Jump to content
Ани

114.5. На изпращане французите. Приветствие към Учителя. Изгрев, 28.8.1939 г.

Recommended Posts

114.5. НА ИЗПРАЩАНЕ ФРАНЦУЗИТЕ

ПРИВЕТСТВИЕТО ИМ КЪМ УЧИТЕЛЯ

Изгрев, 28.VIII.1939 г.

Скъпи Учителю,

Голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големите промени, които ще станат в нашия живот, когато ще бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри.

При нашето пребиваване, ние бяхме приети и обиколени с толкова доброта и благосклонност, че не знаем вече как да изразим нашата признателност и симпатия.

Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни за да изкажем това, което нашите души са изпитвали всеки ден, при общение с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем един с други, но въпреки това. нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега.

Напред на хоризонта ние виждаме големите задачи; които има да изпълним между нашите братя-човеци и естествено пред нас изпъква слабостта на нашите лични, индивидуални средства. Въпреки, че нашите желания са добри и честни в основа, но когато наблюдаваме с откровеност нашата практика в живота, ние намираме и в най-малките си действия толкова слабост и празнини и погрешни постъпки, че понякога мъгла ни обикаля, скривайки истинския път. Обаче в същия момент когато се изразява нашето мнение от самите нас, в светлината на истината ние откриваме това, което в действителност е истинско братство. Това откритие ще бъде големия урок на живота, който ние ще занесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че братството е една велика сила на новата култура, която иде. Без това братство, ние сме само едни индивиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота, когато обаче в братството всичко става възможно и всичко се нарежда. Когато ние се съединяваме сърдечно едни с други в нашите сърца, ние ставаме едно голямо тяло, живо, способно да предприема и разрешава най-трудните човешки задачи.

Сега всички ние чувствуваме, че братството не е само един хубав идеал, сближавайки мислите на хората, но че то е единствения път за прогреса на човека и единственото средство за разрешаване проблемите на нашия живот на земята.

Вървейки всички заедно, свободно и искрено съединени в истинско духовно братство, такова за каквото примерът ни е даден тук ние ще можем да реализираме малко по малко тази велика цел за мира между човеците - надежда на всички хора с добро желание във всички страни.

Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия мир. После ние ще се помъчим да бъдем работници на светлината. Ние ще започнем работа с доверие - без да чакаме другите да почнат.

Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще вършим добри дела - творчески и съграждащи, и достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тука, за да придобием кураж и вяра.

Ние ще си спомняме също за всекидневните постоянни усилия на нашите братя българи, събрани тихо за 40 години, под Вашето светло ръководство.

За да може един ден да се разлее върху земята Божията Любов, тъй както Бог ни е казал.

Учителю! С всичката си душа, с всичката си сила, ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в усилията ни към светлината и истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на земята, за доброто на всички хора.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×