от всички земни армии, взети вкупом.

Историята учи народите. Тя ги е учила вчера, учи ги и днес. Тя ги учи да изправят своите грешки. Учи ги да разберат единството на интересите си. Подготовлява съзнанието им за онова велико бъдеще, което идва и в което обединеното и свободно човечество ще се радва на плодовете на своя труд, вместо да се самоунищожава.

Под лъчите на тази светлина, няма трудна задача, няма безизходно положение, няма неразрешим въпрос в живота на народите. Когато светлината те озари и от най-трудното положение ти ще намериш изход. Научи урока на историята, слушай гласа на Провидението, върви по правия път и не се съмнявай, че ти ще изведеш своя кораб на желаното пристанище.

Търпение, самообладание, вяра в Провидението; разумност, предвидливост и добра воля - останалото ще извърши Този, който знае да върши всичко много по-добре от всички нас.

Сава Калименов