140. Творчеството на Сава Калименов след 9 септември 1944 г. Статията „Мисията на България”

[Ани]

140. ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 ГОДИНА

В.К.: Искам да ми прочетете някое от новите стихотворения, особено онова стихотворение „Учете български!” Имате ли ги? С.К.: Към българина е това обръщение. Но, че имам туй „Учете български!" Но то откъде беше? В.К.: Обръщате се към света „Учете български!”, понеже Словото на Учителя е на български С.К.: „Учете български, о вий народи по цялата земя” - откъде ще е туй? Туй ще е цялото, нещо като поема така, ако е от туй. Оттам ще е. Виж, знаеш, че е излязло из ума ми. Аз много добре си спомням, че тоя текст е мой, спомням си, но точно откъде. В.К.: Нямаш ли откъде да го прочетеш? С.К.: Тука нямам, нямам тука, нямам. То трябва да е из тази, обръщението... заглавието е така: „Към българина”. И туй е вътре, извътре така. То е, гледай сега, идеята е такава. Сега аз не мога да го възпроизведа нито на ум, нито имам сега от де да го взема, обаче идеята е такава, понеже Свещеното Слово, което е дадено за обновление на целия свят излиза от тука, казвам, че българския език ще стане класически език. На него от всички страни на земята ще идват тук да учат Словото на Учителя. Той ще стане изобщо един класически език затуй, защото на него за пръв път е дадено Словото. Това е идеята. Това е идеята на тези думи, но нямам го сега. Даже виж да ти кажа, за някои мои работи се страхувам, нали, които са писани след 9 септември 1944 година и които ги има на пишуща машина. Някои работи даже не зная, дали ще мога да ги намеря, да си ги набавя поне в един екземпляр, щото как да ти кажа, като го напишеш, колко ще го напишеш 5-6 екземпляра, най-много 7-8, на тогоз ще дадеш, на оногоз ще дадеш, нещо се загуби и после и ти сам не знаеш отде да го търсиш. Такова е положението сега за сега, де. Някои работи имам, но за някои работи, които ги имам в ума си като заглавия, обаче сам не зная ще мога ли и къде мога да ги намеря, да ги комбинирам.

В.К.: Главните теми на твоят живот и творчество. С.К.: „Мисията на Славянството”, „Мисията на България", „Южно-славянска федерация", за да може Словото на Учителя да влезе в тези народи и да ги възроди за идеен и духовен живот. В.К.: Написал си много поеми за българина и за неговата мисия. С.К.: Писах много статии и във вестник „Братство” по тези теми. Ще ги намерите там.

Забележка на съставителя.

За осведомление поместваме „Мисията на България” от вестник „Братство” брой 282 от 22.IX. 1941 г.

СТАТИЯТА

„МИСИЯТА НА БЪЛГАРИЯ”

ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

МИСИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 282, 22.09.1941, с. 1.

Както лъчът на изгряващото слънце погалва първом гордите чела на най-високите планински върхове, така също Божественото слънце на новия живот, който идва на земята, изпраща своята първа целувка, озарява първом високите върхове - истинските духовни водачи - на оня народ, който е избран от Провидението да стане проводник на Божественото - на истински новото в живота.

В живота наистина идва нещо ново, нещо невиждано и нечувано, нещо неочаквано, нещо, за което мнозина досега не са смеели дори да мечтаят. В живота наистина идва нещо ново, с други думи, то няма и не може да има нещо общо със старото; то няма и не може да има нищо общо със старият живот и с неговите методи на насилието и на егоизма.

В живота наистина идва нещо ново, но то не е човешкото „ново", шумно рекламирано и противоречиво схващано от две борещи се днес световни течения, а то е Божествоното Ново, което по своите методи, е диаметрално противоположно на това, което днес иска да минава за такова.

Днес ние, хората, ние, българите, всеки един от нас сме изправени пред велик, съдбоносен избор.

Ние трябва да избираме между човешкото и Божественото! Кое е право? Кое трябва да последваме? Кое ще ни заведе към по-добро бъдеще? В кое е спасението и истината?

