Jump to content
Ани

135. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Пред прага на Новата епоха. Отечествения фронт в природата, човека и обществото. Резюме от беседата, 22.10.1944 г.

Recommended Posts

135. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА

Резюме от беседа държана от Учителя

на 22.10.1944 г. София-Изгрев.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА

Отечествения фронт в природата, човека и обществото

Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 320, 15.11.1944, с. 2-3.

Всички хора се интересуват от нещо - едни се интересуват от едно, други от друго. В различните епохи се изменят и стремежите на хората. Сега навлизаме в една нова епоха, в която хората почват да се интересуват от неща, които не са интересували хората на миналото.

Има хора, които търсят новото по стар начин. Те са хората на Стария завет, според който Господ е говорил само в миналото, и то по един определен начин. Според мене, Господ е говорил в миналото, Господ говори и сега, ще говори и в бъдеще. Както слънцето не изгрява само веднъж, така и Господ не говори само веднъж, а постоянно говори. Защото Господ е вътре в нас и постоянно ни говори, но ние винаги не го чуваме и слушаме. Които го слушат, разбират живота и го разрешават. Щом човек разбира и разрешава вътрешния живот, той ще разбере и разреши и външния живот.

Сега някои се интересуват има ли друг живот. Чудна работа! Един живот има, който минава през различни фази и стадии. Това, което сме преминали, го познаваме, а това, което не сме преминали, е неизвестно за нас, но то не е друг живот; то е пак същия живот, само че в друга фаза на своето проявление. Сега някои поддържат, че човек ще умре и всичко свършва с него. Това е философски въпрос. Че живеем - знаем, но какво нещо е смъртта, ние не знаем, защото не сме я опитали. А знаем само онова, което сме опитали. И любовта я познаваме дотолкова, доколкото я опитваме в себе си. За любовта не трябва да се говори, а трябва да се прилага.

Любовта е велика симфония, която хората трябва да се научат правилно да изпълняват. Когато хората се научат да изпълняват туй, което любовта говори, ние ще имаме друг свят; светът ще бъде същия, но хората ще живеят по закона на любовта и ще имаме нов порядък с нови отношения. Тогава в обществото и в индивидуалния живот ще се възстанови порядъка на природата.

Сега цялата природа представлява събрани в себе си хиляди и милиони форми и системи, с които тя е правила хиляди опити. Природата всичко подлага на опит - и цяла една книга е написана от тези опити. Това е книгата на великата Божествена мъдрост, която ни разкрива какво е правила природата в миналото, какво прави сега и какво ще преви в бъдеще. И нашия живот зависи от разбирането на нейните опити. Ако искаме ние да правим нови опити, то е загубена работа.

Ние не можем да внесем нищо ново в природата, защото тя е много по-разумна от нас и това, за което мислим, ние го копираме от нея.

На това основание, никой не може да внесе в човека някаква дарба, след като се роди. Роденият човек носи всичко в себе си. Туй, с което се е родил човек, това трябва да развива. Тогаз се подига въпроса: Как може да се придобие нещо ново? Който иска да придобие нещо ново, трябва да се научи да обича ближните си - защото новото е в Любовта.

До сега хората са се научили да обичат само себе си. И всичките противоречия в живота произтичат от това, че ние обичаме себе си повече, отколкото трябва и се измъчваме. За да се освободим от противоречията, трябва да обикнем ближните както себе си. Тогаз ще се измени и външния облик на света. Следователно, когато изменим своите възгледи за живота и приемем възгледите на природата, противоречията ще изчезнат. Някой ще каже: - „Аз си имам мои възгледи за живота”. Според мен, човек има възгледи само когато носи една права мисъл, едно право чувство и една права постъпка. Тези трите процеса, ние не можем да ги отделим. Следователно, животът на човека зависи от мислите, от чувствата и от постъпките му. От вашите постъпки зависи вашия бъдещ живот. Сегашния ваш живот ще определи бъдещия ви живот, бъдещите ви дарби и способности. А сега хората казват: Господ да ни дари. Господ ни е дарил, но трябва да работим да развиваме дарбите, като използуваме условията, които ни са дадени. Защото иде нов порядък, нова епоха в света и ако не работим съзнателно няма да можем да използуваме новите условия.

Сегашните религиозни само говорят, че Христос умрял, че го разпънали на кръст и пр. без да прилагат неговото учение, което е учение на живия опит, а не на теориите. Затова и аз казвам, че ние сме в природата в едно опитно училище. Всички растения, камъни, животни, изгрева на слънцето и звездите и хиляди работи останали от поколенията трябва да ги проучаваме.

