Jump to content
Ани

123. Основа на новото учение. Статията „Основа на новото учение” / Сава Калименов. Г. 13, бр. 272, 15.02.1941, с.;1, 4.

Recommended Posts

123. ОСНОВА НА НОВОТО УЧЕНИЕ

В.К.: Във вестник „Братство”, брой 273 има отново статия „Основа на новото учение” срещу писачите на хули и лъжи срещу Учителя в „Душевно здраве”. С.К.: Аз тука отговарям и на Чолаков и Тодоров по принцип, по същество и чрез факти. А онова, което те са писали, се вижда, че нищо не са чели от Учителя Дънов. И да си напишат заплатената статия от хули от църквата, те цитират съвсем неподходящи изрази. Причината е, че те изобщо не познават тази материя. В.К.: Тя е чужда и непонятна за техния ум. И да искат не могат да я разберат. Тя е заключена за тях. С.К.: Ама аз искам да я отключим за тоя народ. В.К.: Отключи я, ако можеш. Но днес всичко е заключено и отвътре и отвън. Докторското съзнание е затворено, а пък комунистическата власт продължава да преследва.

СТАТИЯТА

„ОСНОВА НА НОВОТО УЧЕНИЕ”

ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

ОСНОВА НА НОВОТО УЧЕНИЕ

Братство, Севлиево, Г. 13, бр. 273, 9.03.1941, с. 1, 4.

Г-н К. Чолаков, лекар по душевни болести и редактор на списание „Душевно здраве", със свои приятели по схващане се заели да намират грешките и слабите страни на великите люде - фаровете на човечеството и да ги характеризират като психопати. Зер, като лекари, които постоянно се занимават с болни и ненормални люде, те намират и в напълно здравите болезнени и ненормални симптоми. Обаче, това тяхно занимание и проява в живота е напълно погрешно, а да търсят психопатичност в здравите люде е маниящина и болезнено състояние по две причини:

1. Или те страдат от манията, че са най-здрави, а всички други ненормални,и

2. Или те, като наблюдават в лудниците си болните, са до такава степен заслепени, че виждат същите прояви и навън в обществото и даже в проявите на великите люде, в ония светилници, които пръскат светлина, които чертаят прави пътища и показват изходния път от заблужденията и кривите схващания.

Действително великите люде не са като обикновените. Те носят нещо повече в себе си и от него дават на света. Да, те не са като обикновените люде, защото ако бяха като тях, те не биха дали нищо, а щяха да се ровят в тинята на живота както правят всички.

Проявата на тия велики люде не е ненормална, както я виждат нашите авторитетни български „лекари", а напълно нормална, здрава и положителна, защото те дават нещо от себе си, което ползва другите, те поне могат да осветят пътя на ония, които могат да виждат.

В една от последните книжки на списанието ,Душевно здраве” е поместена статия от К. Д. Тодоров, в която автора клейми Г-н П. Дънов. Обвинява го в нелогичност, и че основата на неговото учение е древно-индийската мъдрост. Само това твърдение е достатъчно да изложи автора на поменатата статия, че той дава мнение и заключение без да е чел нещо от Г-н Дънов, или, ако е чел нещо, той не е проникнал внимателно в писаното, не се е отнесъл към него с всичката сериозност или като е чел единствената му цел е била да търси погрешки. От всичко онова, което той е писал в тая статия се вижда ясно, че той излага всичко тенденциозно и се отнесъл извънредно леко към въпроса, защото учението на Г-н Дънов не е основано на древно-индийската мъдрост, а на ХРИСТИЯНСКОТО УЧЕНИЕ на всички научни положителни постижения на чистия спиритуализъм, на положителни знания, а най-главно основата на учението, което проповядва Учителя П. Дънов е висшата Любов, оная Любов, която вдъхновява светията и чистите души, които търсят искрено Истината и правдата в живота.

Да, новото учение няма догматични форми. Защото догмите сковават духа и го правят негоден за живота. Но то има невидими форми, здрави принципи, които събуждат божествената искра в човека и го правят достоен да носи това име.

Докато християнството не бе догматизирано от черковниците, то имаше друга основа, и беше живо в душите на неговите носители. След като се окова във веригите на догмите, то стана мъртва буква, отдалечи се от новия живот, който то чертаеше и прилагаше в началото.

За пример да ни послужат съвременните християнски народи, които допуснаха войната (най-черното петно в живота) помежду си. С това те доказваха, че макар да са християни, това е само по име, че християнството е оковано в догмите им, а далеч от тях самите, защото ако действително те бяха християни в пълния смисъл на думата, по никакъв начин не би се допуснала съвременната касапница. Друго доказателство, че съвременните християни са далеч от християнството, е съвременната наредба, в която съществува груба неправда.