Ние живеем в света на хората, в света на грубата, ежедневна действителност - един свят, в който, според мнението на мнозина царува само грубата сила и се признава само правото на по-силния.

Ние живеем в този човешки свят, намиращ се далеч от възвишения идеал за Божествения живот и за Божествените отношения между хората и народите, ние живеем „между вълци”, и можем ли ний, в избора си между човешкото и Божественото, да се спрем на последното, него да възприемем? Можем ли ний да отхвърлим човешкия закон - закона за борбата и насилието, закона за правото на силния, закона на егоизма, и да възприемем Божествения закон - закона за Любовта и братството, закона за правото на слабия и за дълга на силния, закона за жертвата?Ако има на света нещо ново, нещо истински и вечно ново, нещо истински спасително, то това е Божествения закон на Любовта.

Новото, което никога не остарява, е в Любовта. Любовта, за която няма граници, която не прави разлика между свои и чужди. Любовта, която обгръща всички.

Всичко останало е дим и сажди. „Ново”, което утре става по-старо и по-грозно от днешното.

Кое да изберем - човешкото „ново”, или Божественото Ново? Омразата или Любовта? Насилието или братското отношение?

Ние сме живи свидетели на това, което става и което ще става, и ще видим с очите си: старото нищо не може да направи, нищо не може да разреши, то може само още повече да заплете положението на хората и народите. Единственият истински ключ, който може да даде правилно и трайно разрешение на въпросите на живота това е Божествения закон на Любовта, това е Божественото Ново, което хлопа днес на нашите врати, и което ний трябва да възприемем.

Разбират ли хората този език? Езикът на доброто и Любовта? Божественият език на вечно новото - братството между хората и народите? Ако те днес все още са глухи и слепи за тоя светъл зов, ако те все още не чуват и не искат да чуят гласа на Бога, то утре техните уши и техните очи ще се отворят.

Затова днес светът минава през огън - защото очите и ушите на хората са затворени, защото те са недостъпни за Божия глас.

И ние ли да постъпим като тях, като всички? И ние ли да затулим очите и ушите си към Божественото и да тръгнем след човешкото? Огромен е огънят, в който е хвърлен днес света, и след него иде неизбежното опомняне.

Ще рухнат кумирите на света и ще видим кой е истинския господар на живота.

В този живот на грубата и жестока действителност, в този живот на кръвожадната борба за съществуване, ще видим да се издига един нов закон - ще видим една нова, неподозирана действителност - закона на Бога.

Големите, великите народи на земята отказаха да станат проводници и носители на Новото, на истинското Ново: на Божественото Ново. Те отказаха да се вслушат в гласа на Бога и тръгнаха по пътищата на старото. С делата си те отрекоха братството, доброто и любовта и възприеха егоизма, омразата, злото. Те сами себе си осъдиха.

Днес гласът на Бога се отправя към нас, към малкия български народ... Ще го чуем ли и ще тръгнем ли по Неговия път?

Божественото Ново трябва да бъде внесено в живота. Всички други отказаха да станат негови проводници и носители. Ще се откажем ли и ние?

Да отхвърлим закона на вълците и да заживеем по закона на истинските човеци, т.е. по закона на Бога: по закона на Любовта.

Мисията на българския народ е именно тази: да докаже на целия свят, да покаже нагледно на всички хора и народи на земята, че може да се живее в мир и любов с всички, че може да се намери мирно разрешение на всички въпроси, че могат хората и народите да вървят по пътя на Бога, дори заобиколени от вълци, дори всред пламъците на огъня, и пак да останат здрави и невредими.

Идва нещо истински ново в света. Нещо невиждано и нечувано. Нещо неочаквано и неподозирано. Нещо Божествено. Това е любовта между хората и народите. Това е онази Божествена светлина, това е онази Божествена наука за разумния творчески живот, която от десетилетия насам разнася в България и по света Учителя на Всемирното Братство. Това е оня духовен вътрешен огън, който, непознат и невидим, отхвърлен и отречен от хората, ще се разгорява все повече и повече, докато обхване целия свят.

Да осъществи това учение в живота си и да го разнесе по всички части на света - това е мисията на Българския народ, това е истински Новото, което днес Бог дава чрез Българя на света.

Пламен