Jump to content

117. Невежеството на учения и отрицанието на духовната същност на живота. Статията


Recommended Posts

117. НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ И

ОТРИЦАНИЕ НА ДУХОВНАТА СЪЩНОСТ НА ЖИВОТА

СТАТИЯТА

„НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ.

отговор на статия на психиатъра д-р Кирил Чолаков

срещу Учителя Дънов Продължение

НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ

/Продължение от брой 263/

Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 264, 12.05.1939/1940, с. 1-3.

В последния брой 5-6 на сп. „Душевно здраве”, редакторът на последното д-р Кирил Чолаков започва статията си под заглавие „Петър Дънов” със следните думи: „Проповядването на следовничеството на окултни и теософски учения, сами по себе си, като душевни прояви, вече свидетелствуват за психопатични заложби”. По-нататък същият, като отбелязва, че „значителен процент, сигурно повече от 15% на цялото население, е с психопатични заложби”. По-нататък същият, като отбелязва, че „значителен процент, сигурно повече от 15% на цялото население е с психопатични заложби”, заявява също така, че „трябва да имаме всякога предвид, че людете, които заемат челно място в културно-обществения живот на народите, обикновено са повече или по-малко с психопатични заложби. Нещо повече дори: творческият напор у всички гениални люде е бил подбуждан от психопатични заложби”.

Следвайки тия си основни твърдения, и обосновавайки се на привидни доказателства за „отчужденост от живота”, и на интерес и занимания с това, което според него било „нереално” а също така и на предположения за „халюцинации” и т.н., д-р К. Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати”, между които, доколкото си спомняме, то постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов. Във всеки случай, отделът „Именити психопати” в списанието му продължава и не се знае още кои даровити представители на човечеството ще имат честта да влязат в него.

Преди да се занимаем с доводите на К. Ч. относно психопатичността на окултисти и теософи изобщо и тъй като не ни е възможно да се спираме да оборваме поотделно всичките му аргументи и цитати, черпени, в по-голямата си част, от брошурите издадени „против дъновизма” от защитници на Православната църква, ние ще трябва да заявим, че чисто и просто, манията на д-р Кирил Чолаков да търси „психопатични заложби” в основите на творческото вдъхновение, в основите и на гениалните прояви на най-великите синове и представители на човечеството - самия този факт вече много ясно говори за някаква ненормалност, за някаква болезненост, за някаква „психопатичност” или най-малкото, за едно болезнено объркване на понятията и излизане из релсите на здравия разум.

Ние не можем да не признаем интелигентността, голямата начетеност и големите дарби на д-р К. Ч. в областта, която е избрал за свое призвание; ние не можем да не подчертаем, че той е създал и ръководи едно отлично и издържано във всяко отношение (като изключим само галерията на „Именити психопати”) списание; ние не можем, също така да отречем и стойността и последователността на неговата логика, която не би била повърхностна, не би била само видима, а би била безпогрешно вярна, ако животът, действителният живот, не съдържаше нещо повече от това, което нашият материалистичен век е свикнал да счита за реално и ако, освен всеобщопознатите и много добре познати на д-р К. Ч. истини и изходни положения на днешната наука и философия, не съществуваха още и такива, които не са познати или не са признати, защото все пак, еволюцията на научната мисъл върви, в известни направления, извънредно бавно, и защото хипнозата на материализма е сковала умовете на учени и неучени, на даровити и бездарни, на здрави и болни, на нормални и психопати.

Тъкмо там е голямото заблуждение, тъкмо там е основната грешка на К. Ч. както и на цялата безкрайна редица от мислещи като него, че всъщност, животът, действителният живот, съвсем не е само това, което всеки на пръв поглед вижда, а че той е нещо много по-дълбоко, нещо много по-велико и с много по-огромно съдържание, отколкото видимата за всички материалност. Тъкмо там е извора на всички заблуждения за днешните материалисти от всички видове и отсенки, че животът, реалният живот, не е само във видимото, а че той, всъщност, представлява една велика мистерия, крие в себе си големи, неподозирани от днешните „учени” тайни и че изобщо, той, животът, в своята същина и пълнота, е нещо съвсем друго от това, за което днешните учени материалисти си го представляват.

Той наистина е нещо много повече, нещо много по-велико и много по-дълбоко, от това което се съдържа в материалистическата представа за живота.