Съвременното човечество, по специално християнския свят е напълно езически, който се покланя по всичките правила на Бог, егоизъм и ако продължава така, ще намери пропастта.

Г-да Чолаков и Тодоров издигат в култ солта, която обезсолява. А злословят и клеймят солта, която не е обезсоляла, възстават против здравото, което ще съгради утрешния живот, новия свят.

Стария свят вече рухва. Колкото да се мъчат да го подкрепят, това е изкуствено продължение на агонията му. Ние виждаме стъпките на новия свят и на новия ред, в който човек за човека ще бъде брат.

Единственото ново, здраво и положително, което днес се влага в живота, това е учението на Братството и Любовта, която Учителят П. Дънов от десетки години проповядва.

В новото учение има и практически науки като: Грифология, Френология, Астрология, Хиромантия, Физиогномика, Ирисова диагноза и пр.

Когато се гради ново здание архитекта ръководи и наблюдава работниците. Разхвърлените материали - камъни, тухли, греди, вар, цимент и пр. не са в безпорядък и негодни, както ги вижда случайния и невещ минувач. Те са на своето място на оня, който има плана, който гради.

Людете около „Д. здраве" можем да наречем една клика, която чрез статии в списанието си, пълни със злоба, завист и тенденция хвърлят кал и петнят чистото, здравото, най-ценното и най-положителното, което българският дух е излъчил до сега. Ако днес нашето общество не може да прозре това, то ще го види непременно, може би след много години, когато му се наложи отвън, когато чужденците го възприемат и похвалят. Нашите събратя българи се кланят само на онова, което вее от запад. Те не проникват в истината и положителното, което се излъчва от неговата среда. Те не могат да оценят ценното между тях. Това показва, че те нямат собствен критерий, и че са слуги на онова пагубно обществено мнение, създадено преди години в пресата от заинтересовани и уплашени свещеници. Г-да Чолаков и Тодоров се напъват да докажат, че в беседите на г-н Дънов, няма нищо свестно, нищо научно и логично. Това показва, че те не са чели нищо и че те черпят всичко от „чуто и видено”. Ние им препоръчваме да прочетат „Живот за цялото”, „Учителят говори", „Свещенните думи на Учителя”, „Възпитание и наука", беседи серии от първа до дванадесета.

Да се критикува едно учение от „чуто и видено”, това показва, че тия господа са се отнесли много леко към въпроса и го разглеждат без да са го проучили.

Преди хиляди години българите гонеха богомилите. Горяха ги живи, полени с катран. Обаче след хиляди години, днес, западния сват каза: „Ако България е дала нещо ценно на света, това е Богомилството, единствения принос към културната история на света”. Нашите учени едва тогава се опомниха от вековното опиянение и почнаха да проучват и изследват Богомилството като положителна проява. Така ще бъде и за учението на Всемирното Братство, защото днес не само в България, но и в цял свят, ако има нещо положително, здраво, чисто, което носи живот и светлина, което проповядва мир и разбирателство, което внушава на управляващите спасителният път на човечеството, справедливост и братство, това е учението на г-н Дънов.

И ако около г-н Дънов има учени люде, видни музиканти и пр. както сп. „Душевно здраве” само признава и всеки вижда, то не се дължи на нищо друго освен на факта, че те тук намират нещо повече, нещо по-логично от това, което вие във вашите клиники им давате. Да, така е, защото всеки ще се съгласи, че лудите в техните болници, с които се занимават цял живот още последователи не са спечелили, учения не са създали, пък и нищо свястно не са казали, нито някого на добро са научили.

Накрая ще дадем един цитат от г-н Дънов от книгата му „Божествен и човешки свят”.

„Днес вярващи и безверници се оплакват от мъчнотиите в живота. Защо имат мъчнотии? - Защото не прилагат това, което знаят. Всички хора говорят какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора. Великите и гениални хора са станали такива, защото ден и нощ са работили върху своя ум и своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житните зрънца, които Христос Ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес още в хамбарите на хората? Щом са посети зрънца, те имат условия да растат. Посейте ги на нивите си, и търпеливо очаквайте техния плод. От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не загинат. Посейте ги на нивите си! Нека изгният. Казано е в Писанието: „Ако житното зърно не се посади в земята и не изгние, не може да даде плод”. Ако от две хиляди години насам семената на Христовото учение се посаждаха в земята, целия свят щеше да живее в изобилие и доволство.”

Сава Калименов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×