Jump to content

137. Кой как се ражда за учението.


Recommended Posts

137. КОИ КОГА СЕ РАЖДА ЗА УЧЕНИЕТО

В.К.: А спомняш ли си някои други опитности през времето на Учителя? С.К.: Да. В.К.: С теб, когато си ходил при Него? С.К.: Виж какво сега, аз си спомням един малък случай, който външно не е голям, обаче за мене има значение и той е едно, същевременно доказателство, аз без да го търся и без да се нуждая от него, че Учителя знае нещата, които има да станат.

Сега ще ти кажа: Нали то беше късна епоха тогаз, значи, той синът ми се роди в 1938 г. Още не беше се родил, сега дали беше бременна жената, не мога да си спомня точно как беше, не мога да си спомня. Но Учителя след като разговаряхме, каквото сме се разговаряли по текущи въпроси, накрая така, към края ми каза: „Ти сега момиче ли имаш?” Викам: „Момиче имам”. „Сега ще ти се роди момче". Което аз не мога да го зная, нито кой може да го знае, че ще ми се роди момче. И Той, ако не го знае със сигурност, Той няма да рискува да се компрометира пък, както ти ми казваш сега нали и т.н. „Сега, казва, ще ти се роди момче” и мисля, че прибави още едно изречение, но буквално не мога да го възпроизведа, в смисъл беше, че то ще бъде особено някак, в такъв смисъл, но точно думите Му. И той наистина доста особен е моя син, така де. Той много късно прие така учението, щото аз никога на децата си не съм се стремял да им пропагандирам, да им наложа, за да ги вкарвам в учението. Нито на дъщеря си, нито на синът си, щото съм смятал, че не е естествено, човек още повече, той, когато е пред него всичкото, той сам трябва да протегне ръка да го вземе, щото то е било около тях. Аз печатах вестник, книги, списания, хора, вестник „Братство”, това-онова, значи тез, у тях да дойде отвътре, а не аз да им го наложа, туй е моя принцип така, да се не налагаме. И дъщерята си прие тя изведнъж, в самото начало, понеже брат Боев като идваше за дълго време в Севлиево, нали той си пишеше в отделна стая и даже я заключваше, никога нищо не говореше, за туй което пише. Той имаше туй за принцип, че когато човек работи, туй е от Учителя, не трябва предварително да се разгласяват нещата и затуй никога не ни говори за работата, която върши. Затваряше се вътре и като дойде обед чак, брат Боев дойде, седне на масата и той винаги, дъщерята беше малка тогаз, тя 4-5 годишна ще е била, винаги някаква приказка ще разправи там след обеда. И нали тя, дъщерята, попила от него така, после при друго идване ходела на разходки и смятам, че дъщерята по-скоро от Боев, отколкото от мене така възприе, от неговото присъствие учението на Учителя.

Пък синът, понеже той не е бил в контакт с Боев и не само затуй, но кой знае как, и аз нито пък съм се стремял така. Той по-късно се роди 1938 г., той много по-късно, аз така нали виждам хубавите качества в него, като всеки човек има плюсове, минуси всякакви. Но в основата си има много хубави качества, обаче не съм се стремял така. Той сам трябва да потегли, нали порастна, студент стана, това-онова и едва чак след като завърши и военна служба, и консерваторията завърши и стана учител по музика в Толбухин, едва чак тогаз започна да проявява сериозен интерес към учението и почна да ми иска това-онова.

Спомням си, че едно от първите неща, които ми иска бяха именно писмата на брат Боян Боев. Сега не знам ти дали си имал контакт с тия неща, дали са дошли до тебе. Тия писма брат Боев ги изпращаше, то все едно като посланията на един от апостолите. Изпращаше ги периодично до всички центрове в цялата страна така. В.К.: Запознат съм. С.К.: Запознат си. И пожела той да му ги пратя и аз му ги изпратих. Туй беше първата стъпка и после и други неща. И после в Америка беше, и там му изпращах, доста неща съм му пратил. По-късно, по едно време ми писа да не му пращам, не знам за какво, защо, не специално, но общо така и от тогаз не съм му пращал. Сега може би е трудно да му се прати идейна книга, но завчера му изпратих преди една седмица, през лятото беше пожелал на една своя братовчедка там да му изпрати речник, какъвто тя няма, толкоз дебел така френско-български речник, голям. Щото той има моя речник, той пише изрично, че не ще малкия речник. Има речник френско-български, който аз съм съставил. Той излезе в три издания и то в големи тиражи. Разпространи се много бързо, по онова време, когато имаше липса на книги на пазара. Но той е кратък моя речник, аз съм го съставил, но му пратих един грамаден речник, издание на Академията на науките. В.К.: Въз основа на френско-руски речник ли си го създал или как? С.К.: А, въз основа на френско-български речници нали така, щото то този е начина, човек не може в ума си да държи подред как вървят всяка една дума. Те вървят нали по азбучен ред. Въпроса е, че ти да познаваш езика, ще подбереш и важното няма да правиш грешки.

В.К.: Интересно, прави ми впечатление, че и синът, и дъщерята са музиканти. С.К.: Е, музиканти. В.К.: А от рода има ли някой музикант? С.К.: Как да ти кажа, баща ми на млади години много е пеел, аз смътно може би помня, пред първата ни къща, която беше до реката и която изостави баща ми след моето избягване от затвора и аз като се върнах го намирам в бащината си къща. А онази оставена, дадена под наем на секретаря на Околийския началник, който е баща на най-големия български скулптор, който е между може би стотици от цяла Европа там са се състезавали, той спечелил конкурса да направи за най-големия гений на Италия Леонардо да Винчи една висока такава, аз съм я гледал на снимка, висока, грамадна колона и на върха Леонардо да Винчи и държи някаква спирала. Интересно туй, в едната му ръка спирала и викат, че ръката му нагоре, от де е взел таз идея за спиралата не зная, обаче така е направен паметника на Леонардо да Винчи от тоз българин, син, той е израсъл в нашата къща, там дето съм израсъл и аз, но аз не съм го познавал.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...