Ние нямаме намерение нито време да доказваме това си основно положение, нито ще правим някакви усилия в това направление. По-скоро тези, които отричат духовната същност, великата тайна на живота и съществуването на безброй загадки и непознати истини в него; по-скоро тези, които считат живота за някаква гола механичност, за някакво движение на слепи, несъзнателни сили; по-скоро тези, които отричат великата разумност и непостижимата целесъобразност в устройството на всичко, което животът обгръща, по-скоро те би трябвало да дадат поне най-малките доказателства в защита на своите голи, безосновни твърдения. Да отречеш духовната същност на живота, да отречеш неговите тайни и загадки, да отречеш съществуването на невидимия свят и продължаването на човешкия живот и индивидуално съзнание след разпадането на физическото тяло, това съвсем не значи да отречеш само окултизма и теософията, като ги заклеймиш с печата на психопатичността, а значи да отречеш дълбоките и трайни основи на всякаква религия, на всякакъв морал, на всякакъв разум и изобщо, да превърнеш живота на една непонятна безмислица, каквато той не е и не може да бъде.

Много естествено е след това, когато имаш в основата на своите знания това материалистично светоразбиране или, по-право, това материалистично неразбиране и непознаване великите и основни закони и истини на живота и света, много естествено е след това, сам да се заблуждаваш и да заблуждаваш другите на всяка крачка, без, разбира се, да желаеш това.

Всяко разглеждане, всяко изследване на които и да било важни въпроси на живота, всяко твърдение и обяснение на едно или друго явление в живота, изобщо, всяко „научно твърдение”, което е в по-голяма или по-малка връзка с фалшивото животоразбиране на материализма, е осъдено на яловост, е въплъщение на фалш, самоизмама и изкуственост, непочиващи на никаква здрава основа.

Колкото логични, стройни и безпогрешни да изглеждат повидимому доводите и системите на изградените върху материалистичната основа тези й твърдения, фактически те не могат да бъдат в никой случай верни, защото изхождат от едно фалшиво положение, от една фалшива предпоставка. Материалистичното схващане на света е основата на всички заблуждения, на всички безосновни критики и нападки против окултизма и окултистите, то е, също така, фалшивата почва, върху която е изградена теорията за „психопатичните заложби на гения”.Лесно е, когато не познаваш дълбоките и действителни основи на живота, когато имаш една фалшива представа за реалността на самия живот, лесно е тогава да наречеш всичко, което не познаваш и не разбираш и което не влиза в рамките на твоето светоразбиране - за нереално, за „халюцинации", и да го смяташ за признак на психопатични заложби.

Че има нещо „ненормално” в живота, в проявите, в творческите напъни и в самата индивидуалност на гениалните хора, ние не ще отречем, но то е, или по-право изглежда ненормално само по отношение на нас, обикновените хора гледано с нашите очи и измервано с нашите мерки, и още повече, с мерките на фалшивото материалистично светоразбиране. Това, което изглежда ненормално за материалистичния ум е само една по-висша реалност, напълно естествена и нормална в една по-висока област, недостъпна за материалистически разсъждаващия ум. Следователно, ненормалното е в ума, който вижда ненормалност там, където тя не съществува.Това се отнася еднакво, както до твърденията за съществуването на психопатични заложби в гения, така също и до твърденията за съществуването на такива заложби в окултисти и теософи.

Не че е изключена възможността в отделни единици от тия среди да съществуват някакви болестни предразположения и възможности. Като всички хора, като членове на това общество, на това човечество от което изхождат, те също така подлежат на и са уязвими от всички видове болести, от които страда човека, изобщо. Но това съвсем не може да служи за доказателство, че всички те, а също така и всички гении на човечеството, били обременени с психопатични заложби, което чисто и просто твърди д-р К. Чолаков.

Очевидно е, че мярката на К. Ч. е погрешна. Както в единия, така и в другия случай, той приема за признаци на психопатични заложби всичко това, което е вън от кръга на материалистичното светоразбиране, което не може да се обясни, да се обоснове и да се хармонира с туй, което днес е общепознато и общепризнато и което се счита от някои „учени кръгове” за единствено реално и единствено възможно.

Трябва, обаче, господа Чолаковци и всички подобни там, да имат малката скромност поне за момент да допуснат, че животът, в неговата целокупност и същност, не е само това, което те познават и признават, за да се уверят, за да видят с очите си, че техните стройни, логични системи и твърдения, рухват веднага и се събарят до самата си основа, като някои огромни висящи във въздуха кули, веднага щом тяхната подпорка бъде отместена.

Такава е съдбата на всички построения на материалистичния ум. Те нямат основа. Те са изградени и привидно закрепени върху една излюзорна даденост. И, колкото разумно обосновани, логични и естествени да изглеждат, достатъчно е да дръпнем фалшивата подпора, върху която са изградени, за да се превърнат в развалини и да се види цялата тяхна несъстоятелност.