Природата е една жива велика книга, която трябва да проучаваме.

В нея има скрити много тайни, които трябва да се проучават. Но не е лесно да се проникне в тези тайни. За това се изисква голяма светлина на съзнанието. За това и Христос казва: „На тях още не е дадено да познаят тайните на Царството Божие, затова им говоря в притчи”.

Много работи е говорил Христос, които не са записани в Евангелията, но които са записани във великата Книга на природата. Той е говорил за пътя, по който човек може да влезе в Царството Божие още тук на земята. А сегашните религиозни ни проповядват, че като отидем в онзи свят, ще влезем в рая или в ада.

Какво нещо е рая? - Раят, тъй както аз го познавам, е една земя без нечистотии, една земя пълна с ухания, с най-хубави растения и цветя, с най-хубавите изворчета, с най-хубавата музика, която съществува и с най-хубавите училища, с най-хубавите домове, с най-хубавите яденета. Раят се отличава по това, че няма клозети, защото материята е толкова чиста и организирана и организмите толкова съвършенни, че всичко асимилират. Докато хората достигнат до тази висока култура, много време ще мине. Истинската култура съществува само при абсолютна чистота. Култура с нечистота, това показва, че се прави опит. То не е лошо, но да се знае, че опит се прави. Хората в сравнение с животните са много напреднали в чистотата. Едно животно оставя своите нечистотии навсякъде. Но в духовния свят, човек е подобен на животните във физическия свят - той оставя навсякъде в пространството нечисти мисли, чувства и постъпки.

Вие ще кажете, че те не се виждат. Да, вие не ги виждате, но за възвишените същества те са видими, а вие само изпитвате въздействието им, без да ги виждате. Например, вървите по една улица, и изведнъж приятното ви настроение се смени с тъжно. Това показва, че някой тъжен човек е минал преди вас по тази улица. Случва се и обратно - тъжни сте, но изведнъж ви обхваща едно весело настроение. Това показва, че някой весел човек е минал преди вас - затова ние казваме, че съвременният свят се проявява такъв, каквито са нашите мисли и чувства. Но реалният Божествен свят, ние не го познаваме.

За да познаем Божествения свят, трябва да почнем да мислим право.

А сега религиозните не мислят, а казват - ние вярваме в съществуването на душата. Ако ти вярваш в слънцето и седиш в някой зимник, какво те ползува твоята вяра? - Вяра е, когато ти опиташ реалността. Туй, в което вярваш, да опиташ, че е така, както вярваш. Това е вече знание. Но ти не можеш да излезеш от своя зимник без любов.

Любовта е Божествения подтик на човешкия ум, на човешката душа. Този потик е най-малкия потик, и ако вие не дадете път на този потик, вие нищо не можете да постигнете. Любовта не е нещо грандиозно. Някой път минавате покрай някой човек, който ви е погледнал с любовен поглед - целия ден ви върви по мед и масло. Друг път някой те е погледнал с лош поглед, не ти върви. Като се роди дете, ако майката го погледне със свити вежди, няма да му върви в живота, ако майката го погледне хубаво, ще му върви. Ако погледнеш някого както не трябва, ти създаваш злото в света.

Аз често срещам навъсени, недоволни хора, които разискват за Божествената правда.

Най-първо човек трябва да даде свобода и правда на своите 30 милиарда поданници.

Човек не е дал свобода на своя стомах, на своите дробове, на своя мозък, а ги измъчва с непосилна работа, и търси правда в света. Ще кажете: - Така са работили и живели нашите прадеди и цялата история, която е ознаменувана с велики работи ни учи на това. Но историята ни показва, че всички хора и народи, които са вървели по този път, са изчезнали. Вие ще кажете, че са заминали за онзи свят. Вие се заблуждавате в това отношение. Заминалите хора не са в онзи свят, но са в този свят, само че са сменили дрехите и местата си. Царете и князете са станали работници, а простите са станали царе. Царят се съблякъл, защото го е срам, че не е изпълнил както трябва задачата си. Той беше изпратен не да съди хората, но да бъде възпитател. Това е задачата на всеки държавник - да възпитава и назидава, а не да съди и наказва.

Според мен, затвора трябва да бъде истинско училище, истинско възпитателно заведение. А до сега затвора беше станал синоним на ада -място на най-големи жестокости и страдания. Това не трябва да съществува в новия свят. Ако искат българите, ще им дам една идея какви трябва да бъдат затворите. За в бъдеще като осъдят някого на 5 години затвор, този затворник, млад момък да го пратят при някой български селянин да му служи без пари. Пет години ще учи при този селянин земеделие. А сега в затворите само ги хранят, без да работят нещо, нито четат нещо, само чакат да излязат от затвора и пак да направят нещо лошо. Затова трябва да му дадат да работи 5 часа физически труд при някой земеделец, пет часа да чете книги, пет часа да му предават музика. - Кой ще го пази при селянина? - Ще го оставят свободен, само ще работи пет години без пари. Ако му се хареса, да направи още една погрешка, и други пет години ще работи без пари. А сега ще го затворят да лежи и безделничи или ще го обесят.

