Jump to content

138. Кога и как го оженват човека.


Recommended Posts

138. КОГА И КАК ГО ОЖЕНВАТ ЧОВЕКА

В.К.: Сега искам да се спрете на нещо друго, понеже има малко на лентата. Интересно е сега, след като имате среща с Учителя и ти си заминаваш и Той казва: „Отива баща му да го ожени в Севлиево". Каза така: „Той сега като отиде, баща му ще го ожени в Севлиево”. С.К.: Да.

В.К.: Вие как се запознахте със съпругата си? Тя там работеше ли? С.К.: Аз още като излязох от затвора втория път, тя мисля, че вече работеше при баща ми. Като съвсем малко момиче, обаче, баща й я спрял от училище и я праща да работи, защото той е виждал и други някои работят, та смятал, че печатницата е по-така, както и да било, де, аз още тогаз, ама тя беше още съвсем млада. Абе как да ти кажа, както обикновено стават тез работи, постепенно така иначе, нали имаше едно малко влюбване в мене още от 1922-1923 година, тогаз аз нали дойдох тука, четири години, освен лятно време като се върна за малко. И после, когато окончателно се върнах 1927 година към лятото, нали постепенно се завързаха едни връзки, които по такъв начин. Сега как да ти кажа, лични неща, те не ми се приказват и минало, минало. В.К.: То сега вероятно е било трудно и на Вас, пък и на нея е било трудно. С.К.: За какво? В.К.: Изобщо да се поддържа семейство в ония години. С.К.: Кога и за какво искаш да кажеш? В.К.: Искам да кажа, че и нейния живот вероятно не е бил лесен. С.К.: За кога? В.К. След като се е омъжила. С.К.: А, като се оженихме ли? Ами виж какво, ний като се оженихме останахме при баща ми, при моя баща. Баща ми няма да ни остави гладни и така да речем и така. Ний си останахме при него и сега аз си работех повече моя работа, вече в смисъл вестник „Братство", „Фратецо", есперантски издания, книги, така започнах, нали, „Човек и Бог", така „Бранд", „Бранд" преди туй бях издал, а още 1922 г. го бях издал.

И почнах работата, но въпреки туй ний се храним там, той ни подържа баща ми така. И как да ти кажа, това до 1933 г. нали почнаха да ми плащат заради „Нова култура” нещо. А баща ми ми даде един вестник, който се печаташе там при него. „А, работи го ти, ти си го така работи", докато се получаваше така, той беше вестник на БАН - „Известие", пък и други работи така и сега човек при баща си не може да остане, още повече, че и бащата, и той не е гладен. Нали добре върви всичко, та бяхме там до 1933 г. От 1929 година до 1933 година, докато почнахме вече комуната. При баща си съм бил така оженен, да оставим това което е преди да се оженя. 1929 година през лятото се оженихме. Значи 1929 г. половината 1930, 31, 32 и 1933 г. пак през лятото го напуснах, значи четири години съм бил при него така, като женен вече де, и детето се роди на следната година и след туй вече се отделям. И комуната там беше пак в съседство 200-300 м., за която разправях, беше срещу съда. И се завърнах още преди смъртта на баща ми, защото ако беше станала смъртта му, може би трудно щеше да бъде, щото имах майка мащеха така и може би щяха да се усложнят нещата. Обаче той веднага ме извика, щом построи къщата, още в края на 1944 г., тъкмо завърши къщата и всичко така. И построи с оглед за мене туй голямото помещение за печатница, по-малкото за книжарница и настоя, аз пък тъкмо се беше разтурила комуната, та значи нямаше пречка да отида при него. Нямаше защо да подържам онез големи помещения, когато останахме двама с Атанаса само и жена ми и веднага приех така, нали, да се прехвърлим, така беше.

В.К.: При вашия съвместен живот съпругата ви освен отглеждането на децата, тя е готвела, переше и работеше ли в печатницата, помагаше ли? С.К.: Виж какво, тя налагаше се да помага в печатницата докато бяхме ний като комуна. Понеже там нямаше външни работници, разбираш ли. Нямаше опитни работници. Всички, които дойдоха да помагат, те за пръв път влизаха така в такова нещо и просто можеха най-многото да набират букви, така за книга, за вестник, това можеха. Повече от туй не можеха. Както казах и вчера, има тъй наречената на печатарски език „асцендентна работа", която само един опитен работник може, щото там има комбинации най-различни, най-различни материали. Вече не само буква до буква да нареждаш.Тия работи тя си ги правеше и да беше много притеснена. После като се прехвърлихме оттатък, тя много скоро се освободи така, щото ние веднага, тия които бяха работници, нали на баща ми, останаха при мене, почнаха, много идват така да пожелаят да постъпят на работа, можехме да приемаме доколкото имахме възможности и тя се облекчи и остана само като домакиня. Тъй че големите изпитания, те бяха само в началото, докато изкараме там комуналния живот. След туй не е имала големи изпитания в туй отношение. Рядко, почти не е ставало нужда да помага, имало е достатъчно работници. Обаче този период на комуната, за нея е бил доста тежък, това е така. Вместо да имаш, да речем, двама на главата си, мъж и дете, имаше още доста хора. И ще готвиш и туй и чистота ще подържаш, и ще работиш в печатницата на туй отгоре, но все пак, тя понеже е била млада тогава, издържала е. После се облекчи тя, после се облекчи, щото така се стекоха нещата. В.К.: Спомням си преди няколко години веднъж минах тука, търсих те, заварих нея, и тя тука метеше нещо, оправяше. С.К.: Аз къде бях? В.К.: Още не беше дошъл. Понеже аз я гледах как мете, щото имаше бит, стаята трябва да се оправи и т.н. Тя по едно време се обръща и казва: „Знаеш ли, Савата няма пенсия". С.К.: А, тъй ти каза. В.К.: Казвам: „Ами, няма! Защо няма?" - „Ами цял живот се грижи само за работниците, работниците от задругата, работниците от комуната, работниците от печатницата, за всички хора се грижеше, за себе си нямаше време." С.К.: Верно е, че не съм помислил за мене си. Нивга не ми е минавало през ума, че нявга ще трябва да чакам на пенсия. То гледай, то си беше естествено в смисъл, че тогаз имахме доходи от много страни. Книжарница имаш, печатница имаш, книгоиздателство имаш, занимаваш се с вестници, с преводи, с туй-онуй, с идейна работа. И де ще ти дойде на ума, че няма да имаш възможност и ще чакаш на пенсия, когато чекмеджето е пълно с пари. Дръпнеш го, отвориш го и вземаш колкото искаш.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...