Ако се заловим да оборваме по точки отделните твърдения и доводи на г. д-р К. Ч. за това не биха стигнали страниците на нашия вестник. Нужно е да се каже много, дори извънредно много, за да се обясни, да се осветли и докаже на един човек това, което той никога не е допускал и което е свикнал, по инерция на ума, да отрича. Ние не ще си правим този труд. Достатъчно е само човек да коригира основните си схващания за живота, достатъчно е да прозре и да види веригите, с които общопризнатия и „научен” материалистически мироглед е сковал умовете на хората, достатъчно е да разбере, че животът не се състои само във видимата и очевидна за всички реалност, и той лека полека, ще разкрие белите конци, с които са изкуствено съшити различните материалистични теории, подобни на тия на д-р К. Ч.

И тогава, преди да търси психопатични заложби у гениите на човечеството, както и у окултисти и теософи, той, преди, това ще се постарае да потърси в себе си това, което подлежи на коригиране.

Геният не е ненормален. Ненормален може да бъде по-скоро този, който се осмелява да твърди това.

Как може извора на върховните блага за човечеството, дори и тогава, когато той е само техен проводник, да бъде заклеймен с печата на отрицателното, с печата на психопатичността? Не е ли тук, по-скоро, крива мярката на този, който мери гениите на човечеството с тази шаблонна, несъответствуваща на предмета мярка? Как можеш да измериш несъизмеримото? Как може с обикновени, човешки, макар и „общопризнати" мерки да измериш и определиш това, което не се подава на такова измерване и което далеч надхвърля твоите познания и разбирания?

Господин д-р Кирил Чолаков, въпреки всичките му лекарски дарби и въпреки всичките му познания по психопатология, не притежава нужната мярка, не притежава онзи основен критерий, който е необходим, за да може да измери, да окачестви и определи душевността на гения. А да измерваш нещата с несъответствуващи за тях мерки, това е една „работа”, която по никой начин не може да се нарече сериозна.

Защото, за да имаш правото и възможностите да съдиш гения, да го определиш и рубрицираш в една от твоите научно-медицински категории, преди това ти би трябвало да имаш възможността да го обхванеш всецяло, да го разбереш напълно, да проникнеш в неговите най-съкровени дълбини, да се издигнеш до най-големите висини, до които достига неговата творческа мисъл, неговото гениално прозрение и вдъхновение, изобщо, да го познаеш напълно, а, за да стане това, ти би трябвало да имаш нещо сродно с него, каквото, изглежда г. К. Ч. няма, иначе не би се отнесъл тъй пренебрежително и отвисоко с него.

Още по-малко право и възможност има автора на въпросната статия да определя душевността и да произнася присъди срещу учителя на Всемирното Братство, с която имено задача се е нагърбил в последния брой на списанието си. Ти можеш да вземеш в ръката си една шепа вода от океана, ти можеш да вземеш в ръката си една шепа пръст от земята или да се опиташ да задържиш в ръката си една шепа въздух, и след това да твърдиш, че това е океана, това е земята, това е небето. Фактически, обаче, ти не ще познаваш нито земята, нито небето, нито океана. В такова смешно положение изпада К. Ч. опитвайки се да изследва, да прецени и окачестви г. Дънова, въз основа на отделни неправилно схващани и неправилно тълкувани цитати из беседите му, и още повече, въз основа на някои изказани мнения и схващания на някои негови бивши или настоящи последователи.

Далеч е от вашите възможности, уважаеми г. Чолаков, да обхванете, в неговата цялост, това, което представлява от себе си Учителят на Всемирното Братство. Преди всичко вий не притежавате необходимия критерий, който е нужен за да можете да се справите с тази непосилна за вас задача, след като проучите и усвоите необходимата за тази цел и непозната вам материя. С вашата логика и с вашите мерки за нормално и психопатично, вий можете да отречете из основа не само г. Дънова, но също така и Христа и всички учители на човечеството от най-дълбоката древност до днес, защото никак не е трудно да се констатира, че както у г. Дънова, така и у всички тях, наистина липсва вашата външна, повърхностна, механическа логика, в замяна на която съществува една по-дълбока, основна, съществена и принципална логика, свързана със самия корен на битието, до която вашия поглед не може да проникне. Но ако вие не можете да измерите морските глъбини и небесните висини, ако не е по силите ви да проникнете и обгърнете това, което един велик дух представлява от себе си, това съвсем не значи, че имате правото да го третирате като нещо, което с вашите ограничени и шаблонни мерки можете да постигнете и изследвате.

Колкото пък за последователите на г. Дънова, за различните окултисти и теософи, там вие можете да отправяте колкото обичате вашите стрели, защото и те са хора като всички и подлежат на всякакви грешки, страдания и болести, не по-малко и не по-вече, отколкото и вий сам.

С. Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...