В Божиите книги не е предвидено никакво бесене, никакво умъртвяване. И духовете, които съгрешили, Бог ги е изпратил в ада да се учат и работят, да горят, без да изгарят. Бог казва: „Не благоволявам в смъртта на грешника”. Вие изпъждате една ваша лоша мисъл, и искате да я убиете. Вие не постъпвате правилно. Ако знаете как да постъпите с нея, след време тя ще стане една благородна мисъл. Едно ваше чувство не го осъждайте, не казвайте да се махне, то ще стане благородно чувство. Една лоша постъпка ще се изправи, ще стане благородна. Вие всички сте бивши затворници, изпратени на земята за изправление -затворници сте били в миналото, сега сте изпратени да изправите живота си за 5 години. Сега вие обичате този затвор и ви е страх да го напуснете. В това отношение ви харесвам. Малко ви са 30, 40, 50 години. След 120 години ще ви повикат да видят какво сте направили. Всички вие сте осъдени за една малка погрешка, че не сте погледнали някого любовно, че се страхувате да приложите най-малката любов, за да не ви донесе страдание, да не наруши личното ви щастие.

Но ако ние, съвременните хора, не възлюбим страданията, за да помагаме на хората, какви човеци сме ние тогава?

Като повдигнете един човек, вие повдигате себе си, повдигате цялото човечество.

Отклониш ли един човек от неговия път, препятствуваш ли на един човек ти препятствуваш на цялото човечество. Защото Любовта е единна и неделима. Като препятствуваш на едного, препятствуваш на цялото, и като обичаш едного, обичаш цялото. А любовта ни се познава по резултата. Ако обичаме цялото, Бог, проявен във всички части, то като отидем с тази Любов при един болен, той ще оздравее. Ако не оздравее, нашата Любов е още човешка, частична. Та няма нищо скрито-покрито. За обикновенните хора може да има скрито-покрито, но за напредналите, разумните същества, няма нищо скрито-покрито. Всеки един носи своята препоръка, своето свидетелство, на лицето си, в очите си, ушите, устата и на цялото си тяло, и в говора, делата и отношенията си.

Сега, като дойде новия ред на нещата, всички онези, които бяха със стария ред, се подмладиха, приспособиха се, туриха червени ленти, закачиха червени звезди, и от безверници, станаха най-големи верующи. По преди считаха комунизма за вредно учение, но като дойде комунистическото влияние, измениха мнението си. Досега считаха комунизма за грозен, защото ходеше с маска. Но като му даде Господ свобода, махна си маската, и видяха, че е хубава мома.

В съвременният век, кой е дал повече жертви от комунистите? Даже и първите християни не са дали толкова жертви колкото комунистите. Ще каже някой, че тези жертви са глупави. Не, не са глупави. Всеки човек, който може да се жертвува за благото на човечеството, е на прав път.

Даже и да има някой заблуждения в разбиранията си. Комунистите казват: Не искаме Господ, който е в небето, искаме Господ, който е в нас. Онзи ние не сме го виждали. Ние проповядваме този, който в нас живее. Прави са тия хора. Като казваме, че няма слънце подразбираме, че е залязло. Като изгрее слънцето, има Господ. Казват за някого, че е безверник - залязло е слънцето му - утре ще изгрее слънцето му, и ще стане набожен. Учете се да разбирате нещата правилно, а не само да критикувате.

Важно е, какво е отношението на човека към любовта, т.е. как гледа и как цени живота. Любиш, това е изгрев. Зенита в живота ти да бъде мъдростта, а истината да бъде там, където слънцето залязва, крайния предел.

Ще кажете, че не можете да обичате всички. Вярно е. че всички не можете да обичате, защото нашето съзнание не може да обгърне всички същества. Но един човек можете да обичате. И тази любов към този един ще бъде за вас като радио. Чрез любовта, чрез вашето радио, вие ще бъдете във връзка с всички хора, ще възприемете техните мисли; тъй както чрез радиото влизате във връзка с Лондон, Москва, Ню-Йорк и пр.

