Jump to content
Ани

128.2. Статията „Царството Божие на земята” / Пламен [Сава Калименов]. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 312, 22.09.1943, с.1.

Recommended Posts

128.2. СТАТИЯТА

„ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА”

ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 312, 22.09.1943, с. 1.

Мнозина с учудване ще зададат въпроса: как, нима днес, нима сега, в тия времена, когато земята се тресе от топовните гърмежи и когато човешката кръв се лее обилно, като река, по земята, нима днес ще говорим и ще сочим пътя към Царството Божие?

Нима още не са изгаснали надеждите, нима още съществува вярата в доброто, в истинското добро, вътре в човека, нима още не сме се отказали от стремежа да работим за нещо, което за мнозина „никога не е било и никога няма да бъде?"

Нима, най-после, не е извънредно преждевременно да се говори за това, което може би е отдалечено от нас в хилядолетията на бъдещето?

Колкото и далечна да е целта, колкото отдалечен да е идеала, колкото и трудно да е неговото постигане, ние трябва да хванем пътя към него.

Ние днес, още днес, трябва да опознаем този идеал, да му изградим олтар в душите и сърцата си, да научим пътя, който води към него и да изпълняваме своя дълг, като му служим според силите си.

Наистина, идеалът е далече, но дори и съвсем близко да беше, ние никога не бихме го достигнали, ако не се движехме към него.

Ние сме длъжни да хванем правия път и да се движим към него, а останалото не е наша работа. Защото само Бог знае, само Бог вижда какво ни предстои, през какви изпитания ще минем и кога какво ще достигнем.

Пътят обаче е начертан от Бога. От Неговата ръка е начертан пътя, който води от земята към Небето, пътя, по който ако вървим, ще превърнем земята в небе.

Като огнен стълб ноще и като светъл облак денем, непрестанно пред очите ни блести този път - начертан и сочен ни от Него.

Ние можем още да се двоумим, ние можем да се противопоставяме, ние можем да отричаме - обаче, ние не можем да се борим с Бога!

Да мислим, че ще можем да наложим нашата човешка воля и нашите човешки разбирания срещу волята и разбиранията на Бога, това е само наше, човешко, жалко и смешно схващане.

„Бог, който е направил света, ще изпълни думата си!”

Ние няма защо да се съмняваме в това. Жалки и смешни ще бъдем, ако се съмняваме.

Божието обещание не може по никакъв начин да се сравнява с човешките обещания и думи. Това, което е казал Бог, ще стане.

Ето защо, не са празни бълнуванията, не са откъснати от света на реалното видения на нашите стремежи, нашите усилия, нашите идеали за Царството Божие на земята.

Не! Всичко човешко ще премине, ще отмине и изчезне. Като прах, като дим, ще се развее по света, ще изчезне като нищо, и само Завета на Бога ще остане нетленен, в сърцата, в душите и в живота ни, и само върху Божият План, върху Божието предначертание никой и нищо не ще хвърли и най-слаба сянка.

Защото, ще изчезнат, о, хора, всичките наши днешни „реалности”, на които единствено разчитате, които ви се струват единствено действителни, и върху които мислите, че сте укрепени като върху скала, неуязвими и сигурни. И само образа и реалността на Царството Божие на земята ще останат все тъй пленителни, все тъй действителни и излъчващи непобедима сила, както когато са излезли от съзнанието на Бога.Човешкото ще отмине, а Божественото ще пребъде!

Това е съдбата, това е бъдещето на света! Това е волята Божия!

А който иска да се бори с Бога, да се противопоставя на Неговата воля, той е повече от безумец.

Ще бъде пометен, както прахът бива пометен по кръстопътищата на света от буйните вихри.

За да знаят и помнят всички, че ние, хората, не можем да се борим с Бога.

Да служим на Бога, след това на ближните си, и най-после на себе си! - в това се състои пътя към Царството Божие на земята.

Да станем служители на великия и свещен живот, който Бог ни е подарил - това е нашата задача, която Бог ни възлага.

Да обичаме - да обичаме с тръпка на Божествена чистота и безкористие и да превърнем нашата обич в дела - ето как ний ще работим за идването на Неговото Царство.

Ние, днес, можем да бъдем несъвършени. Ние, наистина, всички сме такива. Кой повече, кой по-малко. Но това не ни освобождава от нашия дълг към Бога, към ближните ни и към самите себе си. В борбата с нашите недостатъци е залога за нашата вярна, истинска, резултатна служба на Бога, на близките си и на себе си.

Ние трябва да растем, за да можем да служим. Ние трябва да бъдем здрави, за да можем да служим. Ние трябва да събираме и да имаме сили и средства, само затова, за да можем да служим.

Всичко друго е лишено от съдържание и смисъл. Всичко друго е служба не Богу, а Мамону. И ние само си въобразяваме, че от него ще извлечем някаква трайна, действителна полза за себе си.

Учителят казва: „Този, който иска да иде на небето, който се готви за небето, трябва да почне от земята”.

На небето не приемат такива гости като нас. За да влезем в царството небесно, трябва да се подготвим на земята - трябва да станем съвършени.

На земята ние винаги имаме възможност да почнем. Земното училище е подготовка за звездните обители на Бога.

Това е смисъла и необходимостта от осъществяването на Царството Божие на Земята. То е мостът, по който единствено можем да минем, за да отидем в царството на небесата.

Нека тия думи не ни се струват отвлечени. Това са реалности, които отблизо ни засягат. Това е нашият, уречен ни от Бога път, по който ние, въпреки всичко, ще минем.

Всеки носи Царството Божие в себе си. Освен като служене, то може да се определи и като непрестанна благодарност за всичко, което ни се случва и което имаме, и непрестанна радост от живота. Непрестанна песен сгрява душата и сърцето, непрестанна песен се излъчва из устата на този, който е тръгнал по пътя към Царството Божие.

Достатъчно е да пожелаем истински, и Бог ще ни посочи Пътя, и ще ни научи как да вървим по него.

Царството Божие е колкото далече, толкова и близко. То може да бъде достигнато и днес, а може да бъде отдалечено и в безкрая на вековете и хилядолетията. Това зависи само от нас. То моментално може да изгрее в душата ти. Потърси го!

Идва вече Царството Божие на Земята.

Учителят дойде да ни донесе тази свещена и сладка истина.

То идва първом в сърцата и душите на най-будните. А утре по всички части на света ще чуят гласа на Бога и ще пробудят готовите души. И ще тръгнат по светлите стъпки на Тогова, който и днес стои разпнат на кръста на човешката жестокост на земята. Затова дойде Учителят!

А Българският народ е разсадника, в който ще бъдат отгледани чистите Божествени семена, благодатните плодове, които ще [....]. Царството Божие по всички други части на света.

Българското слово ще блесне като огнен меч и от всички страни и народи ще се стичат гладните и жадните да черпят от неговата светлина.

Защото Бог, който е направил света, ще изпълни думата си.

Пламен

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×