Jump to content
Ани

136. Ето, един идеен човек!

Recommended Posts

136. ЕТО, ЕДИН ИДЕЕН ЧОВЕК

В.К.: Вестник „Братство" започва да излиза както виждам от 22.IX.1944 г. и завършва, на 1.XII.1944 г. е последния брой. С.К.: Излезна за празника на 22.IX.1944 г. начало на учебната година на Школата. Учителят бе в с. Мърчаево. Тези броеве са посветени на Русия и Славянството и новата епоха, която дойде у нас. В.К.: И как стана спирането му? С.К.: Ами просто ми писаха, че по липса на хартия вестника се спира и толкоз, без да ме питат имам ли или нямам хартия. Аз имам хартия, ама получих нареждане и толкоз. Писмо вътре от Министерството на вътрешните работи, толкоз, или какво беше, май че тогаз беше, имаше Министерство на пропагандата, като че ли начело бе с Димо Казасов от едно от тез Министерства. Абе виж какво, то всяко нещо до време. В.К.: Все пак като така се запознах привидно и то е много повърхностно с това, което е излизало от теб през растояние на толкова години, все пак мога да кажа, че е изпълнен един Висок идеал у тебе. Това не е малко. С.К.: Ами то е било целта, стремеж. Виж, какво да ти кажа, когато за пръв път се доближих до Учителя, когато за пръв път се доближих. То бе след Младежкия събор, аз го слушах от страна като лекция, отидохме на Витоша, пяхме там близо до Него, при едни такива смущения имаше, както и да е, със приятелите. Обаче не бях се приближавал до Учителя. И когато след тия дни, то беше след Петровден 1923 г. веднъж така нали, намерих се аз на полянката на Изгрева и Учителя беше някъде настрана, аз реших, че сега е време да отида да се представя на Учителя, щото никой не ме представи други, така викам си дошъл съм, може би ще си замина и така се приближавам, макар че при Него имаше две лица, така изчаках малко така и се приближих. А всъщност, гледай какво, преди това една сестра, която ме наблюдавала отстрани, тя влязла в моето съзнание отстрани, по-възрастна от мене сестра, но не много и видяла тя, почувствувала напълно какво става с мене, моето отношение, че аз искам, но не смея да отида да кажем. И тя се приближи до мене и какво ми каза, а, каза ми нещо: „Брат, каза, при Учителя ти ходил ли си?" Викам: „Не съм". И ме окуражи тя. „Иди” каза, може би аз не съм се решавал още да отида. „Иди" казва, „Иди, щом не си се представял, иди!” Окуражи ме и аз от нея взех малко кураж и така полека-лека се приближих. И нали имаше още двама души при Учителя, не си спомням какви бяха, мъже, жени, що, не си спомням, ни най-малко. Обаче приближих се така.

Сега, когато отиват обикновено при Учителя, целуват Му ръка. Той си подава и Му целуват, пък аз не го направих, щото нямах представа, не знаех как и не го направих това нещо. Щото не знаех, не че от нещо друго. Винаги друг път, когато съм отивал, винаги Той подава ръка и аз Му целувам ръка, както и всички други правеха. И нали аз се стеснявах много, щото аз съм си стеснителен така изобщо. Тука при теб съм свободен, щото работим важна работа. Нявга просто устата ми се затворени.

И сега какво много да приказвам, казвам само: „Учителю, искам, мога ли да дойда някога при Тебе така за някои съвети?" Това Му казах, това можах да кажа, защото и действително това е. Учителят ми отговори с две думи: „Малко повече воля!”.

Значи отговори ми напълно на тез съвети, които аз можех да му искам. Защото, гледай какво, аз за мене това е действителния, истинският помня, най-верният и най-нужният отговор. Да ти поясня защо. Щото ти си външно лице, може да не ти е ясно, но на мене ми е ясно, щото у мене добри желания колкото искаш, добри желания нали. Аз и анархист като бях и терорист като бях, мечтая да убивам, кървища да лея и тогаз бях с добри желания, щото не съм мислил това да го правя с някаква жажда, някаква жестокост, ами в името на доброто на човечествто, разбираш ли, и тогаз. И Учителя, понеже Той ме вижда тъй както на длан. Той вижда какво има в душата, знае всичко и минало, и знай, че колкото за добри желания, те толкоз изобилстват в мене, ми казва: „Малко повече воля!" Значи, защото за да реализира човек тия желания трябва да има вътрешна сила, пък аз действително я нямах. Той веднъж ми каза, че имам воля, сега след години, щото аз така исках на тази тема да Го закача така, гледа ми ръката Той тогаз, но...

