Jump to content
Ани

122. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Като роди дете. Из беседа от Учителя, държана на 6.10.1940 г.

Recommended Posts

122. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

КАТО РОДИ ДЕТЕ

Из беседа от Учителя, държана

на 6.10.1940 г., София-Изгрев

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

КАТО РОДИ ДЕТЕ

Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 272, 15.02.1941, с. 2.

„От досегашната бяла раса се ражда една нова раса. Едно дете на доброто се ражда. Детето, което човечеството трябва да роди, ще се роди. Сега се ражда туй дете.”

„Всичко онова, което Бог е създал, то е обмислено. Всичко в края на краищата ще се превърне на добро. Имайте тази вяра, щом дойдете до Божественото, никого не вземайте за авторитети. Вярвайте, че онова, което притежавате е за ваше добро."

„Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.” Това е туй, което трябва да се роди в нас и от Бога. Докато не се роди, ние не можем да бъдем щастливи. Докато не се роди детето, жената не може да забрави своята скръб.”

„Жена, която ражда, на скръб е. Трябва съвременното човечество да роди онова възвишено чувство в света.

Братство трябва да се роди.

Братство и сестринство трябва да се роди. Трябва да се роди новия брат, трябва да се роди новата сестра. Това е Любовта, в двете й фази. Докато новият брат не дойде, докато новата сестра не дойде, Любовта не може да се прояви. При сегашните условия Любовта е непонятна. В този смисъл, когато дойде този брат, той ще отвори света. Братът ще отвори света на мисълта и тогава ще видим защо е било създадено небето. Сестрата като дойде, ще отвори света да видим вътрешният смисъл на живота, защо са били всичките страдания.”

Беседа от Учителя, държана

на 6.Х.1940 г., София - Изгрев.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×