Jump to content
Ани

121. Наука или ограничение. Статията „Наука или ограничение” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 272

Recommended Posts

121. НАУКА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЕ

В.К.: Вестник „Братство”, брой 272 има една твоя статия защита срещу нападките от сп. „Душевно здраве” срещу Учителя. С.К.: Да, беше написана статия в брой 9-10 на „Душевно здраве” от 1940 г. от някой си К. Д. Тодоров „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност”. В.К.: Много атакуват Учителя. Вероятно са подкупени от църквата. С.К.: Ако прочетеш статията ще видиш, че те нищо не разбират нито от източна, нито от западна мистика. В.К.: Тук в същия брой има и друга статия „Толстой психопат ли е?” - отговор на Чолаков. С.К.: Те имаха рубрика в „Душевно здраве” озаглавена „Именити психопати” и там бяха сложили и Лев Толстой и аз им отговарям.

СТАТИЯТА

„НАУКА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЕ” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

НАУКА ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯ?

(По повод на една статия)

Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 272,15.02.1941, с. 1, 4.

Жестоко се лъжат всички съвременни образовани хора, когато мислят, че съвременната наука може да им даде една колко-годе ясна представа за живота и една колко-годе правилна ориентировка в него. Въпреки безбройните си и често изумителни постижения в различните свои области, по отношение на съществените въпроси на живота днешната наука е там, където е била преди хиляди години, а дори и много по-назад.

Безбройните придобивки на науката ни най-малко не помогнаха на съвременния човек да си уясни същината на живота. Безбройните познания по: химия, физика, математика, анатомия, физиология, психология, биология, астрономия и т.н. и т.н., ни най-малко не помогнаха на човека да познае себе си - да узнае какво е той сам и какво е неговия живот, по своята същина.

Учени и неучени, образовани и необразовани, днес са еднакво невежи по най-важните, съществените въпроси на живота. Макар че мнозина от тях си въобразяват, че притежават някакви сигурни, положителни „научни” знания и схващания за живота и света, фактически, живота за тях е една загадка, под чието плътно покривало те не са успели и най-малко да надзърнат.

Но понеже никой не може да живее без известна своя концепция за света, и съвременните образовани хора, вярващи във всемогъществото и безсъмнената положителност на днешната наука, са си изработили свои мерки и понятия за реално и нереално, за логично и нелогично, за нормално и ненормално, за научно и ненаучно, за естествено и „свръхестествено” и т.н.

Разбира се, тия мерки и понятия не почиват върху нищо абсолютно-те са в пълния смисъл на думата относителни, т.е. временни, непостоянни, човешки схващания, които далече не отговарят на действителното положение на нещата. Те са залъгалки за тия, на които липсва някаква по-твърда база. И въпреки това, тия, които боравят с тях, ги считат за достатъчно здрава база и достатъчно силно оръжие, за да се нахвърлят с тях върху неща, чиято здравина и жизненост са изпитани в течение на много хилядолетия на човешката история.

Едно такова, най-обикновено, разбира се, надценяване средствата, възможностите и достиженията на материалистично обагрената наука намерихме в статията „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност” от К. Д. Тодоров, поместена в последния брой 9-10 на сп. „Душевно здраве”.

Преди всичко, коя е сигурната положителна и истински „научна” мярка на автора, както и на всички ония, които мислят по подобие на него, за „логично” и нелогично”?

Кое е логично и кое е нелогично?

Ако ти гледаш земята, застанал върху една точка от нейната повърхност, и не притежаваш други, предварителни знания, разбира се, за тебе ще бъде напълно логично, че тя не е нищо друго, освен една плоскост.

Но ако ти имаш възможността да се отдръпнеш от земята и да обхванеш с един поглед нейната повърхност, естествено, единствено логичното заключение за тебе ще бъде само това, че тя представлява една сфера.

Следователно, дали известни съждения са логични или не, ние можем с известна сигурност да удостоверим само тогава, когато можем да обгърнем живота в неговата цялост, в неговата пълнота, а не да наблюдаваме само неговата повърхност?

Имат ли днешните учени някакво цялостно, пълно и сигурно знание за живота? Безспорно, не! Защото само едни слепи фанатици и маниаци биха подържали, че съвременната наука има някакви положителни знания за същината - за скритите пружини на живота. Щом е така, днешните учени не могат да обхванат живота в неговата същина и целокупност, естествено е, че те не могат и нямат право да се произнасят с пълна сигурност и за това - кое е логично и кое е нелогично.

Авторът на поменатата статия, както и мнозина други, отричат стойността на учението на беседите на Учителя, защото те били „без форма и без догма” - защото в тях не проличава някаква стройна системност, някакъв установен ред, какъвто те са свикнали да виждат в научните съчинения на нашето време.

Обаче, неоспорима истина е, че всички свещени писания, от най-дълбока древност до днес, всички велики откровения на човечеството, без никакви изключения, са му давани винаги в тази същата „безсистемна”, „нелогична” и „нестройна” форма. Живото знание, духовният хляб на народите, който е бил и продължава да е неговата насъщна храна за хилядолетия и чиято творческа сила е изградила великите цивилизации на цялата човешка история - свещените писания на браманисти, будисти, християни, мохамедани и т.н. са все от същия характер, както и беседите на Учителя - те всички са лишени от външната систематика и привидната логичност на днешните „научни съчинения”.

Разбира се, това ни най-малко не може да опровергае факта, че в „безсистемните”, „нелогични и изпълнени с противоречия” откровения на човечеството се съдържат вечни, безсмъртни и скъпоценни истини за живота, докато често стройните и логични системи на учените са само кухи постройки, без никакво вътрешно съдържание и устойчивост, които рухват при първия удар на изпитанието.

Защо това е така? Защото „нелогичните" и „противоречиви" откровения на Божествения дух съдържат в себе си вечните истини на живота, които са източник на творчество и безсмъртие, докато „логичните" и „стройни” научни системи на „учените” - невежи, съдържат отровни заблуждения, чийто резултат е разрушение и смърт.

Ние, разбира се, ни най-малко не се опълчваме против науката.

Нейното предназначение е да носи светлина за човека и ние твърдо вярваме, че по-рано или по-късно, тя ще разбие тежките окови, в които е окована днес и ще приеме ролята на своето истинско предназначение. Ние се отправяме само срещу тези, които в името на науката, и претендирайки, че стоят на нейна база, изграждат фалшиви постройки, в които пленяват, омагьосват и обграждат с илюзии човешкия ум.

Между истинската наука от една страна и лъженаучните твърдения на тези, които отричат силата и безсмъртието на Духа, от друга страна, съществува цяла огромна бездна.

Не наука, а суеверие и невежество е отричането на духовните закони на живота.

Не наука, а ограничение и слепота е проповядваното като „научен мироглед” материалистическо разбиране на живота.

Нашите учени и образовани хора, в своето огромно болшинство, все още плащат данък на материализма. И дотогава, докато продължава това, техните очи ще бъдат затворени за реалността на живота.

Страшна е тъмнината, която ги обгръща, въпреки всичката им „ученост”. И едва когато те се освободят от веригите на материализма, техните очи ще се отворят и те ще видят светлината на живота.

Сава Калименов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×