В.К.: Ти отиваш при Него, Той ти гледа ръката. С.К.: Не тогаз. По-късно беше, ей, когато аз бях близко, така се бях приближил до Него. Издавах вестник и т.н. В.К.: Той като ти погледна ръката? С.К.: Сега ще ти кажа. Не, да завършим с онуй. А онуй, пак ще повторя, че желанията, добрите у мене са много, но липсва ми само малко повече воля, точно тъй се изрази Той. Значи нужно ми е тия добри желания за да могат да се реализират така, повече вътрешни сили да има, в което е абсолютно прав. Щото аз зная себе си, зная си, че не са достатъчни само добрите желания, трябва и друго и аз правя колкото мога, но трябва малко повече воля. И сега да ти кажа във връзка с туй понеже стана дума, много по-късно, може би 20-30 години след това, аз често ходех при Него, когато бях вече в Севлиево, пак при всяко идване тука, разбира се, непременно ще отида при Него. Даже имало е случай такива: „Сега ти иди в града, си свърши работата и преди да си заминеш, ще дойдеш пак". Той де, видя, че умът ми е пълен, аз идвах тука, тъй да се каже по търговски работи, по спадове, по хартии, по какви не други работи, поръчки за книжарница и печатница. И той може би вижда, че в ума ми има такова нещо и казва: „Иди си свърши работата и после ще дойдеш”. Пък знам, че на други е казвал, даже им се сърдел, че отиват на друго място, че после идват при Него. Но на мен така ми каза: „Иди сега си свърши работата!” Та за тоя случай дето ти казвам, аз бях при Него и сега, дали аз си предложих ръката, дали Той пожела, аз не си спомням тогаз какво толкоз беше, какво ми е казвал. Но изглежда, че е станало нещо въпрос за воля, и аз като помня първите Му думи, разбираш ли, когато при първата си среща. „Абе, викам, Учителю, как ми е волята, ама волята ми как е?”- „А, кай, добре ти е волята, добре", нещо в такъв смисъл, че ми е добре волята, та именно, малко коректен бе Той с мен. И фактически е така, аз не, че съм съвсем без воля, но мога и сам и природата може да изисква малко повече в туй отношение де, щото силната воля ей тука тъй се изразява в една много силна брада. Но тя често пъти ей тази пък груба, насилническа воля, ако си забелязал у военните, особено у големите, прочути генерали, а как рисуват американските генерали с широка брада, изглежда, че това е силата на волята, но тя често може да бъде отправена в едно погрешно направление, като деспотизъм, като насилие, като такова, значи и там има корекция, тя, волята да бъде силна, но да бъде в благородна насока.

В.К.: Спомням си веднъж Мария Тодорова, съпругата на Борис Николов преди много, много години, тя ми разказваше следния случай: Бяхме казва на Изгрева, това било някъде в първите години, някъде 1924, 1925, 1926 години, бяхме на Изгрева и аз бях с няколко сестри до Учителя, бяхме млади тогава, по едно време някой настрани на 20—30 метра към чешмичката, минава един висок младеж, ама много висок, и ний така погледнахме в страни и Учителят погледна, погледна и посочи с пръст и каза: „Ето, казва един идеен човек!" С.К.: Така е казал значи Учителят. В.К.: За тебе. Това ми го казваше Мария Тодорова, която имаше така много точни мнения за хората. С.К.: Тя на мен не ми го е казвала. В.К.: Не ти го е казвала. Имаше едно изключително строго определено мнение за много хора, и което беше много верно. И след това е наблюдавала по начина, по който се държи Учителя с тебе и така се отнасяше много добре в името на онези думи и онова мнение, което Учителят беше казал: „Ето един идеен човек!” С.К.: Значи това са думите, щото аз мислех да не би, нали ти казах миналия път пред Паша, които казал. В.К.: Това е другото вече пред Паша, което е казал нали. С.К.: Щото Паша не може да сбърка, тя в смисъл да каже погрешно, щото Паша ми каза буквално така: „Ний, каза, седяхме в стаята на Учителя долу така, аз Му четях, казва, беседа”. Много преди да я печатат окончателно, тя Му я прочита, за да се произнесе Той така, последна вече редакция тъй да се каже, мисля че така беше, или я дешифрирали, не, тя дешифрирането си го прави отделно, четяла Му е беседа тогаз, в Негово присъствие. И тя нали прозорци има на юг така, дето е така пясък постлано и дето са масите. И аз в туй време съм минавал и Учителя спрял и казал: „Вижте Сава Калименов, колкото е висок, толкова е идеалист!" Тъй казал. Туй Паша ми го казва. Сега нали тя няма да го измисли, но буквално така, аз не бъркам, защото те са малко думи. „Вижте Сава Калименов”. Минавал съм. Значи това е друг случай. Онзи е бил, с Мария. Ами както и да е, сега нали това не е от значение.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×