139. Печатница „Братство” след 9 септември 1944 г.

[Ани]

139. ПЕЧАТНИЦА „БРАТСТВО”

СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 ГОДИНА

С.К.: Когато в чековата сметка има най-малко един милион лева, в пощенска чекова сметка има, така че бях сигурен. Аз веднъж поръчах хартия за 900 000 лв. само на един човек. Можеш да си представиш. И мен ме учудва туй и не съм я поръчал, та да почака онзи, а платена веднага с един чек, цялата сума. Мина един македонец, значи по-скъпа от нормалната, понеже то беше войната тогаз, критично време, не си сигурен кога ще имаш хартия, кога няма, платих 900 000 лв. за хартия и я прехвърлихме в Севлиево, непосредствено след 9.IX. 1944 г. Спряха вестниците. Широките социалисти издаваха вестник „Епоха", те го издаваха. Редактор беше един севлиевец, който после го пратиха на лагер, както и да е. И други така, изглежда са имали представа за моята работа, чрез някои хора. че голям оборот върви така и ми предложиха хартията, която бе на вестника в склад, който е имал след като спират вестника, разбираш, те трябва да я дадат някъде. А тя беше много хубава хартия, за вестници определена, обаче финландска хартия, отличаваше се много от другите. Веднага я купувам, хартията веднага я купувам, плащам я, натоварват я на два камиона. Толкоз хартия, че на два камиона я натоварват и сега по какви съображения не зная, дали и те са искали да прикрият тази продажба или туй транспортиране, през нощта пристигат в Севлиево. Може да са имали някаква причина за това, може би са искали да възложат възбрана, да вземат хартията властта така, щото хартията наистина е била под възбрана, книги се печатаха с разрешение. Ще ти дадат разрешение, че ти отпускат еди-колко си хартия да си напечатиш книгата. След като ти разрешат за книгата, ще ти дадат разрешение и хартия да вземеш.

Значи така беше към края на войната. Значи плащам аз двата камиона хартия, не я зная колко е. То голямо количество и хубава хартия и какво става. След 9.IX. 1944 г. непосредствено единият камион посред нощ минал и шофьорът може би не е бил познат с нашата местност ли, какво е, що е, минал-заминал Севлиево, отишъл в Габрово. И отивайки в Габрово какво да прави, спира на площада там, не знае накъде да отиде, не знае какво е, що е, къде е Севлиево, ей Сава Калименов. Както и да е спрял на площада в Габрово, вместо да спре в Севлиево и сутринта нали, то има хора, които гледат какво става, идва милиция. Какво е туй, що е? - Хартия. Хартия ли, дай я тука и толкоз. В.К.: Значи в Габрово остана. С.К.: В Габрово и партията я взема хартията, и партията ни я плати. Партията ни я плати, обаче я взе. Пък партията, там имаше севлиевци, които много добре ме познават, знаят ми дето се казва и най-малкото така под ноктите ми какво има. И пак имат приятелско отношение към мене, знаят ме. Нещо не ме обвиниха такова, но просто наредиха да ми се плати хартията. И другия камион пристига сутринта в Севлиево, стоварва хартията, имахме отделен склад така, едно голямо помещение за склад, стоварва хартията и свършва работа. Оназ хартия остава в Габрово и платиха ми я, не ми я конфискуваха, платиха ми я колкото ми струва, толкоз. И малко по-късно, след известно време, тоз същия партиец, голям от Севлиево, но той в Габрово работеше тогаз, нали те големци стават така изведнъж станаха големци. Той беше така интелигентен и с образование и така веднъж той лично доколкото си спомням дойде и казва: „Бай Сава, трябва ни хартия”. Не знам какво количество им трябвало, не беше голямо, да си допълнят нещо. Аз им дадох така хартия. И освен туй възложиха ми да им напечатам и една малка книжка за партизаните така. Напечатахме я и те си я платиха пак така, пак от таз хартия. И след туй другата хартия отиде пак така за печат на други разни работи. Книги за учащите, това-онова, нали до 23 декември 1947 г. работехме свободно така, печатихме. Нали ти казвам, аз като нямам, трябва да напечатам някаква книга без разрешение, аз взема една първо издание и я издавам пак, без да питам някого. Като имам хартия издавам я, но тя не се знае, че е второ издание. Та тогаз им напечатих една книга така, една от първите издания по партизанската тематика, те после колко книги излязоха, и на Цола Драгойчева издадохме една. Тя носеше заглавие: „Това са те!” Това са те - партизаните значи. Една от първите на тяхна тема, напечатих им я, нали, нищо не съм им отказвал. И книжарницата като поискаха и нея им дадох, както и да е, животът мина вече, свърши се.