Защо да не изчистим и нагласим нашето радио, за да възприемаме хубавите мисли, които идат от необятния Божествен свят? Ние тук на земята сме като на един малък остров, а ние мислим, че сме най-важните в слънчевата система.

Сега при новия ред, който настъпва у нас, прогресивните политически сили са обединени в Отечествения фронт. Според мене един Отечествен фронт има в света. Цялта природа е Отечествен фронт. Ние сме за този отечествен фронт, той си съществуваше в природата, и се радвам, че е дошъл и в България.

Апелирам към всички българи да служат на Отечствения фронт. А трябва да се знае, че само с любовта може да се служи на този Отечествен фронт.

В човека има четири системи: мозъчна или мислеща; другата е дихателната, която служи за пречистване на кръвта, стомашна, за придобиване на храната, и двигателна, в която влизат ръцете и краката и всички мускули. И сега в Отечествения фронт има само четири партии - партията на главата - „Звено”, партията на дробовете - Широките социалисти, партията на стомаха - Земеделския съюз, и партията на ръцете и краката - Работническата партия - комунисти. Аз ги похвалявам, тъй както са като едно цяло, да не действуват като отделни партии, но като една партия да служат. Да служат на Отечествения фронт с главата, с дробовете, със стомаха, с ръцете и краката си, за да функционира правилно общия организъм.

Щом се наруши равновесието на силите, правят се погрешки, които трябва да се изправят. Всяка погрешка трябва да се изправи.

Бог ни допуща да направим известна погрешка, защото ни е оставил свободни, но винаги ни пита: „Туй, което си намислил да го правиш, обмислял ли си го добре?" Защото после никакво разкаяние не се приема, но ще понесеш последствията на погрешката си, докато я изправиш. Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени.” Който съди другите, неизбежно и него ще съдят. Затова ви казвам: Бъдете справедливи, защото щом осъдите един човек повече отколкото трябва, половината от наказанието ще го турят върху вашия гръб.

Не говорете неверни работи, понеже ще спънете себе си. В новата епоха на Отечествения фронт се изисква една отлична, чиста и светла мисъл, отлично чувство без никакво колебание и една отлична постъпка. Това са три неща, на които можете да разчитате.

Сега трябва да знаем да употребяваме всяко нещо на неговото място и в определеното време. Така се подържа хармонията в живота. По този закон, човек трябва да отдаде нужното внимание на всяко растение и тревица, на всяко животно, насекомо и бръмбарче. Дето ги срещнете, погледнете ги с един хубав поглед, усмихнете им се, защото те влизат като елементи в общата хармония на Природата. Те всички са предметно учение за нас, те са азбуката на природата. Всичките са проява на великата Любов, която ни учи чрез тях. Когато изменим на тази любов, идват ни страданията. Когато отдалечаваме от себе си любовта, страданието ще дойде. Като си кажете: не ме обича никой, стане ви мъчно; като кажете: обичат ме, стане ти радостно.

Единственото нещо, което не се мени в света, това е Божията Любов, единственото нещо, което не се мени, е Мъдростта, единственото нещо, което не се мени е Истината. Турете това за основа. Знайте, че има Един, който ви обича. Радвайте се на това. Щом Той ви обича, всички ще ви обичат. Щом Той не ви обича, вие ще изчезнете от света. Щом живеете, не се заблуждавайте да казвате, че не ви обичат. Щом живеете, това показва, че ви обичат всички светли братя, които живеят на земята. - Има братя, които живеят на земята и пътуват навсякъде, но са невидими, те са материални, не са духове, но техните тела са така устроени, че не хвърлят сянка, и затова са невидими. Те минават покрай вас и ви казват: „Ще се оправи твоята работа”, и ти ставаш весел. Този брат мине покрай теб, погледне те, ти не го виждаш, но приемаш неговата мисъл и настроението ти се изменя. Вие го виждате като слънчев лъч.

Във всеки слънчев лъч ще видите един ангел с красиво лице, който ви казва: „Ще се уреди работата, не бой се”. Ако така разбирате нещата, много добре. Тогава Господ ще бъде доволен от вас, и вие ще поправите малката погрешка - ще знаете как да погледвате любовно на всички Божии създания - ще видиш Бога във всичко и ще го обикнеш. Това е новото, което иде в света. Като срещнете един човек, не питате какво мисли той. Но ако искате да прогресирате, бъдете доволни от онова, което вие съзнавате.

Целият свят е едно благо за цялото човечество и за вас. Новата епоха, която иде вече в света, изисква от нас да дадем един мил поглед, да храним най-хубавите мисли, чувства и постъпки за когото и да е.

Резюме от беседа, държана от Учителя

на 22.Х.1944 г. София - Изгрев.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×